Решение № 615 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2502/2011 г.

Решение № 615 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2502/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от защитника на осъдения С. И. С. на основание чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 6.04.2011 г. по чнд № 355/2011 г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено на основание чл. 43а, т. 2 НК в процедура по реда на чл. 451 и сл. НПК, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело. В искането за възобновяване от осъдения С. се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото в хода на съдебното производство пред Пловдивския окръжен съд. Твърди се, че към 14.03.2011 г. осъдения С. е бил задържан по повод на друго водено срещу него наказателно производство и затова по обективни причини не е могъл да получи призовката за датата на съдебното заседание проведено на 6.04.2011 г. Иска се отмяна на атакуваното определение и възобновяване на производството, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като е даден ход на делото, без да са налице условията за разглеждането му по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че по изложените в него съображения, искането е основателно. Искането на осъдения по направените оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител -адв. Кристина Лялева от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По направено предложение от Председателя на Пробационния съвет-гр. Асеновград, изготвено на основание чл. 451, т. 2 НПК и чл. 43а, т. 2 от НК по отношение на С. И. С., в Пловдивския окръжен съд е образувано чнд № 355/2011 г. Видно от призовката, изготвена за осъдения С. /л. 75 от делото/, тя не е получена от него, а от негов съсед на 14.03.2011 г., с вписване от длъжностното лице по призоваване, че по данни от същия, лицето не пребивава на адреса. На 6.04.2011 г. съдът приел, че са налице условията за даване ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК с констатацията, че С. не е намерен на известния по делото адрес, назначил му служебен защитник, разгледал делото и на основание чл. 43а, т. 2 от НК заменил отчасти наложеното на С. И. С. с определение № 10/19.01.2010 г. по чнд № 544/2009 г. по описа на РС-Асеновград общо най-тежко наказание "пробация", при съвкупност от пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес", "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в рамките на двеста часа годишно, всички за срок от две години, с наказание "лишаване от свобода" в размер на девет месеца. На основание чл. 61 от ЗИНЗС съдът определил първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. Определението не е атакувано от страните и влязло в сила след изтичане на 7-дневния срок за обжалването му. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно. В искането на осъдения доводите касаят основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и те са налице с оглед на обстоятелството, че по воденото срещу него дознание № 63/2011 г. на РУП-Хисар, С. е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 от НПК за 72 часа с постановление на РП-Пловдив от 2.03.2011 г., а на 5.03.2011 г. с определение по чнд № 1481/2011 г. по описа на РС-Пловдив, в сила от 10.03.2011 г., му е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". Тези данни се потвърждават и от изявлението на представителя на ВКП пред настоящия съдебен състав, че при направената от него служебна проверка установил, че към момента на разглеждане на делото, осъденият е бил задържан по друго наказателно производство. Изложеното сочи, че не са били налице предпоставките за разглеждане от съда на предложението на пробационната служба при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като осъденият не е намерен на последния му известен адрес, не поради това, че е променил същия, а защото се е намирал в следствен арест, което при щателното му издирване в следствените арести и местата за лишаване от свобода е щяло да бъде установено и се осигури възможността за личното му участие по делото, в хода на което да изложи възражения и доводи срещу предложението и да организира защитата си. Допуснатото нарушение е съществено, защото с него е ограничено процесуалното право на защита на осъденото лице във воденото срещу производство по чл. 451 и сл. НПК. При тези обстоятелства ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на протоколното определение от 6.04.2011 г. по чнд № 355/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание и отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение чрез редовното призоваване на осъдения и предоставянето на възможността той да участва като страна по делото. Поради изложените съображения и основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение