Решение № 2064 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2009 г.

Решение № 2064 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София, против решение № 286/15.05.2009 г. по адм. д. № 77/2009 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-12-1916/10.07.2008 г. на кмета на Община Плевен и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 100 лева. Излага доводи за материална незаконосъобразност на решението, като твърди, че не са съобразени изисквания по приложението на чл. 1, изр. 2, хипотеза първа от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързано с упражняване правото на собственост. Подробни съображения излага излага в писмена защита от 8.02.2010 г. Моли да се отмени обжалваното решение. Община Плевен и заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с приложимия закон, при спазване на процесуалните правила. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, които да налагат отмяна на обжалвания съдебен акт. Намира за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател относно тълкуването от страна на съда на разпоредбата на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Счита, че наследодателят на касатора е можел да защити правата си в производство по обжалване на заповедта на кмета на Община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Ганка Кожухарова да придобие собствеността върху процесния имот в местността "Стражата". С оглед на изложеното намира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна а решението на АС Плевен да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 77/2009 г. на Административен съд Плевен е било образувано по жалба на жалбоподателя Гошев, срещу Заповед № РД-12-1916 от 10.07.2008 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката в размер на 270 лв. на предоставената за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Ганка Енчева Кожухарова от Плевен земеделска земя в размер на 381 кв. м. в м. "Стража", в землището на гр. Плевен, съставляваща поземлен имот 56722.701.2258. Административния съд е приел, че оценката е извършена въз основа на Заповед № РД-15-4615/5.08.1998 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. на ползвателката Ганка Кожухарова е признато правото да придобие собствеността върху предоставеният й за ползване земеделски имот в горната местност, Тази последна заповед е била съобщена на наследодателя на жалбоподателя - Симо Георгиев Гошев и като необжалвана е влязла в сила. Започналата по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. процедура е останала недовършена по вина на общинската администрация. С последвала Заповед № РД-13-53/3.05.2007 г. на областния управител Плевен на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен планът за новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи в м. "Стражи" предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В законовоустановения срок заповедта в частта относно процесния имот не е обжалвана и планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила. В регистъра новообразован имот № 701.2258 с площ от 381 кв. м. е отреден за ползвателя с признато право по § 61. Въз основа на отразеното в плана е изготвена скица и служебна оценка на имота от лицензиран оценител по реда на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ в размер на 270 лв. С това според съда е приключила процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което е възприел подадената жалба като неоснователна и на това основание я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната инстанция при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи нарушения, които да обуславя неговата отмяна. Настоящият съдебен състав споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят Георги Симов Гошев е наследник на Симо Георгиев Гошев, починал на 12.04.2007 г. Последният е наследник на Наца Стоянова Гошева, починала на 2.04.1979 г., на която с Решение № 18-24/21.12.1991 г. на ПК Плевен е отказано възстановяване собствеността върху земеделски земи поради това, че попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е, че със заповед № РД-15-4615/5.08.1998 г. на кмета на Община Плевен е признато на Ганка Енчева Кожухарова правото да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м., като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Тази заповед е разпоредено да се връчи на Симо Георгиев Гошев, като заявител на имота на Наца Стоянова Гошев. Заповедта е връчена на Симо Георгиев Гошев на 19.03.1999 г., като по делото няма данни да е обжалвана и е влязла в сила. С обжалваната пред Административен съд Плевен заповед на кмета на Община Плевен въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на областен управител на област Плевен е одобрена оценката на предоставената за ползване на Ганка Енчева Кожухарова земеделска земя от 381 кв. м. Тази заповед жалбоподателя е оспорил като основното му възражение е свързано с нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради нарушаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ, без да са правени от него възражения срещу определения размер на оценката за имота, което е предмет на административния акт. При тези фактически обстоятелства правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна независимо от обстоятелството, че като правно основание за нейното издаване е посочен § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., вместо § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./. Правилно административният съд е приел, че след като е налице влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./ на кмета на Община Плевен- заповед № РД- 15- 4615/05. 08.1998 г., с която на ползвателя Ганка Енчева Кожухарова е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване поземлен в м."Стража", землището на гр. Плевен по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м. и е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, следва да бъде издадена заповед за одобряване на оценката на имота по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производството по оценка на този имот, не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправни норми при издаване на тази заповед е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен в случай, че е обжалван по надлежния ред. От данните по делото е установено, че ползвателят е поискал трансформация на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и с последвала Заповед № РД-15-4615/5.08.1999 г. на Кмета на Община Плевен й е признато такова право. В съответствие с разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая кметът на Община Плевен е одобрил оценката на земята, по отношение на която е трансформирано правото на ползване на Ганка Енчева Кожухарова в право на собственост в съответствие с § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г., предвид недовършената процедура по това производство, но неправилно административният орган е посочил като правно основание § 31 от ПМС № 234/1999 г. Правилно административният съд е съобразил различието в двете производства и приел, че е приложимата разпоредба е § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тридесетдневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП /АПК/. В случая обаче се отнася до признати права на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., което производство не е приключило и издадената заповед № РД-12-1916/10. 07.2 008 г. на кмета на Община Плевен е относима към § 62, ал. 4, след като не е била приключила процедурата по § 62 от ПМС № 456/1999 г., в която не се изисква подаване на заявление за извършване на оценка а административния орган служебно е длъжен да утвърди оценката със заповед, след влизане в сила на която ползвателят следва да внесе определената стойност по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. Споделят се от Върховния административен съд изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт и по отношение възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които се излагат и като доводи в касационната жалба. Тези възражения свързани с ограничаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ в настоящето производство са неотносими. Наследодателят на касатора е следвало да защити правата си в производство по обжалване на № РД-15-4615/5.08.1998 г. на кмета на Община Плевен, с която на ползвателя Ганка Кожухарова е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот, както и обжалване на плана на новообразуваните имоти одобрен със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на областен управител на област Плевен, по отношение на този имот. С тези заповеди са признати права на ползвателката в съответствие със ЗСПЗЗ и в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, каквото е настоящото, не могат да се разглеждат въпроси свързани със собствеността. В съответствие с § 62, ал. 7 в случай, че ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът може да подаде молба за оценка на подобренията върху имота, които да изплати на ползвателя и да придобие собствеността върху имота. Доколко е налице противоречие на ЗСПЗЗ с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и приложение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, в настоящото производство по оспорване законосъобразността на административен акт, с която е определена оценка за земеделски имот по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, не може да се разрешава спор относно собствеността върху процесния имот. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.