Решение № 6140 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител, и касационна жалба на Х. Т. Ж., чрез процесуален представител, против решение 2938 от 02.05.2023г., постановено по адм. д. 7067/2022 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Касаторът - Комисия за защита от дискриминация иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Касаторът - Х. Т. Ж. иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба, в писмена молба и в постъпил писмен отговор на жалбата от КЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът Български пощи ЕАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Български пощи ЕАД решение 382/01.07.2022г., постановено по преписка 431/2020г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е:

1. Установено, че Български пощи ЕАД чрез осъществено нежелано поведение е извършило акт на дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във връзка с чл.21 от ЗЗД по признаци лично положение и възраст спрямо Х. Т. Ж.;

1. Наложена имуществена санкция на Български пощи ЕАД на основание чл.80, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева;

1. Установено, че Български пощи ЕАД не е изпълнило задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗД по признаци лично положение и възраст , с което е извършило пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по отношение на Х. Т. Ж.;

1. Наложена имуществена санкция на Български пощи ЕАД на основание чл.80, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. в размер на 250 лева;

1. Дадено задължително предписание на главния изпълнителен директор на Български пощи ЕАД на основание чл.76, ал.1, т.1 вр. с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на антидискриминационното законодателство;

1. Дадено задължително предписание на главния изпълнителен директор на Български пощи ЕАД на основание чл.76, ал.1, т.1 вр. с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. да постави на достъпно място в клоновете на дружеството текста на ЗЗДискр., както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация.

За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че решението на КЗД в частта му по точки 1, 2, 3, 4, 5 и 7 е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. В подкрепа на този извод съдът е изложил мотиви, че от представените доказателства пред КЗД се установява, че няма лица, които към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката Ж. да са при сравними сходни обстоятелства. Приел е, че в хипотезите на пенсиониране, възрастта не може да се разглежда като защитен признак по смисъла на ЗЗДискр. и работодателят, упражнявайки правомощието си по чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда /КТ/, не може да бъде задължен да прилага еднакви критерии към служителите на различни длъжности и в различни населени места. По тези съображения съдът е приел, че не е осъществена пряка дискриминация по отношение на Х. Ж. по защитени признаци лично положение и възраст и не е допуснато нарушение на чл.21 от ЗЗД, а изводите на КЗД в тази насока са незаконосъобразни.

В частта по т.6 от решението на КЗД, с което е прието, че Български пощи ЕАД не е осъществило дискриминация спрямо жалбоподателката по отношение на защитен признак образование , АССГ е възприел изводите на комисията и е отхвърлил жалбата на Х. Ж. срещу тази част от решението.

Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно.

Споделя се заключението на административния съд, че решението на КЗД в отменената му част противоречи на материалноправните разпоредби.

От цялостния прочит на жалбата на Ж., включително постъпилата от нея молба от 11.06.2020г. до КЗД, е видно, че същата визира като осъществена спрямо нея от Български пощи ЕАД пряка дискриминация по см. на чл.4, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. вр. чл.21 от същия закон, на основата на защитени признаци възраст , лично положение и образование .

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната от касаторите форма на дискриминация.

При наведените твърдения в жалбата до КЗД, оспорващата не е установила факти, чрез представяне на съответните доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр.

Не се установява Х. Ж. да се е намирала в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на нейно качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр./.

В конкретния случай Ж. е заявила качествата възраст , лично положение и образование , като от цялостния прочит на твърденията й пред КЗД е видно, че според нея дискриминацията се изразява в прекратяване на трудовото й правоотношение от страна на Български пощи ЕАД след придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди трудовите правоотношения на останалите експерти в отдел Финансово управление и контрол и останалите служители в ОПС гр. Силистра, също придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да са били прекратени.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват.

Изводите на съда за липсата на извършено по-неблагоприятно третиране спрямо Х. Ж. на основата на признаците възраст , лично положение и образование , настоящата касационна инстанция намира за правилни.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица, трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. и тази дискриминация да е пряка съобразно дефиницията на чл.4, ал.1 от същия закон. Необходимо е разликата в третирането да е на основата на защитен признак, в случая възраст , лично положение и образование , както и да е налице причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране спрямо жалбоподателката. За съдържанието на признака "лично положение липсва легална дефиниция, но настоящият съдебен състав намира, в случая липсва посочен значим, обективен, траен, същностен белег за личността на Ж., който да е в причинна връзка с взетото решение за прекратяване на трудовото й правоотношение.

В оспореното решение 382/01.07.2022г., КЗД е направила опит да обоснове наличието на защитения признак лично положение като е посочила че Ж. е единствено лице в дирекция Вътрешна сигурност , Отдел Финансово управление и контрол в ОПС-Силистра, чието трудово правоотношение е било прекратено за да може на нейно място да бъде назначен друг служител. Описаното от КЗД не е притежавана лична или обществена характеристика на лицето, негов същностен белег, свързан с упражняване на основни свободи, който да е основание за неравно третиране, а представлява квалификация спрямо дадено лице, чието трудово правоотношение е прекратено.

Споделя се крайният извод на съда, че в конкретния казус възрастта не може да се разглежда като защитен признак по см. на чл.4 ЗЗДискр. Изводът е верен поради изключването на защитените признаци съгласно чл.21 ЗЗДискр., а що се отнася до въведеното с цитираната разпоредба задължение на работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, т.10 КТ, проверката за спазване тези критерии във вр. с отговора на релевантния правен въпрос за осъществено неравно третиране, изискват наличие на сравнима сходна ситуация (при параметри време, място на работа, длъжност), която в случая не е налице, както правилно е приел първостепенния съд.

По отношение сочения от касатора Ж. защитен признак образование : по делото не е доказано от Ж., че друго лице/сравнител/, което не е носител на защитения признак образование посочен от нея, в сравнима ситуация получава по-благоприятно третиране, за да бъде направен извод за пряка дискриминация по този признак в хипотезана а чл.21 ЗЗДискр.. Сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

Липсата на такова лице в случая препятства установяването на неблагоприятния характер на третирането както относително така и индивидуално, а оттам и на причинна връзка между третирането и защитените признаци.

При недоказване от страна на касаторите на визираните по-горе елементи от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. се обосновава изводът, че спрямо Х. Ж. не е осъществена твърдяната пряка множествена дискриминация /която съгласно легалното определение на §1, т.11 от ДР на ЗЗДискр., е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл.4, ал.1/, по визираните в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци възраст , лично положение и образование .

Следва да се отбележи, че видно от приетите по делото доказателства, Български пощи ЕАД е прекратило поетапно в рамките на няколко месеца трудовите правоотношения и с други служители на същата длъжност, които са придобили право на пенсия. Неблагоприятните последици за Х. Ж., изразени в прекратяване на трудовото й правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не са резултат от нарушение принципа на равно третиране по см. на чл.9 от ЗЗДискр., а на други обстоятелства, свързани с придобиване на съответното право, при наличието на което работодателят с предизвестие може да прекрати едностранно трудовото правоотношение със служителя.

Не се кредитират доводите в касационните жалби. Аргументите изложени от касаторите за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр. и фактите по делото.

Настоящият състав не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице посочените от касаторите отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касационните жалби за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 240 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, като направеното от касаторите възражение за прекомерност не се уважава.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение