Решение № 11845 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2014 г.

Решение № 11845 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Агенция "Митници" моли да бъде отменено решение № 3652/30.05.2014 г. по адм. д. № 12283/2013 г. на АССГ, с което е отменено решение № АБ47-0019/28.08.2013 г. на началника на Митница Свищов и потвърдено с решение № 553/4.11.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", и е върната преписката на началника на Митница Свищов за издаване на ново решение по искането на "Балканфарма-Троян" АД вх. № АБ47-0019/15.03.2013 г. като неправилно Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в допълнение към нея. Ответникът по касационната жалба "Балканфарма-Троян" АД по съображения в писмени отговори моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил решение № АБ47-0019/28.08.2013 г. на началника на Митница Свищов и потвърдено с решение № 553/4.11.2013 г. на Директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на началника на Митница Свищов за издаване на ново решение по искането на "Балканфарма-Троян" АД вх. № АБ47-0019/15.03.2013 г., с което е отказано възстановяване на акциз на "Балканфарма-Троян" АД за периода м. 1 - 12.2010 г. 85 911,76 лв. за 7810,16 л етилов алкохол на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС. В оспореното решение на административния орган е прието, че етиловият алкохол, изразходван за почистване на машините и съоръженията за производство на лекарства, съдържащи алкохол, не е вложен в производството на лекарствата и заплатеният за него акциз не следва да се възстановява. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е направил обоснован и законосъобразен извод за неправилност на отказа да бъде възстановен акциз по чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС в поискания размер за 7810,16 л етилов алкохол, използван за дезинфекция на производствените съоръжения. Съдът е обсъдил неоспорените заключения на фармацевтичната и счетоводните експертизи, и обосновано е приел, че дезинфекцията на производствените съоръжения е част от производствения процес на лекарства, съдържащи алкохол. Произведените лекарства са реализирани, с което са изпълнени изискванията на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС за възстановяване на акциза. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че според представените протоколи за вложените количества етилов алкохол за почистване на съоръженията използвания етилов алкохол в тази дейност в периода е повече от поисканото в искането с 256,132 л. Правилно съдът се е позовал на изискванията в чл. 12 и чл. 31 от Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, според които в производствата на лекарства следва да се извършва ефективно почистване и поддържане на помещенията и производственото оборудване, за да се избегне замърсяване и кръстосано замърсяване на продукцията. Съдът е обсъдил чл. 8 от ППЗАДС, в който са изброени документите, които следва да се представят към искането за възстановяване на акциз и правилно е приел, че са представени необходимите документи за установяване влагането на етиловия алкохол в почистването на съоръженията в процесния период. Вещото лице счетоводител установя, че акцизът за етиловия алкохол по процесното искане не е възстановен по другите подадени от дружеството искания за периода. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно за 2200 лв. предвид чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, които не позволяват с § 2а от Нардеба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се отменя механизма на данъка върху добавената стойност и правото на дружеството да правото по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да приспадне данъчен кредит в размер на заплатения данък върху добавената стойност за адвокатските услуги, които е ползвало в дейността си. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,