Решение № 5670 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2018 г.

Решение № 5670 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2018 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е с правно основание чл. 246, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба подадена от С. Т. и Н. М. и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 28.01.2013 г., постановено по гр. дело № 32400/2011 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, потвърдено с решение № 3983 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2092/2013 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. Молителите сочат като правно основание за отмяна чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК като твърди, че атакуваното решение е постановено без да им е дадена възможност да защитят правата и интересите си. Твърдят и това, че производството пред СРС е инициирано от трети лица, които не са наследници на Г. С., който според тях е собственик на процесните имоти. Молят решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" - П., не изразява становище по молбата за отмяна. Ответниците - К. К., Т. С., Л. Й., Г. Г., Г. Г., С. Х., Н. Ц., Н. Г., И. Т., Ц. И., Л. Крака и С. К. всички чрез пълномощника си адв. Железчев, оспорват молбата за отмяна като недопустима, алтернативно като неоснователна и молят да бъде оставена без разглеждане, съответно – без уважение. Като прецени доводите на молителите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо. То е подадено от лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страна по делото. За него те са узнали от Заповед № СОА18-РД57-17/19.02.2018 г. на кмета на Столична община, а искането за отмяна е подадено на 16.04.2018 г. чрез Софийски районен съд, поради което настоящият състав приема, че искането е в срока по чл. 240 АПК, в редакцията към момента на образуване на делото, приложима на основание § 149 от ПЗР към ЗИД на (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решение от 28.01.2013 г., постановено по гр. дело № 32400/2011 г. по описа на Софийски районен съд е прогласена нищожността на решение № 172/11.01.1996; решение № 172/28.11.1997 г.; решение № 172/16.03.1998 г.; решение № 172/16.03.1993 г. на Поземлена комисия - община Младост; решение № 172/14.11.2003 г.; решение № 172/11.10.2004 г. и решение № 172/13.04.2006 г. всички на Общинска служба по земеделие – Община П. и преписката е върната на Общинска служба по земеделие П. – гр. С. за ново произнасяне по заявление с вх. № 317/26.02.1992 г. за процесните имоти. Производството пред Софийски районен съд се е развило по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С решение № 3983 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2092/2013 г. на АССГ, в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, горното решение на СРС е оставено в сила. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Г. четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. Производството по настоящото дело е образувано по искане на С. Т. и Н. М. като неучаствали в производството лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страна по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че влязлото в сила съдебно решение на Софийския районен съд, макар и да е неблагоприятно за молителите и да има сила спрямо тях, не подлежи на отмяна поради следното: Неоснователно е твърдението, че производството пред Софийски районен съд е инициирано от трети лица, които не са наследници на собственика на процесните имоти. Производството пред СГС е образувано по жалба, подадена от Т. С., К. Б., Л. Й., Г. Г., Й. К., Г. Г., С. Х., Н. Ц., С. К., А. Т., Ц. Д. и И. Т. всички в качеството си на наследници на Т. А.. Първоначално с определение от 15.11.2011 г. на СГС по гр. дело № 32400/2011 г. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че жалбоподателите са трети лица, които не са наследници на собственика на процесните имоти Г. С., съответно не са адресати на оспорените решения. Посочено е, че трети лица не са обвързани с постановените решения на ОСЗ П. и нямат интерес за тяхното атакуване. Срещу това определение е подадена частна жалба пред АССГ и с определение № 3994 от 12.09.2012 г., постановено по адм. дело № 803/2012 г. на АССГ, определението от 15.11.2011 г. на СГС е отменено. За да отмени прекратителното определение съдът е посочил, че с решение на СГС по гр. дело № 99/2004 г. е признато за установено, че към момента на образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) общият наследодател на жалбоподателите Т. С. е бил собственик на изрично и изчерпателно посочени имоти в землището на Горубляне. Предвид цитираното решение съдът е приел, че след като с влязло в сила съдебно решение е признато, че преди образуване на ТКЗ Т. С. е бил собственик на земеделските земи, предмет на оспорваните административни актове, то изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателите не са легитимирани да ги оспорват, е неправилен. Ето защо АССГ като е отменил прекратителното производство е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на жалбата. Ето защо настоящият състав прием, че въпросът относно процесуалната легитимация на жалбоподателите, инициирали производството пред СГС е решен с окончателно определение и в тази връзка наведеното в този смисъл възражение се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението, че неправилно не са били уведомени за подадената жалба пред СГС и не са били конституирани като заинтересовани страни в съдебните производства пред СРС и АССГ. В случая правилно молителите не са била конституирани като заинтересовани страни в процеса, предвид особения характер на производството по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Съгласно цитираната разпоредба възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В чл. 11 от ЗСПЗЗ е посочено, че лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила, а в чл. 14 от ППЗСПЗЗ изрично е записано, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. В случая законодателят с цел улесняване на наследниците, в специалната разпоредба на чл. 14 от ППЗСПЗЗ е въвел тази правна възможност за упражняване на чужди права, която е изключение от общото правило, че всеки сам лично упражнява субективните си права и защитава интересите си. Следователно страна в административното производство и в съдебното административно производство може да е всеки наследник на собственика на имота, за което останалите наследници не се уведомяват. С оглед изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение