Решение № 1213 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2007 г.

Решение № 1213 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Н. Н. П. и П. Н. П., и двамата от град П., област Софийска, против въззивно решение № 35/12.3.2007 г. по гр.д. № 651/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Н. Н. П. и П. Н. П., и двамата от град П., област Софийска, са предявили против "Б" АД - София, иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че като наследници на Н. С. С. (Неда С. В.) по силата на решение № 6089/27.01.2005 г. на Общинска служба "З", издадено на основание влязло в сила решение от 21.12.2004 г. на Ботевградския районен съд, са собственици на внесената в ТКЗС земеделска земя от общата им наследодателка. Твърди се също така, че земеделската земя съществува в стари реални граници, находяща се в землището на град П., съставляваща нива от 2,598 дка, шеста категория, включена в строителните граници на града, съставляваща част от имот пл. № 156 от помощния кадастрален план за м."Г", приет с протокол от 19.12.2003 г., която попада в УПИ *, в кв.2 - 2445 кв.м и УПИ *, кв.2 - 153 кв.м по ПУП на град П., одобрен през 1987 г. Излага се, че ответникът държи имота. С решение № 7/20.02.2006 г. по гр.д. № 287/2005 г. Ботевградският районен съд, II състав, е отхвърлил иска. С решение № 35/12.3.2007 г. по гр.д. № 651/2007 г., по въззивна жалба от ищците Н. Н. П. и П. Н. П., Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като върху процесната земя са проведени комплексни мероприятия, които не позволяват възстановяването й. Прието е също така, че същата е застроена със сгради, покрита асфалтова настилка, поставена е ограда на производствена площадка. Съдът е стигнал до извод, че предвидените мероприятия са реализирани през 1980 - 1981 г., като фактът на тяхното узаконяване и нанасянето им в кадастралния план през 1996 г. не е от значение, и не остава свободна площ, която може да се обособи като самостоятелен урегулиран поземлен имот. Изводът е обоснован с данните от приетата от съда съдебно-техническа експертиза и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Освен изложеното окръжният съд е стигнал до извод, че ответникът е носител на валидно придобито право на собственост, което е противопоставимо на бившите собственици, като той се легитимира като собственик с договор за продажба въз основа на факта, че на продавача по договора е дадено разрешение за сключване на сделката от едноличния собственик на капитала. Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците Н. Н. П. и П. Н. П., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно описани в тях. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели - адв. И. П. се разноски. След приключване на съдебното заседание са депозирани писмени бележки от касаторката Н. П. Ответникът по касация - "Б" АД - София, посредством процесуалния си представител - адв. Б, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените бележки на касаторката Н. П. и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно Варненският окръжен съд е стигнал до извод, че възстановяване правото на собственост при модалитета на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не позволява реална реституция на заявените земи. Действително, възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ не е обусловено от промените във функционалното предназначение на земята след внасянето й в ТКЗС, както и от сегашния й статут. Този извод следва от предвиденото в отделните разпоредби на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Установено е, че спорният имот е загубил първоначалния си земеделски характер на нива като в имагинерните му очертания се съдържат части от предвидени и реално ползващи се за производствени и административно-битови нужди два броя УПИ с планоснимачни номера ХV и ХVI. Следователно, предпоставките за реституция следва да се преценяват въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ, уреждащи възстановяването на собствеността върху имоти в строителните граници, тъй като спорната част е включена в образувания парцел.Установено е също така, че в спорния имот се намира незастроена площ, покрита трайна асфалтова настилка и има части от масивна ограда по периферията на площадката. Поради това и с оглед функционалната им връзка, както и с оглед изградената инфраструктура, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният имот е променил предназначението си и е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. При това положение и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, респ. техните наследници, не могат да възстановят собствеността си върху имота в реалните му граници в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, като в случая, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството. Налице е пречка за възстановяване на процесния имот дори и частично с оглед данните, че от свободната площ не може да се обособи самостоятелен поземлен имот по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Поради това изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Неоснователен е и доводът на касатора досежно твърдението му, че съдът не е разгледал предявени ято него инцидентен установителен иск. Такъв иск по смисъла на чл. 118 ГПК (отм.) не е предявен по надлежния ред, тъй като не е ясно за какво правоотношение и между кои страни съдът е сезиран да се произнесе. Въпреки това настоящата съдебна инстанция с оглед твърденията и във въззивната жалба, намира, че е отговорено на ищците относно валидността на сделката между ответника по исковата молба - "Б" АД - София и "М" ЕООД - П., като правилно се е аргументирал с разпоредбите на чл. 10, ал. 13, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18, ал. 2 ПРУПСДП (отм.). Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.