Решение № 3216 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ И. Бояджиева , представляван от д-р М. Бояджиева срещу решение 1650 от 17.05.2024 г. постановено по адм. дело 555 по описа за 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилно прилагане на материално правни норми за установяване на нарушение, по което е наложена санкция. Манипулациите, заради които е наложена санкция, неправилно са определени от административният орган и първостепенния съд като такива, за които се прилага специализирана дентална помощ. Касационната жалбоподателка не приема изводът на решаващият съдебен състав, че нарушила изискването за водене на документация по раздел шести от НРДДД 2020 - 2022 г., тъй като била вписала неверни данни в отчетния документ - амбулаторен лист. За извършените медицински процедури са съставени необходимите медицински документи, имало е изваждане на единствения зъб на пациент, а другите дейности не налагали специализирана дентална помощ. Изразено е несъгласие с приетото за установено от съда и административния орган при липсата на доказателства какъв е бил денталния статус на пациента преди оказването на дентална помощ ня, а не се изисква рентгенова снимка, а след като съгласно чл. 100 от НРДДД 2020 2022 г. е допустимо екстракция на постоянен зъб, необосновано за изваждането на корени на други два, които обективно не изисквали специализирана хирургична намеса да се приеме, че е извършено нарушение. Твърди се, че пациентката е знаела какво се извършва, дала е съгласие, а премахването на корени на несъществуващи вече зъби било по нейно искане, защото й пречели. Събраните в производството по издаването на заповед за налагане на санкция доказателства, необосновано са ценени от съда като достатъчни за да се потвърди санкционната заповед. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират се разноски. От ответник по касационната жалба, директор на РЗОК Стара Загора е постъпил отговор, че е неоснователна и иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Заповед за налагане на санкции РД-19-673/15.08.2023 г. на Директор на РЗОК Стара Загора, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, и чл. 150, aл. 1 от HPД за дентални дейности за 2020-2022г. за нарушение на чл. 128 от HPД за дентална дейности за 2020 - 2022г. на ЕТ И. Бояджиева е наложена една санкция от 100 лева за представени неверни данни в отчетите по договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ. По отношение фактическите обстоятелства спор няма. Първостепенният съд е проследил фактите в хронологията им, като ги е преразказал в обжалваното решение. Касационен жалбоподател има сключен с Националната здравноосигурителна каса представлявана от директора на РЗОК Стара Загора договор 240306/03.02.2020 г., както и сключени анекси към него за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Със зaпoвeд PД-18-821/03.07.2023 г. нa основание чл.20, ал.1, т.2 и чл. 72, ал.2 ,3 и 10 от ЗЗО, чл.11 от Инструкция No PД-16-43/09.06.2020 г. За условията и реда за осъществяване на контрол no чл. 72,ал.2,3,4,5,6,7,8 от 330" ,чл. 132, ал.3 oт HPД за денталните дейности за 2020-2022 г. и §6 oт ПЗP на HPД за денталните дейности за 2020-2022 г. е наредено извършването на самостоятелна проверка на лечебното заведение, намиращо се на територията на РЗОК- Стара Загора. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 1054/28.07.2023 г., както и съставен протокол Р-1055/28.07.2023 г. за неоснователно получени суми. Управителят на РЗОК Стара Загора е постановил процесната заповед, с която е наложил на жалбоподателя санкция от 100 лева с която на ИППДП д-р М. Бояджиева за описаното в заповедта била наложена финансова неустойка в размер на 100 лева на осн. чл. 150, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022, за нарушение на чл. 128 от същия. При извършената проверка е установено, че в а. л. 98/23.02.23 г. д-р Бояджиева отразила дейности, които не съответствали на отчетените в РЗОК, като извършени, поради което било прието че тя в качеството си на ИППДП по сключен договор с НЗОК, представила неверни данни в отчетите по договора, като отчела дейности, отразени в а. л. 98/23.02.2023 г., които не съответствали на реално извършените. В производството пред първостепенния съд са допуснати гласни доказателствени средства, като съдът е обсъдил свидетелските показания. В случая, свидетелските показания на колега на жалбоподателката са за правилно или неправилно проведено лечение, но не са от значение за съставянето и обработването на изискуемата медицинска документация, за което е наложена финансова неустойка. Заповедта за налагане на санкции е обжалвана от лечебното заведение пред административния съд, който с процесното решение е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни. Заповедта, предмет на оспорване пред регионалния административен съд е издадена за установено нарушение по отчитане на дентални дейности. Вярно е, с оглед това, че денталния статус на пациента, по жалба на когото е започнало административното производство е на обеззъбено лице, с изключение на единствения останал зъб, изваден от д-р М. Бояджиева, а отчетените дейности са за преглед и дентални дейности по отношение на три зъба. Дали е имало остатъци от корените на зъбите, описани в амбулаторния лист и в отчета към РЗОК няма как да бъде установено. Екстракцията на корени не се покрива от критериите по чл. 100 от НРД за ДД за 2020 2022 г., от което следва и неправилното отчитане на дейност, която не може да е отчетена по начина, установен при проверката. Решението е постановено при правилно прилагане на закона, противно на твърдяното от касационен жалбоподател. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационният състав не приема за етично от страна на съдията докладчик от административния съд изложеното становище в съдебния му акт, че в случая била наложена само финансова неустойка без да е разпоредено частично или пълно прекратяване на договора на АИППДП на д-р Бояджиева с НЗОК, каквато възможност е налице. Съдът в случая не е санкциониращ орган, за да излага субективно изразеното становище, че може да се наложи и по тежка санкция. Не може и не следва да е предмет на коментар в съдебен акт по оспорване на заповедта за налагане на санкция по ЗЗО личното мнение на съдията. На касационен жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът по касационната жалба не е искал такива. Постановеното от първоинстанционния съд решение не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,