Решение № 4322 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Ж. В., чрез адв. Чакъров, срещу решение № 14166/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2821/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 03000323006840-091-001/06.06.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение № 140/24.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при (Централно управление) ЦУ на НАП и е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация в размер на 3 899,67 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключенията на съда относно данъчния статус на ревизираното лице и вида на правоотношенията с работодателите Zodiac Maritime Ltd – London, Serdica Ltd и СМА Ships Singapore PTE Ltd. В тази насока твърди, че за процесните данъчни периоди лицето е трябвало да внася здравни осигуровки, за да може да ползва здравни услуги. Според аргументите, голяма част от преведените суми от работодателя за периода 2020- 2022 г. не представляват възнаграждения от трудовата дейност и неправилно са включени от органите по приходите при формирането на данъчната основа за облагане. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което при условията на евентуалност РА да бъде отменен или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. В отхвърлителната си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационен контрол. По делото е постъпила и касационна жалба от процесуалния представител адв. Чакъров срещу допълнително решение № 587/16.01.2026 г. по адм. дело № 2821/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването по отношение на определените задължения за лихви по РА в общ размер на 14 165,98 лв. Направено е твърдение за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане да бъде отменено. Ответникът по касационните жалби - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Еленова, изразява становище за тяхната неоснователност в писмена молба по хода на делото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 993,87 евро, съгласно приложен списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационните жалби, правилността на решенията на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирана страна срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е бил РА № 03000323006840-091-001/06.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 140/24.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на В. В. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 2017 г. до 2022 г. в общ размер на 26 454,90 лв. и лихви за просрочие в размер на 14 389,44 лв., както следва: за 2017 г. в размер на 10 354 лв. – главница и лихва от 6 908,74 лв.; за 2018 г. в размер на 5 666,31 лв. – главница и лихва от 3 206,32 лв.; за 2019 г. в размер на 8 084,97 лв. – главница и лихва от 3 752,89 лв.; за 2020 г. в размер на 412,22 лв. – главница и лихва от 149,55 лв.; за 2021 г. в размер на 655,99 лв. – главница и лихва от 171,47 лв.; за 2022 г. в размер на 1 281,41 лв. – главница и лихва от 200,47 лв. По фактите решаващият съд е обобщил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство със съответния времеви и предметен обхват. Изложението следва констативната част на решение № 140/24.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП – стр. 2-6 от него. Въз основа на информацията и събраните доказателства органите по приходите са приели, че В. е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ, което е данъчно задължено по смисъла на чл. 6 от закона за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина. Жалбоподателят е декларирал, че от 2017 г. до 2022 г. е полагал труд като капитан далечно плаване на 7 кораба с работодатели Zodiac Maritime Ltd – London, Serdica Ltd и СМА Ships Singapore PTE Ltd. Възнагражденията са изплащани по лични банкови сметки в страната. Годишните данъчни основи са определени с РА по общия ред и/или по реда на чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ в зависимост от обстоятелството дали В. отговаря на критериите за „морско лице“ по смисъла на § 1, т. 54 ДР ЗДДФЛ. От правна страна административният съд е достигнал до извод за издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. След преценка доказателствата по делото съдът е отхвърлил оспорването на В. срещу РА в частта, предмет на касационен контрол. Като релевантен за определянето на данъчните задължения е възприет Вариант I от съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), в който са взети предвид получените приходи/доходи по банкови сметки и начална дата на начисляване на лихвите по РА от 1-ви май. Посочено е, че в случая не става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като лихвите са изчислени с акта от 1-ви април. Като неоснователно е обсъдено възражението, че получените суми по банкова сметка с основание „пътни разходи“ не са свързани с възнаграждение по трудовото правоотношение. За периода на банковите преводи на жалбоподателя е отчетен плавателен стаж и това се потвърждава от неоспорените писмени доказателства по делото - фишове за заплати, трудови договори, данни за приспаднати осигурителни вноски и заключението по ССЕ. С допълнително решение по делото съдът е постановил изричен диспозитив по жалбата срещу РА в частта на определените лихви. Така постановените решения от Административен съд – Варна са валидни, допустими и правилни като краен резултат. Неоснователни са оплакванията на касатора за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Установените факти от съда са в съответствие със събраните доказателства. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е доказал различна фактическа обстановка от изяснената с процесния РА и РД № Р-03000323006840-092-001/11.04.2024 г. към него, респ. наличие на различни правно значими факти за преценката по главния въпрос. С оглед точното приложение на материалния закон е необходимо мотивите да бъдат допълнени. Правният спор по делото се фокусира върху основанието и реда за определяне на задълженията на В. В. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 2017 г. до 2022 г., както имплицитно е приел административният съд. От решаващо значение в тази насока е статусът на ревизираното лице за данъчни цели съгласно критериите на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ. Предвидените в чл. 4, ал. 1, т.т. 1-4 ЗДДФЛ критерии са алтернативни, което означава, че е необходимо да е изпълнена поне една от тези хипотези, за да се счита физическото лице за местно по смисъла на данъчния закон. Единственото изключение са случаите по чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Доводите на касатора по въпроса са вътрешнопротиворечиви и не са подкрепени с конкретни доказателства. Според безспорните факти в случая пребиваването под 183 дни в България - по арг. от чл. 4, ал. 2 ЗДДФЛ, не е достатъчен, за да се приеме, че В. е загубил качеството си местно лице за данъчни цели в страната. Характерът осъществяваната дейност на борда на корабите в изпълнение на задълженията по договорите с Zodiac Maritime Ltd – London, Serdica Ltd и СМА Ships Singapore PTE Ltd. и продължителните периоди на отсъствие от страната, не водят до промяна на „центъра на жизнени интереси“. Заключението е в съответствие както с получената информация от ИА „Морска администрация“ относно плавателния стаж за процесните периоди, така и с писмените обяснения на задълженото лице пред органите по приходите. В този смисъл освен събраните доказателства за управление на собствеността, банковите сметки в страната, сключени лизингови договори и др., е и твърдението на касатора, че е внасял здравни осигуровки в България, за да може да ползва здравни услуги. Получените от В. В. доходи по сметките в ТБ Експресбанк за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и в УниКредит Булбанк след 01.01.2020 г., правилно са квалифицирани с РА и от съда като такива от трудови правоотношения за работа на борда на корабите YM MODESTY, K PEGASUS, K PHOENIX, HOLSATIA, CMA CGM CORNEILLE, DIAMOND SEA (от 29.07.2020 г. до 03.05.2022 г.) и CMA CGM BARRACUDA. Съгласно § 1, т. 27 ДР ЗДДФЛ чуждестранните дружества, с които са сключени договорите, нямат качеството на работодател и за същите не възникват задължения за начисляване, удържане, деклариране или внасяне на данък по ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е обсъдил констатациите на вещото лице по ССЕ във връзка с изплатените суми с основание на превода „travel expenses”. В касационната жалба отсъстват аргументи във връзка с предпоставките на § 1, т. 54 ЗДДФЛ, водещи до невъзможност да бъде определена преференциална данъчна основа по чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ за целия ревизиран период, както и по приложението на СИДДО между България и Великобритания, обн. ДВ бр. 10 от 05.02.2016 г. и СИДДО между България и Малта. Правилно с РА е определена годишна данъчна основа от 10 на сто от основата по чл. 25, ал. 1 ЗДДФЛ за изплатените възнаграждения на В. като морско лице през 2018 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение № 14166/17.12.2025 г. по адм. дело № 2821/2024 г. в обжалваната му част и допълнително решение № 587/16.01.2026 г. по същото дело, за правилни, поради което следва да бъдат оставени в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Възражението на касатора по отношение на присъдените от административния съд разноски по делото е неоснователно. Предвид заявеното искане в тази насока от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро. Размерът на възнаграждението по приложения списък с разноски неправилно е определен съобразно материалния интерес по спора, вместо по реда на чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на oсмо отделение,