Решение № 4143 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2016 г.

Решение № 4143 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при отдел "Охранителна полиция" на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. (ОДМВР - В.), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Г., против решение № 330/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3022/2015 г. по описа на Административен съд - В. (АС - В.). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение по съображения, сочещи по същество на нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Бланкетно е посочено, че решението е постановено и в противоречие на процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповед № 819з-94/10.09.2015 г., издадена от началник сектор ПП, отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В., да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Д. И. Д., чрез пълномощник по делото адв. Д. Й., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли оспореното решение на АС - В. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по касационното дело разноски, като представя разписка за изплатено адвокатско възнаграждение и списък на разноските по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи и основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), решаващият състав на АС - В. е отменил по жалба на Д. И. Д. заповед № 819з-94/10.09.2015 г. на началник сектор ПП, отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето; чл. 204, т. 4 и чл. 206, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗМВР на жалбоподателя му е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила по реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител в МВР, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а именно - дисциплинарната отговорност на Д. И. Д. е била ангажирана при неосъществяване на материалноправните предпоставки на посоченото в заповедта правно основание. Крайният извод на съда е подкрепен с подробни мотиви относно липсата на основание да се приеме, че извършеното от служителя деяние (грешно изписване на часа на констатирано ПТП в съставения от него акт за установяване на административно нарушение) представлява състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗМВР - лошо изпълнение на служебна заповед. Настоящият касационен състав намира оспореното решение на АС - В. за правилно. Постановено е при изясняване на релевантните за правния спор факти, правилно приложение на материалния закон и спазени процесуални правила. В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички установени в чл. 146 АПК основания, като е изложил конкретни и мотивирани съображения в подкрепа на постановения краен резултат. Законосъобразен е изводът на съда за недоказаност на хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗМВР - лошо изпълнение на служебна заповед. Анализирани са относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като правилно е съобразено, че чл. 42, ал. 1 ЗАНН не предвижда задължително вписване в АУАН на часа на извършване на нарушението, така както това е регламентирано за датата и мястото на извършване на нарушението. Изрично изискване за вписване на точен час като задължителен реквизит на АУАН липсва и в сочения като нарушен вътрешнослужебен акт - заповед № 8121з-644/01.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. По тези съображения, административният съд е застъпил становището, че не е налице основание допуснатата от служителя техническа грешка при съставянето на АУАН да бъде квалифицирана като "лошо изпълнение на заповед" по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗМВР. На следващо място, следва да бъдат споделени и съображенията на съда, изложени във връзка със значението на така допуснатата от Д. И. Д. техническа неточност при съставянето на АУАН. Правилна е преценката на съда, че подобна грешка не би могла да има стойност на съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В чл. 53, ал. 2 ЗАНН законодателят допуска издаването на НП и когато е налице нередовност в АУАН, стига да са установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Освен това, в тежест на административнонаказващия орган е да провери изцяло съставения АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост - проверка, която включва преценка на събраните доказателства и направени възражения, изясняване на всички факти и обстоятелства около спорните по преписката въпроси, включително посредством извършване на разследване - арг. в чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Административнонаказващият орган (АНО) не е императивно обвързван от фактически установеното в АУАН и има правото и задължението на свой ред да провери фактите по преписката. Именно в изпълнение на това свое задължение, АНО е следвало да констатира несъответствието на момента (часа) на настъпване на нарушението по АУАН (19:00) с действителния час (07:00), безспорно установен от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Предвид гореизложеното, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че не е имал "от къде да установи погрешно изписания час на извършеното нарушение". Тъкмо обратното, на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН той е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка по установяване на релевантните за реализиране на административнонаказателната отговорност факти и обстоятелства. В допълнение, освен така описаната неточност в часа на нарушението, при издаване на НП АНО е допуснал и друго, вече съществено несъответствие, обуславящо основание за отмяна на НП - посочени са две различни места в гр. В. като място на извършване на нарушението. Именно несъответствието при изписване на местонарушението в НП съставлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице - арг. в чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, т. 5 ЗАНН. Поради това, правилни са съображенията на административния съд, че при съвпадение на датата, мястото на ПТП, механизма и участниците в произшествието при описанието им в АУАН и НП, сгрешеният час (независимо от причината за грешката) сам по себе си не би могъл да резултира в отмяна на НП, за разлика от несъответствието при изписване на задължителния реквизит "място на извършване на нарушението", което несъответствие вече възпрепятства безспорното индивидуализиране на нарушението и обуславя незаконосъобразност на НП като постановено в противоречие с императивни процесуални норми. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразен крайния извод на първоинстанционния съд относно липсата на извършено от Д. И. Д. дисциплинарно нарушение със соченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържание. Следователно, като е отменил заповед № 819з-94/10.09.2015 г. на началник сектор ПП, отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В., АС - В. е постановил правилен съдебен акт, в съответствие с приложимата нормативна уредба. Не се доказва наличие на основание за неговата отмяна, с оглед на което решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид редовно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, ОДМВР - В. следва да бъде осъдена, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, да заплати на Д. И. Д. сумата от 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение