Решение № 3044 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2019 г.

Решение № 3044 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 4612 от 03.07.2019 г., постановено по адм. д. № 13192 по описа на Административен съд С. град за 2018 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398622/01.11.2018 г. издадена от същия административния орган. От касатора се поддържа твърдение, че обжалвания съдебен акт е необоснован и неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Конкретни аргументи, обосноваващи това искане не са посочени. Въпреки обема на подадената касационна жалба, в нея не се съдържат твърдения за конкретни пороци на съдебното решение, които да обосновават неговата отмяна. В контекста на наличието на основания за допускане на предварително изпълнение в жалбата се твърди, че безспорно е констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради което органът е бил длъжен да издаде процесната заповед. Според касатора, административният акт е издаден при спазване на процесуалните правила и материалния закон. В заключение сочи, че не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционният съд, че протокол за нарушението не е съставен, което прави ЗПАМ неефективна и ненужна. Ответникът -"Рис БГ" ООД, в писмено становище приложено по делото от адв. Димитров и поддържано в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. При обжалването не се навеждат пороци на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а подробно се обосновава необходимостта от допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК на заповедта за налагане на ПАМ. Тези мотиви са изцяло неотносими към поставения за разглеждане правен спор и не следва да се обсъждат. Правилно АССГ е приел, че при издаването на оспорваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които обосновават отмяната й. Атакуваното решение е законосъобразно, като се иска от настоящата инстанция да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за касационната инстанция представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище за допустимост на касационната жалба. По същество намира, че същата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е отменил наложената с процесната заповед принудителна административна мярка, тъй като по делото липсва протокол от извършената проверка. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с процесната заповед, административният орган е приел, че на 25.10.2018 г. в 12. 20 ч., при извършена проверка в търговски обект – аутлет център, находящ се в гр. С., бул. "А. М." .№..., стопанисван от "Рис БГ" ООД, е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А" от ЗДДС. При осъществена контролна покупка от органите по приходите на стойност 12. 40 лева, платени в брой не е издадена фискална касова бележка. При проверката не са установени други нарушения на фискалната дисциплина. С обжалваното решение Административен съд С. град, е отменил посочената заповед за налагане на ПАМ, с мотивите, че последната е издадена при съществено нарушение на съдопроизводственните правила. Видно от приложената по делото административна преписка, протокол за извършена проверка № 0398622/25.10.2018 г. не е приложен, макар в ЗПАМ да е описан многократно. Съдът е изложил са мотиви, че заповедта е издадена без да са налице доказателства за извършено нарушение. Приложените по делото протоколи, които според придружителното писмо на административния орган, са част от административната преписка послужила за издаване на заповедта обективират действия предприети след издаването на й и касаят нейното изпълнение. При тази констатирана липса на доказателства за извършено нарушение не може да се приеме, че издадената заповед е законосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредба Н-18/2006 г. на МФ/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". За да бъде приложена мярката обаче следва да има доказателства за извършено нарушение. В конкретния случай такива липсват. Те не са представени дори с касационната жалба, макар да са описани с номер и дата в акта, което предполага, че съществуват. Не е достатъчно пълномощникът на административния орган да твърди, че констатациите на съда "не са истина", за да се приеме това обстоятелство за доказано. Административната преписка въз основа на която се издават актовете на контролните органи за налагане на принудителна мярка е необходимо да съдържа доказателства за фактите, които обосновават прилагането на конкретната законова разпоредба. В конкретния случай в преписката липсва протоколът за извършена проверка при която е установено извършеното нарушение. Протоколите, съставени от органите по приходите по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК са доказателства за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Т. е. с протоколите се установява факта на извършеното нарушение с неговите особености относно време, място и т. н. В приложената по делото административна преписка се съдържат само протоколи, които са изготвени след налагане на ПАМ с процесната заповед и обективират процесуалните действия относно връчването и изпълнението й. Протоколът за извършена проверка, описан в мотивите на заповедта, който обективира констатациите на контролните органи при осъществяване на проверката не е представен по делото. Липсва и разпечатания КЛЕН от 25.10.2018 г., който установява, че контролната покупка не е отчетена от работещото в обекта фискално устройство. Административната преписка не съдържа каквито и да било доказателства, че в търговския обект е извършена проверка, още по-малко, че е констатирано нарушение. Такива не са представени и в хода на съдебното производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за констатирано нарушение и налагането на ПАМ е в нарушение на материалния закон и установените административно-производствени правила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Сторените разноски от "Рис БГ" ООД, следва да бъдат възстановени до доказания размер – 300 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение