Решение № 1938 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2012 г.

Решение № 1938 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 13154 от 22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 4118/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 38. 2 от протокол № 11/15.03.2012 г. на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца" на Ивайло Алексиев Гайдаров - прокурор в Районна прокуратура - Горна Оряховица. Навеждат се твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Според касатора, при точно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, тъй като с налагането на по-леко от предложеното от ИВСС дисциплинарно наказание е нарушен принципа на съразмерност, последователност и предвидимост в административния процес и тежестта на наказанието не съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение от магистрата. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Ответникът Ивайло Гайдаров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на първоинстанционното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. В хода на образуваното срещу Ивайло Гайдаров - прокурор в Районна прокуратура - Горна Оряховица дисциплинарно производство № 13/2011 г. е установено, че към 19.09.2011 г. магистратът не се е произнесъл в законоустановения срок общо по 238 преписки, от които 41 бр. - от 2009 г., 113 бр. - от 2010 г. и 84 бр. - от 2011 г. Индивидуалната натовареност на прокурор Гайдаров не е над средната за Прокуратурата, съответна е на натовареността на останалите прокурори от РП - Горна Оряховица. Но дисциплинарнонаказващият орган е съобразил заповед № 33 от 2.06.2006 г. на административния ръководител на РП - Горна Оряховица, с която Гайдаров е определен да специализира в осъществяването на съдебен и извънсъдебен надзор за законност в административното правораздаване. Със заповед № 62 от 13.05.2010 г. на и. ф. административен ръководител на РП - Горна Оряховица магистратът е определен за заместник на административния ръководител при отсъствие на последния. За периода 16.08.2010 г. - 29.09.2010 г. Гайдаров е бил в състояние на временна неработоспособност. С нарочни заповеди от 27.03.2009 г. и от 7.09.2009 г. на административния ръководител, прокурор Гайдаров е определен да поеме разследването по всички преписки и дела на прокурор Д. Величков, съответно поради временна неработоспособност и поради пенсиониране на последния. След приключване на дисциплинарната проверка, на 7.11.2011 г. е изготвено предложение от главния инспектор на ИВСС до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу Ивайло Гайдаров и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните си задължения, изразяващо се в допуснато системно нарушение на сроковете за произнасяне, предвидени в чл. 242, ал. 3 във връзка с чл. 242, ал. 1 от НПК. С оспореното решение по т. 38.2 на протокол № 11 от 15.03.2012 г. Висшият съдебен съвет е приел, че дисциплинарнопривлеченият магистрат е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като в мотивите, изложени от членовете на дисциплинарния състав Теодора Нинова и Вельо Велев са изложени съображения за характера и тежестта на извършеното нарушение, за липсата на други дисциплинарни наказания, както и за поведението на магистрата и проявената самокритичност. Въз основа на обективно установения факт за произнасяне на Гайдаров по забавените преписки и дела до приключване на дисциплинарното производство, Висшият съдебен съвет с оспореното решение е наложил на магистрата дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца". Основното оплакване на Инспектората към ВСС както пред първоинстанционния съдебен състав, така и пред касационната инстанция е за неправилност на административния акт поради несъответствието на тежестта на нарушенията с вида на наложеното дисциплинарно наказание. Касационната инстанция споделя изводите на тричленния съдебен състав за законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет като постановено при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и съответствие на целта на закона. Съдът обосновано е извел правните си съображения въз основа на обсъдените отчетни доклади на Районната прокуратура - Горна Оряховица за относимия период, като е направил кореспондиращ с доказателствата извод за по-голяма натовареност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Съответен на материалния закон е изводът, че дисциплинарнонаказващият орган е постановил решението си при правилно приложение на чл. 309 от ЗСВ. Правилно е прието за необосновано твърдението на жалбоподателя, че на магистрата са налагани други дисциплинарни наказания. Заповедта на районния прокурор на Районна прокуратура - Горна Оряховица за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на прокурор Гайдаров е приложена към настоящото дисциплинарно дело № 13/2011 г. по описа на ВСС и по отношение на нея няма произнасяне. Въз основа на точно и коректно установена фактическа обстановка съдът е направил правилния извод, че с оспореното решение на Висшия съдебен съвет се постига и целта на закона - за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващо му дисциплинарно наказание, с което да се реализира неговата генерална и специална превенция. Неоснователен е касационният довод, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан с предложения от проверяващия орган вид и размер на дисциплинарното наказание. Висшият съдебен съвет, при доказано извършено дисциплинарно нарушение от магистрата, единствен има законовото правомощие да определя вида и размера на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. Органът е изложил подробни мотиви за налагане на наказанието, съдържащи се в дисциплинарната преписка и в изложените съображения на членовете на ВСС на заседанието от 15.03.2012 г., предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. В решение № 10-00-007 от 8.03.2012 г. на дисциплинарния състав, разгледал образуваното срещу прокурор Гайдаров дисциплинарно дело № 13/2011 г. се съдържат подробни фактически и правни обстоятелства, въз основа на които е прието да се предложи на ВСС налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Установените факти не са опровергани с допустимите процесуални средства и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. При съобразяване с критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт, Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание на магистрата на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. По тези съображения правилен и обоснован е изводът, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,