Решение № 9519 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2015 г.

Решение № 9519 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Пазарджик, гр. Пазарджик, бул. "България" № 2 срещу Решение № 405 от 01.07.2015 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 59/2015 г.

С решението в обжалваната част съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № 002383 от 07.10.2014 г. на орган по приходите в Община Пазарджик, в частта, с която на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма "Ейвис - Иван Георгиев", седалище и адрес на управление с. Варвара, ул. "Двадесет и трета" № 32 за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер над 116, 92 лв. и задължения за такса за битови отпадъци за 22 508, 77 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Пазарджик, счита решение в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необоснован и противоречащ на материалния закон счита извода на съда, че процесният имот останал извън строителните граници на населеното място и за това останал земеделска земя. Неправилно съдът се позовал на Закона за опазване на земеделската земя и правилника за неговото прилагане. Съдът приел довода на общината, че сградите в имота са построени през 1967 г. и с това предназначението за земята е променено, но неправилно приел, че се касае за земеделска земя, защото оранжериите са преместваеми съоръжения и земята под тях се използват за обработване. Така съдът приравнил 60 дка оранжерия на земеделска земя, което противоречи на чл. 147, ал. 1, т. 3 и § 5, т. 38 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Счита изводът на съда за предназначението на земята - обработваема, за противоречащ на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър (Наредба № 3), където е направено разграничение с отделни кадастрални кодове на поземлен имот с предназначение "нива" и на такъв - с предназначение "оранжерия с трайна конструкция", каквато е процесната. В нарушение на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) съдът приел, че процесният имот има всички изискуеми предпоставки за определянето му като земеделска земя.

По отношение на таксата за битови услуги - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, сочи, че същите са установени с доказателствата за извършените видове дейности, начин на плащане, а досежно наличието на депо за обезвреждане на битови отпадъци сочи, че наличието му е безспорен факт. Съдът неправилно приел за доказано по делото предоставянето на трите вида услуги, без да отчете, че такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е установявана. Сочи, че ако съдът приел, въпреки че е ноторен факт, че по делото не е доказано наличието и ползването от общината на депо следвало да укаже, че за факт от значение за делото страната не сочи доказателства.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да потвърди Акт за установяване на задължения по декларация № 002383 от 07.10.2014 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Павлина Павлова.

1. Ответникът по касационната жалба - И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма "Ейвис - Иван Георгиев", счита същата за неоснователна. Правилни, с оглед на доказателствата по делото - факта, че процесният имот е извън строителните граници на гр. Пазарджик, издадените от Общинска служа "Земеделие" удостоверения и от Служба "Геодезия, картография и кадастър", гр. Пазарджик скици, са изводите на съда за характера на процесния имот като земеделска земя, за характера на оранжерията като преместваемо съоръжение и за земята под нея като обработваема. Правилен, с оглед на установения характер на имота, е изводът на съда за приложимост на чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и за характера на изградените в имота постройки, които са селскостопански.

Правилен е и извода на съда за недължимост на установената такса за битови отпадъци, тъй като от доказателствата по делото е безспорно, че имотът попада в район, който е изключен от територията, на която общината предоставя услугите. По делото не е доказано наличието на депо за обезвреждане на битови отпадъци, а наред с това за имота е подадена декларация, че същият няма да се ползва през 2014 г. Обстоятелството на непредоставяне на услугите се доказва и от приемо-предавателния протокол от 17.04.2014 г. за предаване на кофа за отпадъци.

С оглед на правилно установените по делото факти и правилно приложения материален закон решението на съда е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Иванка Лумбева-Гявурова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът, с оглед на доказателствата по делото, извел неправилни изводи досежно основните по делото въпроси. Неправилно приел, че по отношение на имота е приложим чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Не ценил Заповед № 128 от 13.06.2011 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен подробен устройствен план за имота, като е посочено, че той се намира в устройствена зона "предимно производствена". С оглед на това имотът не е земеделска земя. Неправилен е и извода на съда, че процесната оранжерия не е сграда по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността. Безспорно е, че оранжерията няма характеристиките на "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, тъй като не може да бъде отделена от земята при посочените в нормата условия.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма "Ейвис - Иван Георгиев", е собственик на недвижим имот с идентификатор 55155.27.164, представляващ урегулиран поземлен имот ХII-164, находящ се извън строителните граници на гр. Пазарджик с площ от 122 780, 00 кв. м. и намиращите се в имота сгради: 1. селскостопански обект с площ от 203 кв. м., масивна конструкция; 2. селскостопански склад с площ 58, 00 кв. м., паянтова конструкция; 3. други нежилищни обекти с площ 14, 00 кв. м., масивна монолитна конструкция; 4. селскостопански склад с площ 11, 00 кв. м., паянтова конструкция; 5. други нежилищни обекти с площ 222, 00 кв. м., масивна конструкция; 6. други нежилищни обекти с площ 114, 00 кв. м., масивна конструкция; 7. селскостопански обекти с площ 38, 00 кв. м., масивна конструкция; 8. други нежилищни обекти с площ 241, 00 кв. м., масивна конструкция; 9. други нежилищни обекти с площ 217, 00 кв. м., масивна монолитна конструкция; 10. селскостопански навес без оградни стени с площ 383, 00 кв. м., масивна конструкция; 11. производствен обект с площ 9, 00 кв. м, масивна монолитна конструкция; 12. селскостопански обект с площ 60, 208 кв. м., масивна конструкция - нотариален акт № 2, т. II, рег. № 2937, дело № 188 от 13.09.2000 г.; нотариален акт № 49, т. VI, рег. № 7888, дело 828/13.09.2005 г.

1. На 16.06.2010 г. г-н Г. подал декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 408, с която декларирал имота.

1. На 01.06.2011 г. г-н Г. подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 00419, с която декларирал имота като посочил отчетна стойност 201 148, 00 лв., обща площ 122 780, 00 кв. м. и застроена площ 61 718, 00 км. м. Промяната била поради установени от компетентните органи съборени сгради в имота.

1. На 13.06.2011 г., със Заповед № 128, кметът на Община Пазарджик, одобрил подробен устройствен план - план за регулация и изменение на плана за застрояване за поземлен имот с идентификатор 55155.27.164, местност "Татар Мезар", в землището на гр. Пазарджик, като с плана за регулация за имота се обособява урегулиран поземлен имот ХII-164 и се отрежда "за оранжерии", а с изменението на плана за застрояване се променя конфигурацията на предвиденото с действащия план за застрояване като се предвижда свързано (на калкан) застрояване със сградите в съседния урегулиран поземлен имот I-147, с височина до 10 м. и устройствена зона "предимно производствена". Изменението на плана е изработено по искане на г-н Г.

1. На 28.12.2012 г. с Решение № 248, взето по Протокол № 17, Общинският съвет Пазарджик определил размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г.: за обезвреждане на битови отпадъци - 2, 25 промила и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3, 5 промила върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Така определения размер на таксата е приложим и за 2014 г. на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ.

1. На 23.10.2013 г., със Заповед № 2523, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил границите на районите, видовете услуги и честотата на предоставянето им за 2014 г. В т. 1 Граници на района в гр. Пазарджик, т. Г на заповедта, е посочено: "и всички новозастроени урегулирани поземлени имоти в местността "Татар мезар", както и: "В района на обслужване се включват бившите стопански дворове, застроени урегулирани поземлени имоти, предприятията, включително новопостроените и складовите бази разположени извън границите на определения по-горе район на обслужване. "

1. На 21.12.2013 г. г-н Г. подал декларация, вх. № ДК-16000152, с която на основание чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата за таксите) декларирал, че през 2014 г. няма да ползва имота.

1. Към 01.01.2014 г., съгласно чл. 15 и 17 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пазарджик (Наредба за данъка) за 2014 г., данъкът върху недвижимите имоти е 1, 7 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот, определена съгласно приложение 2 на чл. ЗМДТ.

1. На 27.03.2014 г., със Заповед № 634, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ кметът на Община Пазарджик определил служители на общинската администрация за органи по приходите. Под № 6 фигурира С. Н.

1. На 16.05.2014 г. Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Пазарджик, издала скица № 15-149553, на имота, в която посочила предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - оранжерия с трайна конструкция. С отделни идентификатори в имота са вписани сгради, в т. ч. селскостопанска сграда с идентификатор 55155.27.164.26, застроена площ 60 208 кв. м., брой етаж - 1, предназначение - селскостопанска сграда.

1. На 19.06.2014 г., г-н Георгиев подал до общината искане, вх. № 13-38-165, за премахване от имота му на съдовете за битови отпадъци, собственост на общината и за издаване на акт за установяване на задължения по декларация.

1. На 23.06.2014 г. орган по приходите в Община Пазарджик - С. Н., издала Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001243, с който на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма "Ейвис - Иван Георгиев", били установени за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 6 654, 77 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 22 508, 77 лв. Общо задължение - 29 163, 54 лв.

1. На 17.07.2014 г. бил подписан приемо-предавателен протокол между г-н Георгиев, Община Пазарджик и "Брокс" ООД за изземване от имота на г-н Г. на един съд за отпадъци - тип "Бобър".

1. На 11.09.2014 г., с Решение № 13-И-107, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Пазарджик, отменил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001243 и върнал преписката за определяне на правилната данъчна оценка на имота при прилагане на коефициент за устройствена зона 0, 90, а не - 1, 00.

1. На 07.10.2014 г., орган по приходите в Община Пазарджик - С. Н., издала Акт за установяване на задължения по декларация № АЕ002383, с който на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма "Ейвис - Иван Георгиев", били установени за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 6 654, 77 лв. и лихви - 91, 78 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 22 508, 77 лв. и лихви - 310, 40 лв. Общо задължение - 29 565, 74 лв.

1. На 30.12.2014 г., с Решение № 13-38-285, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Пазарджик, потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АЕ002383.

1. В хода на съдебното производство органът представил:

а) договор от 13.12.2003 г. между Община Пазарджик и "Брокс" ООД за отдаване на концесия дейността по поддържане на чистотата и третиране на битовите отпадъци в гр. Пазарджик и селата Ивайло, Мокрище и Главница, включваща сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - метене 101 650 дка годишно и миене 2 482 дка годишно и оросяване сезонно на 24 000 дка;

б) протоколи за извършени видове дейности, които подлежат на заплащане, ведно с фактури;

в) графици за ръчно почистване на улици, за миене на улици и за миене на територии за обществено ползване.

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, която установила, че:

а) Заповед № 128 на кмета на общината е загубила правно действие, защото И. Г. не заплатил таксата за промяна на предназначението на земята по чл. 24, ал. 5 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ);

б) застроената площ в имота е 1 510 кв. м. плюс 10% прилежащ терен - 151 кв. м., като земята под оранжерията си остава земеделска, тъй като предназначението е земеделско - чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) и нищожността на Заповед № 128 на кмета;

в) факта, че оранжерията е с трайна конструкция е неотносим, тъй като предназначението на земята е земеделско;

г) по запитване на вещото лице Областна дирекция "Земеделие" уведомило вещото лице, писмо, изх. № ПО-03-722 от 23.03.2015 г., че строителството на оранжерии на земеделска земя не води до промяна на предназначението на земята - чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ;

д) изчислило окончателната сума за облагане на недвижимите имоти - 1 389 255, 17 лв.;

д) общата себестойност на предоставената услуга за такса за битови отпадъци за 2012 г. е 118, 25 лв., а за 2013 г. - 126, 23 лв.

е) оранжерийната конструкция е дървено-метална, изградена 1967 г.; видимо не в добро състояние;

ж) оранжерията не попада в обхвата на Заповед № 2523;

з) данъкът за имота е 2 361, 73 лв.;

ж) такса за битови отпадъци не се дължи;

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на тройна съдебна експертиза, която отговорила на 23 въпроса като дала различни варианти на дължимите такса и данък с оглед на предназначението на земята, върху която е изградена оранжерия, като поддържа вариант, в който земята в имота е земеделска, с изключение на действително застроената площ и прилежащия терен на сградите, без оранжерията и оранжерийната конструкция е изключена от стойността на сградите. При този вариант данъчната оценка е 68 774, 35 лв. Имотът не попада в обхвата на Заповед № 2523 и такса за битови отпадъци не се дължи.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че земята в имота, включително тази под оранжерията, е земеделска с изключение на действително застроената площ на единадесетте сгради - 1 510 кв. м. и 151 кв. м. прилежаща територия. Оранжерията е преместваемо съоръжение, което не променя характера на земята. С оглед на това приел, че данъчната оценка на имота е 68 774, 35 лв., а дължимият данък - 116,92 лв. Приел, че независимо от урегулирането на имота чрез влязъл в сила подробен устройствен план, той останал земеделски по своя характер, като водещо е не предназначението на зоната - "предимно производствена", а предназначението на имота - за оранжерия. Приел, че категорично не може да се приеме промяна на характера на имота от земеделски в урбанизиран въз основа на одобрения подробен устройствен план.

Съдът приел, че в случая приложим е чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Приел, че за процесния имот не е необходимо да се променя предназначението по реда на Закона за опазване на земеделската земя, тъй като сградите в имота са построени през 1967 г. - чл. 50, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделската земя (ППЗОЗЗ). С оглед на това съдът направил извод за незаконосъобразност на акта в частта, с която на г-н Г. е установен данък върху недвижимите имоти в размер над 116, 92 лв.

По отношение на таксата за битови услуги съдът приел, че с оглед на подадената декларация по чл. 15, ал. 3 от Наредбата за таксите таксата следва да се определя на база на количеството отпадъци. Приел, че имотът попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, но органът доказал предоставяне на услугата само върху територията на гр. Пазарджик като населено място. Наред с това имотът не фигурира в одобрения график за ръчно почистване на улиците през 2014 г., в който липсват имоти от местността "Татар Мезар". По делото органът не представил доказателства за функциониране на депо. С оглед на това съдът направил извод за незаконосъобразност на акта в частта досежно установените задължения за такса за битови отпадъци и го отменил досежно таксата.

V. По съществото на спора:

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, доводите му в подкрепа на тези пороци, възраженията на ответника и мотивите на съда сочат, че основният спорен по делото въпрос във връзка със задължението за данък върху недвижимите имоти е характерът на имота - приложима ли е по отношения на него разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и с оглед на това кое от имота е облагаемо по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. По отношение на задължението за такса за битови отпадъци основният спорен въпрос е фактически предоставяни ли са услугите.

1. По задължението за данък върху недвижимите имоти:

Безспорно по делото е, че имот с идентификатор 55155.27.164, собственост на г-н Г. се намира в землището на гр. Пазарджик, извън строителните граници на града. Безспорно е, че имотът е застроен с единадесет сгради, седем от които са с масивна конструкция (М1), три - с монолитна стоманобетонна конструкция (М3) и една с паянтова конструкция (Пн), за които е определен данък на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, при липса на спор досежно застроената им площ, данъчната им оценка и размера на данъка. Безспорно е, че в имота през 1967 г. е изградена оранжерия с площ от 60 208 кв. м. Безспорно е също, че за имота има влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване, съгласно които за имота е обособен урегулиран поземлен имот ХII-164, отреден "за оранжерии", а със застроителния план е предвидено застрояване на калкан с урегулиран поземлен имот I-147.

При така установените факти спорът по делото е досежно характера на изградената в имота оранжерия - е ли тя сграда по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, съответно за характера на земята, върху която е изградена - е ли тя земеделска, по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.

Правилен и в съответствие със заключението на приетата по делото тройна експертиза е изводът на съда, че изградената в имота оранжерия няма характеристиките на сграда. Оранжерията е разглобяема и преместваема конструкция, поради което има характер на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Наличието на дървени рамки в голямата част от конструкцията я прави паянтова конструкция. С оглед на това оранжерийната конструкция не променя предназначението на земята под нея, което е за земеделски нужди. Този извод се обосновава и от приложената по делото скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в която предназначението на територията е посочено като "земеделска". Обоснова се и от одобрения подробен устройствен план, който отрежда имота "за оранжерия". Правилно съдът приел, че водещо в Заповед № 128 на кмета на общината за одобрение на подробния устройствен план е предназначението на имота, а не зоната, в която попада имота. Още повече, че действителното предназначение на имота - за производство на растителна продукция, съответства на характера на зоната - "предимно производствена".

Правилни и обосновани са и изводите на съда на основата на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя и на Закона за опазване на земеделската земя. Имотът отговаря на дефиницията на чл. 2 ЗСПЗЗ, защото е предназначен за земеделско производство, не попада в границите на урбанизирани територии, не е включен в горски фонд, не е застроен с посочените в разпоредбата сгради. Допълнителен аргумент за характера на земята е и факта, както правилно приел и съдът, че съгласно чл. 4, ал. 2 ЗСПЗЗ върху земеделски земи се разрешава строителството на сгради и съоръжения, свързани с ползването им. Процесната оранжерия е именно съоръжение, свързано с ползването на земята като земеделска.

Видно от изложеното съдът правилно определил характера на процесната сграда - оранжерия, като преместваемо съоръжение, което не е довело до промяна на предназначението на земята, върху която е изградено. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ съдът правилно приел за незаконосъобразен оспореният акт в частта, с която на г-н Г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за оранжерията. По отношение на изчисленията на размера на данъка досежно застроената земя касаторът не прави възражения. Данъчната оценка на имота, без оранжерията и оранжерийната конструкция е 68 774, 35 лв., поради което съдът правилно приел, че дължимият за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. данък върху недвижимите имоти е 116, 92 лв.

С диспозитива на решението си съдът постановил, че изменя акта за установяване на задължения по декларация. Фактически съдът отменил акта за установените с него данъчни задължения в размер над 116, 92 лв. Тази непрецизност на диспозитива на съдебното решение не се е отразила на неговата правилност.

1. По задължението за такса битови отпадъци:

Основателен е доводът на касатора, че съдът обсъждал в мотивите си услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Видно от оспорения акт за установяване на задължения по декларация такса за този вид услуга не е установявана на г-н Г. Наред с това подадената от него декларация не е по чл. 15 от Наредбата за таксите, както приел съдът, а по чл. 16, ал. 4 и с нея г-н Г. не е заявил, че желае размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. да бъде определян на база на количеството битови отпадъци. Г-н Г. декларирал, че изобщо няма да ползва имота през цялата 2014 г.

Независимо от тази неточност в мотивите на съда правилен и обоснован е изводът му, че не са налице доказателства за предоставяне на услугите от общината. Макар местността, в която попада имота, да е включена в границите на районите, в които общината предоставя услугите, от представените по делото доказателства е видно, че през 2014 г. услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна само върху територията на гр. Пазарджик като населено място. Наред с това в представените по делото графици за извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване процесният имот не фигурира. При не престиране на услугата от страна на общината, съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ, такса не се дължи.

Що се отнася до таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо, при липсата по делото на доказателства за наличие на депо в общината изводът на съда е правилен, в съответствие с разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Следва да се посочи, че дори и с касационната жалба касаторът не е представил доказателства за наличие на депо.

С оглед на горното извода на съда за незаконосъобразност на акта, в частта, с която на г-н Г. са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014 г. е правилен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно тълкувал и приложил материалния закон и обосновал фактическите и правни изводи. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Пазарджик - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на И. С. Г. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото - договор за правна защита и съдействие № 2975 от 24.03.2016 г., са в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд