Решение № 7306 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал.4 от Закона за убежищeто и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. Георгиева, срещу Решение 4167/07.02.2025 г., постановено по адм. дело 11482/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на Х. М. Х. е отменено Решение 10942/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца.В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение аргументира необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи относно ситуацията в страната по произход на кандидата за международна закрила, както и личната му бежанска история. Изтъква наличие на фактически и правни констатации в оспорения акт, кореспондиращи с доказателствата по делото, които обуславят извод за липса на предвидените в чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут, което не е съобразено от съда. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът Х. М. Х., чрез адв. Тодоров в съдебно заседание, моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение 10942/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на Х. М. Х., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Х. М. Х. е напуснал Сирия, като преминал нелегално в Турция, като след три дни влязъл нелегално в България. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. УП-15849/19.09.2024 г. чужденецът обосновава напускането на Сирия с войната и глада. Твърди, че в страната си по произход е учил до [клас], грижил се е за животни, които са имали. Твърди, че по произход е [етническа принадлежност], [вероизповедание] и не е имал проблеми в Сирия заради етническата и религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в страната. Спрямо него и семейството му не са отправяни заплахи, не им е оказвано насилие, самият той не е задържан, арестуван и осъждан. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт, в частта на отказания хуманитарен статут. Обсъдени са представените от органа справки МД-02-113/03.12.2024 г. и МД-02-124/12.12.2024 г., изготвени от дирекция Международна дейност ДАБ при МС, съдържащи данни за ситуацията в страната, включително след падане на режима на Б. А., като е прието, че информацията спрямо използваните за съставянето им източници е непълна. Отделно е посочено, че въз основа данните в справките се установява, че в провинция Дейр ал Зор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато на територията ѝ, единствено поради присъствието си там би било изправено пред реален риск да бъде изложено на реална опасност от заплаха по смисъла на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Формиран е извод, че отказът да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя противоречи на материалния закон, поради което решението е отменено в тази му част и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните пред настоящият касационен състав се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 9 ЗУБ. В случая не се установява, а и не се твърди от чужденеца да е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо Х. М. Х. налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ съобразно Методология на Агенцията на ЕС за убежището, понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-20/14.01. 2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на въоръжения конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, както и че не е бил пряк свидетел на военни действия. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо Х. М. Х. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на член 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното и европейско законодателство. Противно приетото от адмиистративния съд, по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако Х. М. Х. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което по жалба на Х. М. Х. съдът е отменил Решение 10942/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение