Решение № 520 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2011 г.

Решение № 520 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 212/3.02.2011 г. по адм. д. № 2492/2009 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 900145/17.06.2009 г. на ТД на НАП - Добрич в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2007 г. - 1580,44 лв. с лихви и за м. 10.2008 г. - 6579,53 лв. с лихви, задължение за корпоративен данък за 2007 г. - 4484 лв. с лихви, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "Валентино-Н" ООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок и основателни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900145/17.06.2009 г. на ТД на НАП - Добрич в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2007 г. - 1580,44 лв. с лихви и за м. 10.2008 г. - 6579,53 лв. с лихви, задължение за корпоративен данък за 2007 г. - 4484 лв. с лихви. Жалбата е отхвърлена против решението в частта, с която за м. 02.2008 г. е начислен ДДС 5664,45 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия, като е определен след корекция с решението на директора на ДОУИ - Варна за внасяне ДДС 1580,44 лв. с 333,75 лв. лихви за м. 12.2007 г., 5664,45 лв. с лихви ДДС за м. 2.2008 г., 6579,53 лв. с 551 лв. лихви за м. 10.2008 г. и корпоративен данък за 2007 г. - 4484 лв. с 805,29 лв. лихви. Съдът е приел, че по нот. акт от 12.10.2006 г. "Валентино" ЕООД прехвърлило на ревизираното лице собствен незастроен УПИ в гр. Добрич срещу задължението на "Валентино-Н" ООД да поеме задълженията на прехвърлителя по нот. актове от 2005 г. към физическите лица Стоянови и Георгиеви - предишни собственици на имота - след изграждане на сграда в имота да придобият собствеността върху конкретни обекти в сградата - апартаменти и гаражи. По нот. актове от 2005 г. Стойчо и Мария Георгиеви следва да получат по един апартамент с 54 кв. м площ и по един гараж с площ от 15 кв. м, а Стоянови следва да получат обекти с площ от 25 % от разгърната застроена площ на сградата. Сградата е построена и на 18.12.2007 г. с нотариален акт е прехвърлена собствеността върху два апартамента на Стоянови, а на 3.10.2008 г. с нотариални актове са прехвърлени на Мария и Стойчо Георгиеви по един апартамент с площ от 60,45 кв. м и по един гараж с площ 38,62 кв. м. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 25.01.2007 г. В РА е прието, че на основание чл. 25, ал. 2 и 7 и чл. 26, ал. 7 ЗДДС и чл. 30, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.) данъчното събитие за предоставената от ревизираното лице строителна услуга настъпва на датата, когато услугата е завършена - в периодите на съставяне на нотариалните актове за прехвърляне на обектите, изградени в сградата на Георгиеви и Стоянови и за м. 12.2007 г., и м. 10.2008 г. е доначислен ДДС върху пазарната цена на обектите, намален с начисления през м. 01.2007 г. ДДС от дружеството. Пазарната цена е определена с оценителна експертиза по време на ревизията. На Георгиеви са прехвърлени апартаменти с площ по-голяма от договорената и предвид клауза в договора между "Валентино" ЕООД и Георгиеви за доплащане по 200 евро на кв. м за прехвърлената квадратура от обектите в повече от договорените 54 кв. м в РА е определен ДДС за внасяне за м. 10.2008 г. - 841,01 лв. За м. 02.2008 г. на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС е определен ДДС за внасяне с лихви, върху разликата между себестойността и платената цена за апартамент 19 от купувача Николай Киряков. В частта по ЗКПО в РА е прието, че приходите от продажба на обекти на Стоянови на 18.12.2007 г. са отчетени през 2008 г. в непълен размер, предвид оценителна експертиза, възложена по време на ревизията. В резултат са определени лихви, за късно признатите приходи /корпоративният данък през 2007 г. и 2008 г. е в един и същ размер - 10 %/ и е доначислен корпоративен данък върху размера на непризнатите приходи на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Били са признати приходи в размер по-голям от посочения в нотариалните актове, което е прието като условие за приложение на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Съдът е изложил противоречиви мотиви относно обстоятелството, коя е датата на данъчното събитие на описания в нотариалния акт от 18.10.2006 г. бартер. Законосъобразен е изводът на съда, че прехвърлянето на собствеността върху земята е извършено при действието на чл. 30, ал. 3 ЗДДС (отм.), който е приложимият закон за възникналите по време на действието му отношения. Неправилно съдът приема, че е приложим чл. 30, ал. 3, т. 3, а не т. 1 ЗДДС (отм.). При сключване на договора строителят не е бил регистриран по ЗДДС (отм.). Регистриран е по ЗДДС през м. 01.2007 г. По чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.), когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане за доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон данъчното събитие за доставката на имотите обезщетение е датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху тях. В РА е прието, предвид цитирания текст, че данъчното събитие за строителната услуга настъпва след регистрацията по ЗДДС, който е приложим за облагането на тази доставка. Съдът е приел, че този извод е неправилен и датата на данъчното събитие е по чл. 34 ППЗДДС (отм.). Изводът е незаконосъобразен. Непосредствено след този извод съдът е приел, че данъчното събитие за прехвърлените имоти в обезщетение е през м. 12.2007 г. и м. 10.2008 г., както поддържат и данъчните органи. Законосъобразен е изводът в РА, че е приложим чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.), според който данъчното събитие за доставката на изградените обекти настъпва, когато бъдат прехвърлени на Георгиеви и Стоянови - в случая м. 12.2007 г. и м. 10.2008 г. Прехвърлянето е извършено при действието на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, по който следва да се определи данъчната основа на доставката. Съдът е приел, че в РА необосновано е определена пазарна цена по оценителна експертиза, възложена от ревизията, която не е оспорена от жалбоподателя в съдебното производство, нито е поставена задача на съдебната експертиза да определи пазарните цени на прехвърлените имоти. Видно от експертизата в нея са определени пазарни цени към 12.10.2006 г., въпреки, че данъчните събития по чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.) и чл. 25, ал. 7 ЗДДС за прехвърлените имоти на Георгиеви са на 3.10.2008 г., а за прехвърлените имоти на Стоянови са на 18.12.2007 г. Експертизата не е оценила имотите към датите на данъчните събития, поради което незаконосъобразно в РА по нея са определени резултатите по ЗДДС и ЗКПО на дружеството. На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът следваше да даде указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно пазарната цена на имотите към датите на данъчните събития по прехвърлянето им. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 АПК служебно да постави задача на вещото лице да определи пазарните цени на имотите към датите на прехвърлянето им на Георгиеви и Стоянови, а също да определи себестойността на апартамент № 19. За този апартамент дружеството поддържа, че е мансарден и поради това трудно продаваем, и оспорва приложението на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС. След определяне на пазарните цени на имотите вещото лице следва изчисли дължимите ДДС и корпоративен данък с лихви за ревизираните спорни периоди. Решението като неправилно следва да бъде отменено изцяло, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се имат предвид горните указания. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,