Решение № 116 от 29.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 55/2011 г.

Решение № 116 от 29.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 55/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по протест на апелативен прокурор против въззивно решение № 165/10.ХII.2010 г. по внохд 37/2010. на АС-София с доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК по съображения за нарушения по чл. 14 и чл. 355, ал. 1 от НПК, които са довели и нарушение на материалния закон с потвърждаването на оправдателната присъда. Искането е да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП поддържа протеста. Защитата на подсъдимите оспорва протеста и иска въззивното решение да остане в сила като правилно и законосъобразно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, 1-во н. о. в настоящия състав намира: С решението, предмет на настоящето производство за втори път е потвърдена присъда от 5.ХII.2008 г. по нохд С-139/2007 г. на СГС, с която подсъдимите Б. Й. Т., В. Н. П. и П А. П. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1-во и чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 24.IV.2003 г. в София в съучастие помежду си и с друго, неустановено лице, като извършители са извършили въоръжен грабеж на пари и вещи, всичко на стойност 29417,84 лв., особено големи размери от Р. М. М. - Р. и И. Р. Р.. Протестът е основателен - решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а това е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. Съставът на съда, разгледал делото и постановил обжалваното решение е нарушил чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК като не се е съобразил със задължителните указания по предишното касационно решение относно преценката на доказателствения материал по делото. Това решение съдържа не само изводи за видовете и значението на доказателствата и доказателствените средства от гледна точка на доктрината, но и указания при формиране на вътрешното убеждение да се спазят правилата по чл. 14 от НПК. Отново съдът е анализирал доказателствата и установените от тях обстоятелства поотделно и едностранно. Така е стигнал и до изводите си, че са недостоверни и без значение за предмета на доказване. Ако показанията на свидетеля с тайна самоличност, мирисовите следи, иззети от местопрестъплението, с установената им принадлежност, местонахождението на подсъдимите към момента на деянието бяха преценявани в съвкупност и при установяване на връзката между отделните обстоятелства, съдът не би направил категоричния извод, че обвинението е недоказано, не би определил свидетеля като заинтересован, който така "...разрешил проблема си с правораздавателните органи през 2006 г...". Констатациите, че обвинителните доказателства са спорни и недостатъчни, не са основания за потвърждаване на оправдателна присъда. Тя се постановява при условията на чл. 304 от НПК и само когато релевантните обстоятелства са установени също по несъмнен начин (както при осъдителната). По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК ВКС, 1-во н. о. в настоящия състав