Решение № 352 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2012 г.

Решение № 352 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К., със седалище в [населено място], чрез пълномощниците й-главни инспектори Д. О. и П. К. срещу решение № 1120 от 2.7.2012 г по гр. дело № 3225/11 г на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е отменено решение № 303/1.6.11 г по гр. дело № 708/2010 г на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което искането на К., за отнемане от О. Г. на етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] и товарен автомобил марка "М." и за отнемане от В. О. Г. на етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] е отхвърлено като неоснователно. С въззивното решение е потвърдено това на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отнемане в полза на държавата на парични суми по банкови сметки; парични суми, представляващи равностойността на бракувани автомобили и ремарке и парична сума от продажба на товарен автомобил; както и искането за отнемане от Г. Г. на двустаен апартамент в [населено място]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответниците по касация О. Й. Г., Г. О. Г. и В. О. Г. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Подържат, че същата е неоснователна, а обжалваното решение–правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предявените искове са с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. Със споразумение по н. о. х. д. № 39/2009 г по описа на Районен съд, [населено място] Й. Г. се е признал за виновен за това, че на 19.7.2008 г, около 15, 20 часа, на територията на [община], обл. София, по пътя за [населено място], без надлежно позволително, с товарен автомобил марка "М. " модел., с рег. [рег. номер на МПС] -негова собственост е извозил от горския фонд четири пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб и елша на стойност 220 лв, като случаят е маловажен. Прието е, че извършеното от О. Й. Г. е престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. чл. 1 от НК като му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. С решение № 303 от 1.6.2011 г, по гр. дело № 708/2010 г Софийски окръжен съд, Гражданско отделение е постановил отнемане в полза на държавата на основание чл. 28 вр. чл. 4, ал. 1 на имущество на стойност 98 141 лв, както следва: от О. Й. Г. -товарен автомобил марка "М. ", модел., с рег. [рег. номер на МПС], на придобивна стойност 7 200 лв, както и етаж от построената масивна жилищна сграда в УПИ в кв. 166 по плана на [населено място], [улица], без мястото, върху което е построена; постановил е отнемане в полза на държавата от В. О. Г. на етаж от построената масива жилищна сграда в дворно място от 682 кв. м, находяща се в същия УПИ като искането за отнемане в полза на държавата на парични суми по банкови сметки, парични суми, представляващи равностойността на бракувани автомобили и ремарке и парична сума от продажба на товарен автомобил, както и за отнемане от Г. Г. на двустаен апартамент в [населено място] е отхвърлено като неоснователно. С въззивното решение е отменено това на Софийски окръжен съд и е отхвърлено искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на две обстоятелства- осъдителната присъда спрямо ответника О. Г. от 16.2.2009 г е за извършено от него престъпление, от посочените в чл. 3, ал. 1 от закона, за което престъпление е въведена наказателна отговорност с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на НК от 12.9.2006 г, а имуществото чието отнемане се претендира-недвижими имоти, моторни превозни средства и част от парични суми по банковите сметки са придобити преди тази дата, а другата част от сумите по банковите сметки нямат значителна стойност. Решаващият извод на въззивния съд е, че липсва причинна връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е осъден ответника О. Г.. По въпросите, по който е допуснато касационното обжалване. С определение № 646/20.5.2013 г по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с решение по гр. дело № 863/2010 г на ВКС, Трето ГО и решение по гр. дело № 875/10 на Четвърто ГО по въпроса: за да бъде уважен иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД следва ли да е налице пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл съдебен акт-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. от ГПК и 2 подлежи ли на отнемане по този ред имущество, придобито преди приемане на наказателната отговорност за престъпление, предвидено в чл. 3, ал. 1 от закона-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първият от повдигнатите въпроси относно необходимостта да се изследва връзката между престъпната дейност и имуществото, предмет на искането за отнемане е разрешен от въззивния съд в съответствие с Тълкувателно решение № 7 от 30.6.2014 г на ВКС по тълк. дело № 7/13 г на ОСГК, с което е прието, че основателността на иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/ се предпоставя от наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/ и придобиването на имуществото. В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е обосновал извод, че неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не може да замести основателното предположение за връзка с престъпната дейност. В случая придобиването на имуществото от ответника предхожда приемането на наказателната отговорност за престъплението за което е осъден, поради което липса пряко или косвено опосредяване посоченото имущество с престъпната дейност, поради което искът по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/ не може да бъде приет за основателен. Същите съображения важат и за поставения от касатора въпрос дали придобиването на имущество, което предхожда приемането на наказателната отговорност за престъплението, за което е осъден ответника е изключено от действието на ЗОПДИППД. Отговорът на този въпрос е положителен. Недопустимо е отнемането на имущество, придобито преди едно деяние да стане съставомерно. Да бъде прието обратното би означавало дейността да бъде обявена за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от НК. Гражданският съд, разглеждащ искането по чл. 28 от ЗОПДИППД не може да преценява дали извършваната от едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в присъдата, тъй като това е извън неговата компетентност. По основателността на касационната жалба. Решението на Софийски апелативен съд е правилно. Същественото в случая е, че твърдяната пряка или косвена причинна връзка не може да се предположи логически с оглед конкретните обстоятелства. По силата на постигнатото споразумение О. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, което е предвидено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗОПДИППД като такова, въз основа на което могат да се предприемат действия по отнемане на имуществото. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, което е достатъчно основание по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИППД за предявяване на искане по чл. 28 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД срещу признатото за виновно лице. Сама по себе си обаче влязлата в сила присъда не е достатъчна за да бъде уважено направеното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД. Съгласно чл. 1, ал. 1 предмет на закона е отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, а съгласно чл. 2 целите му са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. За да се уважи искането не е достатъчно само да се установи, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, както и липсата на законен източник за това придобиване. За да бъде уважено направеното искане следва да бъдат установени факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така както е конкретизирана с влязлата в сила присъда. Дефиницията на престъпна дейност е дадена в разпоредбата на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗОПДИППД и е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията по чл. 3, ал. 1 от същия закон. Извършеното от О. Г. престъпление по чл. 235 от НК е предвидено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 13 от ЗОПДИППД, но деянието е такова по чл. 235, ал. 6 от НК. Тази норма е частен случай на престъплението, предвидено в чл. 235, ал. 1 от НК, съгласно което " който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета, сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета... се наказва с глоба от 1000 до 20 000 лв. " В този вид разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от НК съществува от влизане в сила на ЗИДНК /обн. ДВ бр. 75 от 12.9.2006 г, от когато за първи път се предвижда наказателна отговорност за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, когато е налице маловажен случай. Следователно деянието е станало съставомерно след влизане в сила на посоченото изменение на НК, считано от 13.10.2006 г, затова едва след тази дата извършваната от Г. дейност би могла да се счита за престъпна и за нея да се търси наказателната отговорност. Преди този момент дейността не е представлявала престъпление по смисъла на НК и затова гражданско правната санкция е неприложима, дори да е установено имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на доходи. Следователно дори преди изменението на чл. 235, ал. 1 /обн. ДВ бр. 75/12.9.2006 г/ ответникът да е осъществявал същата дейност, след като с нея не са били причинени немаловажни вреди и тя е представлявала маловажен случай, деянието не е било престъпление. Притежаваното от О. Г. недвижимо имущество-дворно място е придобито с нотариален акт №, т., дело № г, а съществуващата в него двуетажна къща е изградена в периода 1998-2000, апартамента в [населено място] е придобит с нотариален акт №, т., дело № от г. Касае за имущество придобито преди 13.10.2006 г., което не подлежи на отнемане, тъй като не е установено да е резултат от дейност, която има характера на престъпна такава. Същото се отнася и до придобитите от Г. движими вещи-три леки автомобила, придобити преди 13.10.2006 г, както и сумите получени в резултат от разпореждане с тях, както и сумите постъпили по картова сметка преди тази дата, дори и тези след посочената дата, тъй като същите не представляват имущество на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДРЗОПДИППД. При това положение касационната жалба се явява неоснователна, а въззивното решение-правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение