Решение № 17384 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2019 г.

Решение № 17384 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. от [населено място], [област], против решение № 11/13.03.2019 г. по адм. д. № 260/2018 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-17-52/23.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Р. и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-56/05.02.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Р.. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният орган, и съдът не е зачел правилно осигурителния му стаж в спорните периоди. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Р., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението на Административен съд - Р. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георгиев срещу решение № 2153-17-52 от 23.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Р. и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-56/05.02.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Р., с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма изискуемия брой 100 г. – има изискуемите 15 г. от втора категория труд, но сборът от трудовия му стаж и възрастта е 94 години 7 месеца и 25 дни. Решението е правилно. По делото е установено, че Георгиев е подал заявление вх. № 2113-17-2546/14.12.2017 г. до директора на ТП на НОИ - Р., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. С разпореждане № 2140-17-56/05.02.2018 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - Р., на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Прието е, че към датата на заявлението, Георгиев има навършена възраст [възраст], осигурителен стаж, до 26.03.2017 г.: от първа категория труд - 06 г. 07 м. и 23 дни, осигурителен стаж от втора категория труд - 13 г. 04 м. и 18 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 03 г. 11 м. и 15 дни. Общият осигурителен стаж съгласно чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд - 31 г. 09 м. и 06 дни и възраст към 14.12.2017 г. - [възраст], като сборът от възрастта и осигурителния му стаж възлиза на 94 г. 07 м. и 25 дни. Посочено е, че съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходим осигурителен стаж положен при условията на втора категория труд – 15 години, възраст 58 години и сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете – 100 г. Лицето в резултат на превръщане има осигурителен стаж от втора категория труд – 20 г. 00 м. 11 дни и възраст [възраст], но не отговаря на изискването за общ сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 г. Има забележка, че при следващо заявление е необходимо лицето да представи удостоверение обр. УП-2 за периода от 17.09.1999 г. -31.12.1999 г. от ДОЗ – Р., тъй като липсва информация в Регистър на осигурените лица на НАП. Това разпореждане е обжалвано от Георгиев с доводи, че трудовият му стаж за периода от 08.11.1979 г. до 01.06.1986 г. в "Ирис"АД – гр. Р., положен на длъжност "секционен майстор" и за периода от 01.06.1986 г. до 01.10.1989 г. на длъжност "апретурист шпанрама", неправилно е зачетен като стаж от втора категория, тъй като би следвало да се зачете като първа категория. Според него, длъжностите са идентични и съпоставими с характера и тежестта на извършваната работа на длъжност "водач на сушилен агрегат" и "бояджия на плат", които са зачетени от първа категория. С решение № 2152-17-52 от 23.04.2018 г., директорът на ТП на НОИ - Р. е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като е приел, че длъжностите "секционен майстор" и "апретурист шпанрама" са съответно с шифър 09030 и 09001 от списъка на длъжностите по т. 31 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.); , приложим към трудовия стаж на лицето, които попадат във втора категория труд. В същото време органът е посочил, че длъжностите, които лицето настоява, че са идентични - "водач на сушилен агрегат" и "бояджия на плат", са с шифър 01013 и попадат в обхвата на т. 6 к от ПКТП (отм.); - като се зачитат от първа категория труд. Относно претенциите на жалбоподателя за зачитане на осигурителен стаж за времето, през което е бил регистриран като безработно лице, органът е приел, че на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социалното осигуряване, следва да му бъде зачетен само осигурителния стаж за периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица – от 26.03.1997 г. до 26.11.1997 г. с продължителност от 8 месеца в БТ-Р.. С решението на Административен съд Р. е отхвърлена жалбата на А. Г. срещу решението на директора на ТП на НОИ Р., като съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на органа цитирани по-горе относно зачитането на осигурителния стаж на лицето. Решението на Административен съд Р. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Възраженията на касатора не са основателни. В хода на съдебноадминистративното производство пред инстанцията по съществото на спора, са събрани и коментирани необходимите и относими към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е съобразил разпоредбите на КСО, ПКТП (отм.); и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. В конкретния случай не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 2 от КСО. Безспорно е установено, че при подаване на заявлението, А. Г. е бил на възраст от [възраст], и същият е имал необходимите години осигурителен стаж за втора категория труд, но не е имал изискуемия 100 г. - сбор от осигурителен стаж и възраст. Правилни са изводите на съда, че в спорните периоди трудът на лицето, положен като "секционен майстор" и "апретурист шпанрама", законосъобразно е признат от административния орган за втора категория труд. Тези длъжности съгласно т. 31 от ПКТП (отм.); и приложения списък към него за професиите попадащи в обхвата на тази норма се приравнява на втора категория труд. Съгласно т. 31 от ПКТП (отм.); , от втора категория е трудът на: работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че същите длъжности са първа категория, тъй като не попадат под т. 6к от ПКТП (отм.); , според който от първа категория се зачита труда на текстилните бояджии и работниците от багрилната кухня във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил производство на шевни конци, както и перачите на персийски килими. Правилно е прието от съда, че изводът на административния орган за полагане на труд от жалбоподателя за спорните периоди при условията на втора категория е законосъобразен. Също така, определянето на категорията труд на лицето в спорния период от 08.11.1979 г. до 01.06.1986 г. на длъжността секционен майстор в предприятие "В. П.", сега "Ирис" АД, е предмет на влязло в сила решение – решение № 9/13.05.2013 г. по адм. д. № 388/2012 г. по описа на Административен съд Р., оставено в сила с решение № 15660/26.11.2013 г. по адм. д. № 9262/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Със сила на присъдено нещо е разрешен и спорът относно стажа на лицето в периодите, когато е било безработно и приложимостта на чл. 9, ал. 2 от КСО по отношение на зачитането за стаж само на периода, в който Георгиев е получавал обезщетение за безработица. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, не се констатират касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. На ответника по касация, поради липса на изразено искане, не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,