Решение № 10181 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2012 г.

Решение № 10181 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Добри Дучев Добрев от гр. София, подадено чрез пълномощник Момчил Добрев Добрев, за отмяна на влезли в сила решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, и на решение № 17132 от 23.12.2011 г. по адм. д. № 4164/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, тричленен състав. Излага, че е налице отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК, поради наличие на престъпно действие на съдията от АССГ, като не е отменил постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки в съответствие с чл. 121, ал. 4 от ДОПК, както и от страна на тричленния състав на ВАС, като са нарушили функционалния си имунитет и не са спазили задължителните изисквания на закона за отмяна на постановлението. Иска да се отменят двете решения. Ответникът - директорът на ТД на НАП гр. София, чрез юриск. Календжиева, оспорва молбата за отмяна като недопустима съгласно чл. 244, ал. 3 от АПК и че съдът се е произнесъл по спора. Оспорва молбата и като неоснователна, като смята, че не са налице основания за отмяна по чл. 239 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на основание чл. 244, ал. 3 от АПК. Разпоредбата се отнася до необжалваемост на решенията постановени в производство по отмяна, но не и за недопустимост на искане за отмяна на съдебни актове изрично посочени в чл. 237 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, е отхвърлена жалбата на Добри Дучев Добрев срещу Решение № ПО-41/07.06.2010 г. на директора на ТД на НАП София град, с което е потвърдено Постановление изх. № 996 от 11.05.2010 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Решението е постановено по реда на чл. 197, ал. 3 от ДОПК и в съответствие с ал. 4 не подлежи на обжалване. С решение № 17132 от 23.12.2011 г. по адм. д. № 4164/2011 г. Върховния административен съд, осмо отделение, тричленен състав, е отхвърлено искането на Добри Дучев Добрев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, като е приел, че не е налице ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК обстоятелството, че към дата 10.03.2011 г. няма издаден ревизионен акт и ревизионен доклад срещу Добри Дучев Добрев, както и не представляват нови писмени доказателства приложени от молителя решения на АССГ, относно оспорването на други постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, спрямо същото лице и неговата съпруга. С искането за отмяна и на двете съдебни решения се поддържа отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. Молителят в производството по чл. 237 и сл. от АПК следва да докаже наличие на предпоставките на соченото от него отменително основание, в случая по чл. 239, т. 2 от АПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Хипотезите предвидени в разпоредбата са относими към обстоятелства, свързани с делото и доколкото компрометират истинността на установените факти, въз основа на които е основан атакувания съдебен акт, но които трябва да бъдат установени по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Излаганите твърдения за престъпни действия на членовете на съдебните състави, постановили атакуваните съдебни актове не са установени по надлежния ред и не са доказани от молителя. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влезли в сила решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на Добри Дучев Добрев срещу Решение № ПО-41/07.06.2010 г. на директора на ТД на НАП София-град, с което е потвърдено Постановление изх. № 996 от 11.05.2010 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на решение № 17132 от 23.12.2011 г. по адм. д. № 4164/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, тричленен състав, с което е отхвърлено искането на Добри Дучев Добрев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, на посоченото основание по чл. 239, т. 2 от АПК, е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав