Решение № 598 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2012 г.

Решение № 598 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топсийзън" ЕООД, гр. Бургас, чрез законния представител, срещу Решение № 535/12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1741/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 0201001613/26.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-213/6.07.2011 г. на и. д. Директор Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че органите по приходите са подходили формално при осъществяване на насрещните проверки на доставчиците по процесните фактури и единствено в резултат на неоткриването на адресите им на управление са приели, че спорните доставки не са осъществени. Сочи, че плащането по тях е доказано с представените фискални бонове, но съдът не е съобразил същите при постановяване на атакувания съдебен акт. Навежда довода, че са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, а органът по приходите, който носи доказателствената тежест за това, не е установил, че спорните доставки не са реално осъществени. Досежно определените в РА задължения за корпоративен данък счита, че ответникът незаконосъобразно е променил посоченото в РА правно основание за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО, както и, че не са налице предвидените в ЗКПО материално- правни предпоставки за увеличение на финансовия резултат за 2009 г. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в срока по чл. 163, ал. 2 вр. с чл. 228 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното от "Топсийзън" ЕООД, гр. Бургас Решение № 535/12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1741/2011 г., Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването на ревизионен акт /РА/ № 0201001613/26.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-213/06.07.2011 г. на и. д. Директор Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който за д. периоди м. 09, м. 10.2009 г. и м. 08.2010 г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 30 736.67 лв., определена е лихва за забава за несвоевременното разчитане на задълженията за данък добавена стойност в размер на общо 2900.27 лв., както и задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 848.56 лв. и лихви за забава в размер на 2764.20 лв. За да достигне до крайния извод за законосъобразност на атакувания РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което и съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, е обосновал заключението си, че доставките, обективирани в процесните фактури, не са реално осъществени. В частност, този извод е относим към фактури № 343/15.09.2009 г. и № 431/21.10.2009 г., издадени от "Карбон файбър" ЕООД, гр. София, с предмет на доставките - изработка на сцена; фактура № 603/13.10.2009 г., издадена от "Мед ком" ЕООД, с предмет на доставката - рекламни материали, флаери и постери; фактури: № 283/12.08.2010 г., с предмет на доставката - стени за катерене, № 285/20.08.2010 г., с предмет на доставката - работни униформи, № 284/16.08.2010 г., с предмет на доставката - масажни столове и № 286/23.08.2008 г., с предмет на доставката - услуги, издадени от "Ню дрийм" ЕООД; фактури № 206/20.08.2010 г., с предмет на доставката - рекламни тениски, флаери и др., № 207/23.08.2010 г., с предмет на доставката - услуга, № 208/24.08.2010 г., с предмет на доставката - съоръжения, № 234/24.08.2010 г., с предмет на доставката - замъци и № 235/26.08.2008 г., с предмет на доставката - флаери, знамена, издадени от "Стрелча 23" ЕООД. При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено, че "Карбон файбър" ЕООД е отразило процесните фактури в дневниците за продажби за съответните периоди, но същото не е отрито на адреса за кореспонденция. Искане за извършване на насрещна проверка е връчено и на доставчика "Мед ком" ЕООД, но и той не е представил изисканите документи. Доставчикът "Ню дрийм" ЕООД също не е открит на адреса за кореспонденция на дружеството, а въз основа на проверка в информационния регистър е установено, че в дневниците за продажби са отразени само три от горепосочените фактури. На доставчика "Стрелча 23" ЕООД е връчено искане за извършване на насрещна проверка, но дружеството не е предприело никакви действия във връзка с него. При извършената проверка в информационния масив е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби. При тази фактически констатации съдът е съобразил, че в тежест на ревизираното лице е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на претендираното от него право на приспадане, сред които е и реалното осъществяване на спорните доставки. Посочил е, че вещото лице по проведената ССЕ, чието заключението е кредитирано като обективно и компетентно дадено, също не е открило доставчиците на посочените адреси, като по отношение на всички тях са останали неустановени материалната, кадровата и техническата им обезпеченост за извършване на доставките. В резултат на това решаващият състав е извел заключението, че при неустановеност на реалността на доставките, данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит по тях. Относно увеличението на финансовия резултат за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., съдът е приел, че отчитането на сумата от 2 300,66 лв. като разход лихви по счетоводна сметка 609, дължими по ревизионен акт № 0200801277/10.01.2009, е в нарушение на чл. 26, т. 6 от ЗКПО и с нея законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството. Идентичен извод е формиран и относно сумата от 25 000 лв., представляваща общия размер на разходите за рекламни материали, флаери и др., отчетени по счетоводна сметка 601 по издадена от "Мед ком" ЕООД данъчна фактура № 603/13.10.2009 г., за която не е установено реалност на обективираната доставка. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Правилни са констатациите на съда, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установява извършването на реални доставки по посочените фактури. Ангажираните по делото доказателства също не обуславят извод за реалното им осъществяване. Доказателствената тежест за това лежи именно върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която претендира принадлежността на спорното право и твърди осъществяването на положителен факт от обективната действителност. Само по себе си издаването на фискален бон за плащане по спорните фактури не установява извършването на посочените услуги и прехвърлянето на собствеността върху конкретизираните стоки, поради което обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че процесните доставки не са реално извършени. Това заключение не се базира единствено на мотива, че доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси, а на неустановеността на тяхната материалната и техническата обезпеченост за осъществяване на доставката, на редовността на водене на техните счетоводства, на осъществяването на услугите и предаването на стоките, поради което релевираните в жалбата в тази насока доводи са неоснователни. Същите не са подкрепени с конкретни оплаквания, а осъществената от настоящия състав служебна проверка на решението в тази му част сочи, че то не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице и релевираните касационни основания по отношение на решението в частта относно увеличението на финансовия резултат. Неоснователен е доводът на касатора, че промяната на правна квалификация на основанието за коригиране на финансовия резултат, осъществена в мотивите на Решението на Директора на Дирекция "ОУИ", е незаконосъобразна. По аргумент от чл. 155, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, решаващият орган е оправомощен както да събира нови доказателства, така и да изменя, отменя или потвърждава ревизионния акт. Именно от неговата законовоустановена компетентност да разреши спора по същество следва и извода, че е допустимо той да потвърди обжалвания РА и на друго правно основание, като аргументите за това са идентични с тези, изложени в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. на ВАС. Неоснователно и е оплакването на касатора относно необосноваността на РА относно доначисления корпоративен данък за разликата над 2730.07 лв. до установения размер от 3848.56 лв., преценена в контекста на констатациите в РД. Съпоставката между коментираните относими стойности сочи, че за 2009 г. както в РД, така и в РА сумите на доначисления корпоративен данък са идентични. Посочената от касатора сума от 3848.56 лв. е сбор от определения корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г., поради което правилен е изводът на съда, че и в тази си част РА е обоснован и материално законосъобразен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. При извод за липса на реално осъществена доставка по издадената от "Мед ком" фактура, то стопанската операция по нея се явява невярно отразена, респективно - документално необоснована, което е достатъчно основание да се приеме, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходът по нея не следва да бъде признат за данъчни цели. Единствено неговото счетоводно отразяване, без да е доказано, че той е вследствие на реално осъществена доставка, не води до обратния извод, поради което наведените в тази връзка от касатора аргументи не променят крайното заключение на настоящия състав за законосъобразност на РА и в частта му относно допълнително определения корпоративен данък за 2009 г. и следващите се лихви за забава. Достигайки до идентичен краен правен извод, административният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци, с оглед на което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение