Решение № 8734 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 323/2012 г.

Решение № 8734 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 323/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - 1 - Сливен" ЕООД, гр. Сливен против решение № 134/24.11.2011 г. по адм. дело № 264/2011 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 13в и чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 134/24.11.2011 г. по адм. дело № 264/2011 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на ДКЦ - 1 - Сливен" ЕООД - гр. Сливен срещу решение № 18/26.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен и потвърденото с него разпореждане № 1116/29.06.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът обосновано е приел, че настъпилите щети за държавното обществено осигуряване са в пряка причинна връзка от издадения от жалбоподателя, документ, удостоверяващ неналичен осигурителен стаж за периода 01.03.2009 г. - 04.03.2009 г. за лицето Павлина Василева. В качеството му на осигурител, той е удостоверил непрекъснат осигурителен стаж за периода 01.12.2008 г. - 31.05.2009 г., въпреки че със заповед № 02/27.02.2009 г. трудовото правоотношение с посоченото лице е било прекратено и е възникнало отново по силата на сключен нов трудов договор № 06/04.03.2009 г. считано от 05.03.2009 г. когато е началния момент на трудовата дейност. Законосъобразни са изводите на съда за прекъснат осигурителен стаж. Те се подкрепят и от извлеченията от персоналния регистър на осигурените лица, от който е видно, че за месец март 2009 г. Павлина Василева е била осигурена за 20 работни дни, а не за пълния месец от 21 работни дни. Обосновано съдът е приел, че с изплатената на лицето помощ за профилактика и рехабилитация при установено прекъсване на осигурителния му стаж за последните шест месеца е налице нарушение на изискванията на закона, с което е причинена щета на ДОО. Съгласно чл. 13в, ал. 1 от КСО лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В случая за ДОО са настъпили щети от издадения от осигурителя и жалбоподател по делото "ДКЦ - 1 - Сливен" ЕООД, гр. Сливен документ с невярно съдържание, който е обусловил неправилно извършените осигурителни плащания. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Отхвърляйки оспорването срещу актовете на НОИ, Сливенският административен съд е приложил точно материалния закон при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение