Решение № 13029 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2020 г.
ВАСI отделение21.10.2020 г.докладчик т Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 245 от 13.04.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 67/2020 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13029 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ - София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. П. Маршавелска, против решение № 245 от 13.04.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 67/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 02-130-6500/3303/14.11.2019 г. в частта му, в която е установено на И. Радославов публично държавно вземане в размер на 2 525. 38 лв., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 310 лв. С твърдение за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – И. Радославов от [населено място], [община], [област] – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. М. Тодоров по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пазарджик е бил АУПДВ изх. № 02-130-6500/3303/14.11.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София. С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/03.04.2008 г. / е изключен от подпомагане И. Радославов и му е установено публично държавно вземане в размер на 2 525. 38 лв., представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Приел е, че между страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по поетия от него петгодишен ангажимент след първото компенсаторно плащане, както и че е налице материално правното основание на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключването му от подпомагане, поради което и актът в тази част не се обжалва. Спорен между страните е въпросът за това необходимо ли е било преди издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, то да е било установено по основание и размер с друг предхождащ го индивидуален административен акт, който да е влязъл в сила. На този спорен въпрос съдът е дал положителен отговор и е обосновал извод за това, че оспореният АУПДВ в частта му, в която се установява публично държавно вземане, е незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно при липсата на доказателства за прекратяване на поетия ангажимент на кандидата и изключването му от подпомагане. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и неправилно. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ в оспорената му част е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, поради липсата на предхождащ го влязъл в сила индивидуален административен акт за прекратяване на поетия ангажимент на кандидата и изключването му от подпомагане. Актът е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., съгласно който: земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ бенефициентът е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 25 % от общата изплатена сума. Ясно е, че фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт, противно на приетото от първоинстанционния съд и от тричленни състави на Върховния административен съд, осмо отделение в решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 3236/2019 г. и решение № 1834 от 05.02.2020 г. по адм. д. № 8410/2019 г. Още повече, че в случая актът в частта му, в която жалбоподателят е изключен от подпомагане, не е бил оспорен и е влязъл в сила. В този смисъл са решенията на касационни състави на първо отделение на Върховния административен съд - № 5583 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 2009/2020 г., № 6615 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 3069/2020 г., № 7977 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 3510/2020 г. Тъй като, за да отмени акта в оспорената му част, административният съд се е позовал единствено на посоченото нарушение и не е изложил мотиви във връзка с извършена от него преценка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК с изключение на т. 1, както и не е отговорил на наведените от жалбоподателя доводи че не е знаел, че трябва да подава заявление всяка година, че през 2015 г. не е подал заявление за подпомагане, тъй като земята, която е обработвал, е била продадена от общината, а той я е ползвал по силата на сключени договори за наем, което следва да се обсъди във връзка с чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г., изключващ прилагането на чл. 14 относно частичното възстановяване на получената помощ, за това, че методиката за определяне на санкции е прогласена за нищожна и др., той е постановил своят съдебен акт при допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 14, ал. 1