Решение № 9457 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2016 г.

Решение № 9457 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митнически пункт "В. З.", срещу решение № 2748/22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2512 по описа на Административен съд -В. за 2015 г., с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и вместо това - да се отхвърли жалбата срещу решение с изх. № 32-115448/19.06.2015 г., за преизчисляване на държавни вземания и са определени дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС, в размер на 2083.97 лв. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "М. Г. Б." ЕАД, се представлява от адв. Ж., която оспорва жалбата, излага съображения за нейната неправилност, моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила и претендира разноски за производството пред ВАС, съгласно приложения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесния съдебен акт 23-ти състав на АС-В. е отменил, по жалба на "М. Г. Б." ЕАД, решение с изх. № 32-115448/19.06.2015 г. на Началника на МП "В. З.", към ЕАД № 14BG002002H0080851/26.08.2014 г., № 14BG002002H0105429/23.10.2014 г., № 14BG002002H0066704/22.07.2014 г., № 14BG002002H0074076/8.08.2014 г., № 14BG002002H0115533/18.11.2014 г., № 14BG002002H0088724/12.09.2014 г., № 14BG002002H0109435/4.11.2014 г., № 14BG002002H0069328/28.07.2014 г., № 14BG002002H0113080/13.11.2014 г. и № 14BG002002H0118529/25.11.2014 г., с което на дружеството е увеличена данъчната основа в описаните ЕАД, с общата сума от 2083.97 лв. Съдът е посочил, че тази сума произтича от транспортни разходи за извършен внос на стоки през 2014 г., които са направени след първото местоназначение на стоките, след митническата им обработка, за транспорт в страната, които услуги са облагаеми въз основа на ЗДДС. Д. на тези услуги са начислили ДДС и този данък е платен от дружеството, заедно с общата стойност на фактурата. Съгласно чл. 55 от ЗДДС към данъчната основа се добавят разходите извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, което съгласно § 1, т. 72 от ЗДДС е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. От ЕАД в случая е видно, че условието на доставка е FOB - В., поради което, на П. В., е първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго /от морски, на сухопътен транспорт/, затова и не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната основа в ЕАД. Разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗДДС е неприложима, тъй като конкретните транспортни услуги като доставки на са облагаеми с нулева ставка - стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесните ЕАД, поради което съдът е счел, че решението на митническия орган е постановено в противоречие с материалния закон и го е отменил. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел представените с административната преписка и в с. з. доказателства, допуснал е и приел без възражения съдебно-счетоводна експертиза, изяснил е релевантните за спора факти, обсъдил ги подробно и изследвайки относимата правна уредба, е извел правилни и обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. В § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 72, според която "Първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно на друго превозно средство на територията на страната. От съвкупния анализ на доказателствата действително се установява, че транспортната услуга е извършена след първото "местоназначение" на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от цитираната разпоредба, тъй като в нито един от придружаващите документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение на стоките, а условието на доставка е "FOB В.", т. е. на пристанището е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. От становището на в. л. по ССчЕ (тя не е ненужна за производството, както счита касаторът, невъзразил по назначаването и приемането й) се установява, че са извършени транспортни услуги за стоките, по процесните 10 броя ЕАД, след въвеждането им на територията на страната, по фактури, дати, суми и доставчици - "Б. с. с." ООД и "Б.-91" ЕООД, като в общата стойност на всяка фактура е включен и начисления ДДС по нея, поради което е правилен изводът, че начисленият ДДС за извършените транспортни услуги, след митническата обработка на стоките, за транспорт в страната, е платен от "М. Г. Б." ЕАД заедно с общата стойност на фактурата. Съдът е проследил последователно приложимата правна уредба, посочил е, че новата редакция на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а по същество само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми. В случая транспортните разходи за превоза на стоката до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за сметка на купувача, видно от представените по преписката фактури, издадени от "М. Б. Л." ЕООД за извършване на транспортни услуги извън ЕС чрез кораб, до пристанище В., на контейнери с посочени номера, с получател "М. Г. Б." ЕАД. Следователно, като митническа стойност, в ЕАД на вносителя следва да бъде посочена стойността й по фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище В.. То съвпада с понятието "първо местоназначение" по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че превозът между В. и склада на дружеството е част от превоз между две места на територията на страната по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗДДС. Т. би бил такъв, само ако за превоза по цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване в И., до склада на дружеството, е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение на товара е посочен склада на дружеството. Тогава към превозната услуга до това местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса. В случая от всички надлежно събрани доказателства по делото се установява, че транспортирането на стоката от пристанището, до склада на дружеството в гр. В., е след като стоката вече е освободена за потребление и за нея е оформен режим - внос. С. касационния жалбоподател, посоченият размер на ДДС е следвало да бъде включен в данъчната основа на ЕАД, поради което е издадено и процесното решение, което становище правилно е преценено като неправилно - в случая условието на доставка е FOB В., поради което на пристанище В. е първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго. Данъкът за транспортната услуга от В., до склада на "М. Г. Б." ЕАД и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. След като организирането на превоза от пристанище В. З., до склада на дружеството, е възложено на двете българските транспортни фирми, те начисляват 20 на сто ДДС за този транспорт, осъществен на територията на страната и това, както се подчерта, е осъществено. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната основа в ЕАД, т. к предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката, освобождаването й за потребление и оформянето й в митнически режим на внос. Н. е разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗДДС, тъй като конкретните транспортни услуги като доставки не са облагаеми с нулева ставка, защото стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесните ЕАД. При тези факти правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че това претоварване, е доказано с митническата декларация, че стоките, доставени с морски превоз са натоварени на шосеен, (записан е дори номерът на камиона), а за него, след обмитяване на стоките, до превозването им до склад, е заплатено дължимото ДДС. З. и се споделя крайният извод за незаконосъобразност на административния акт - с него е увеличена данъчната основа в процесните ЕАД, по които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС, а с оспорения акт същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо. Решението следва да бъде потвърдено, а цитираните в касационната жалба решения са неотносими към настоящия случай. При този изход на процеса на ответната в касацията страна се следват направените в настоящето производство разноски, своевременно претендирани и доказани по размер - 720 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, заплатени с фактура от 26.05.2016 г. Водим от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,