Решение № 13024 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2015 г.

Решение № 13024 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н., в качеството й на управител на "Т." ЕООД, срещу решение № 7123 от 24.11.2014 г. по адм. дело № 7494 по описа за 2012 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2141108307 от 28.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с с решение № 1377 от 11.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С.. С него на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 137 755.92 лв. за ревизирани данъчни периоди м. 03., м. 04, м. 05, м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2009 г. Образувано е и по частна жалба срещу определение от 23.10.2014 г., постановено в закрито заседание по повод наложена глоба в размер на 700.00 лв. на управителя на търговското дружество - жалбоподател, за несвоевременно направено доказателствено искане - изслушване на допълнителна съдебно-графологична експертиза. То е определено на основание чл. 92а, изр. 1, във връзка с чл. 91, ал. 2 от ГПК с определение от 9.10.2014 г. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожност на оспорения ревизионен акт или отмяна на същия поради неговата незаконосъобразност. В частната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното определение, поради липсата на основание за налагане на глобата, като се иска отмяната й като неправилно наложена. Ответната страна по касационната и частната жалби - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, както и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Н.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 и чл. 230 от АПК, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред административния съд е определянето на задължение за ДДС в размер на 134 313.47 лв. поради упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "БМБ-К." ЕООД, "П. Г." ЕООД, "П. Г." ЕООД, "Е. Т." ЕООД, "Т. Е. В. К." ЕООД, "С.-М." ЕООД, "Т. С. П." ЕООД, "И.-И" ЕООД и "С. К." ЕООД в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 03., м. 04, м. 05, м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2009 г. Ревизираният общ период е 1.03.2008 г. -31.12.2009 г. и е по повод прилагането на ЗДДС. П. на дейност на дружеството през това време е било извършването на транспортни услуги на територията на страната, Европейския съюз и територии извън Общността. Не е признато и право на данъчен кредит общо в размер на 3 442.45 лв. за данъчни периоди м. 03, м. 05, м. 10, м. 11.2008 г. и м. 04, м. 07, м. 10.2009 г. по фактури, издадени от различни доставчици с предмет "СМР" в имот собственост на физическото лице Д. Н. Н., управител на ревизираното дружество, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, както и събраните доказателства в административното производство и тези в съдебното, включително и доказателствените средства - съдебно-счетоводна експертиза и две съдебно-графологични експертизи, основна и допълнителна. Анализирани са приложените от административния орган правни разпоредби, за да се приеме, че правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено в съответствие със законовите изисквания, поради което правилно според съда това право не е признато. По повод на първото основно касационно възражение относно нищожност на оспорения ревизионен акт следва да се посочи, че съдът е обсъдил в мотивите си, за което е бил и задължен, дали този акт е издаден от компетентен орган. Възражението в жалбата е неоснователно. Конкретно съдът е проследил заповедите (три броя) за възлагане на конкретната ревизия, съответно за изменение на същите, както и актовете, с които са оправомощени органите, за да осъществяват това възлагане. Също така съдът е проследил и заповедта, с която е определен компетентния орган да издаде процесния ревизионен акт, респективно и тази, с която е оправомощен този орган да издава такава заповед за определяне на компетентен орган. Според касатора не се доказва конкретно, че лицето М. Р., е оправомощено да издава заповеди за възлагане на ревизии. Този довод е неоснователен, понеже по делото не се оспорва, че същото това лице заема длъжността "началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. за обсъждания период. Решението е правилно. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и не се явява нищожен, като производството, което се е осъществило е започнало с акт по чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Органът, който е оправомощен (заповед № 1433/18.05.2009 г., стр. 365) и органът, който го е оправомощил са компетентни затова (с заповеди на директора на ТД на НАП - С. с еднаква сигнатура - № РД-01-6/4.01.2010 г., първа и изменителна, са определени поименно различни органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 1 от ДОПК), видно от цитираните в съдебното решение заповеди, събрани като доказателство по делото. Заповедта за определяне на компетентния орган да издаде ревизионния акт (заповед от 16.09.2011 г., стр. 112 от съд. досие) също е издадена от компетентен затова орган, като такъв се явява и органът издал акта (заповед от 1.07.2011 г., стр. 12 от съд. досие), също видно от представените заповеди, обсъдени от съда. По повод на последната заповед от 1.07.2011 г. е безспорно, че тя не е подписана от лицето, което изпълнява длъжността директор на ТД на НАП - С., но е подписана от лице, което е определено да го замества. Отказаното право на данъчен кредит е по фактури, издадени от "БМБ-К." ЕООД, четири броя, с предмет "WEB дизайн, изготвяне на рекламни банери и рекламни надписи"; от "П. Г." ЕООД, седем броя, с предмет "офис консумативи, подготовка и изработка на реклама, рекламни материали, ремонт на товарни автомобили"; от "П. Г." ЕООД, деветнадесет броя, с предмет "ремонт на товарни автомобили и резервни части по опис"; от "Е. Т." ЕООД, един брой, с предмет "дизелово моторно гориво"; от "Т. Е. В. К." ЕООД, четири броя, с предмет "дизелово моторно гориво"; от "С.-М." ЕООД, два броя, с предмет "дизелово моторно гориво"; от "Т. С. П." ЕООД, един брой, с предмет "СМР по договор", от "И.-И" ЕООД, пет броя, с предмет "дизелово моторно гориво" и от "С. К." ЕООД, един брой, с предмет "дизелово моторно гориво". Правното основание, на което се е позовал административният орган и което е обсъдено от съдът е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отказано е право на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "П. 2007" ЕООД, "С." ООД, "Л-2 Д. Л." ЕООД, "Д." ЕООД, ЕТ "М.-м.-МК", "О." ЕООД, "К." ЕООД, "А. л." ООД, "Д. Б." АД, "П." ЕООД и "КА-м." ЕООД, като по тях е ползван данъчен кредит. Правното основание, на което се е позовал административният орган е чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За да обоснове изводите си съдът правилно е анализирал възникването на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според предмета на доставката - прехвърляне правото на разпореждане със стоката като своя и извършване на услугата, съответно изискването за тяхното действително реално осъществяване. Последното се изисква от самия механизъм на облагане с данък върху добавената стойност, както и относно доказването на тези правнорелевантни факти с допустимите доказателства и доказателствени средства. Това са именно и двете категории касационни възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения, при което е направен незаконосъобразен извод относно прилагането на материалните норми, в които са уредени законовите изисквания за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът правилно е отчел, че са представени само частни документи - приемо-предавателни протоколи, както и счетоводни документи, като изрично е отбелязъл, че те не са ангажирани в хода на самото ревизионно производство, а в последствие, т. е. при предявяване на възраженията спрямо ревизионния доклад и при обжалване на акта по административен и съдебен ред, съответно и са оспорени. По същия начин е анализирал и събраните доказателствени средства - съдебно-счетоводни и съдебно-графологични експертизи. Първият вид експертиза не е изготвена след преглед на счетоводствата на доставчиците и за тях не е направен извод за редовно водено счетоводство, което от своя страна рефлектира върху преценката на оспорените доказателства. По повод доставките с предмет гориво и представените приемо-предавателни протоколи, поради липса на конкретизация в последните, не може да се обоснове идентичност на стоката, дори и с оглед на представените декларации за съответствие на качеството на течните горива, понеже не се установява връзка между тях и издадените фактури. Освен това съдът е отчел, че ревизираното дружество има четири собствени товарни автомобили, един лек автомобил и седем товарни, на лизинг. Същото няма собствена база за съхрание. Поради това едновременното му употребяване в значителните количества по данни от фактурите се явява недостоверно. Също така съдът се позовава на липса на заключение от страна на съдебния експерти, че процесните стоки са заприходявани и отписвани с оглед на реализацията им по отношение на получателя. По повод установяване на нереалността на доставките, по които жалбоподателят се явява получател, и издадените ревизионни актове на доставчиците, изпълнители по тях, съдът се позовава на фактическите констатации в ревизионния доклад и преди всичко на отчитане на факта, че в тези стабилни административни актове (ревизионни актове) има констатации и по отношение на доставките, с получател - ревизираното дружество. Същите като такива имат доказателствена сила, която следва да бъде отчетена от съда. По повод доставките на услуги съдът е направил извод за неангажиране на доказателства от страна на жалбоподателя. По отношение на тези от тях, за които са представени договори, то техният предмет се явява общо формулиран, без обосноваване на начина, по който, ще бъдат изпълнени. Така според него липсват данни относно съдържанието на рекламата, на графичното изображение, на банерите. По повод услугите по изработване на "WEB дизайн, на рекламни банери и рекламни надписи" липсват данни за това кой е собственик на сайтовете, как е осигуряван достъп до тях. Не са представени сертификати за излъчени реклами в електронни издания на интернет адреси. Поради неоставянето на материална следа за публикуването им, не са представени архиви от съответния сайт. По повод на доставките относно услугата "ремонт на автомобили" не са представени доказателства за закупуване и влагане на материали, за да бъде доказан факта на действително осъществяване на същата. Не са ангажирани доказателства за наличието на помещение за тяхното осъществяване, наличието на специализирани технически средства или на ДМА, по повод на тях. По повод на отказаното право на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури за придобиване на стоки и извършени СМР, и е приложена нормата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правилно съдът се е позовал на факта, че придобитият имот е собственост на физическото лице, а не е заведен като ДМА на ревизираното дружество. Именно във връзка с този имот са реализирани тези дейности, съответно са закупувани материали и те не са свързани с икономическата дейност на същото това дружество. Обжалваното решение като правилно постановено в съответствие с материалноправните предпоставки за признаване на законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и при точното прилагане на процесуалните норми относно разпределяне на доказателствената тежест и относно ангажиране на доказателствата, следва да бъде оставено в сила. По наведените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, то същите са неоснователни. Съдът е уважил искането на страната и е допуснал съдебно-графологична експертиза, като впоследствие процесуалният представител на жалбоподателя е поискал допълнителна съдебно-графологична експертиза за установяване на факт, който се твърди в първоинстанционната жалба и за което той е имал достатъчно време за преценка. По делото са проведени множество съдебни заседания и след допускането на първата такава експертиза, като е нямало пречка да бъде поставена задача на експерта и по повод заповедта от 1.07.2011 г., още повече, че срокът за оспорване е бил изтекъл. Протоколното определение от 9.10.20014 г. съдържа достатъчни и обосновани мотиви относно съображенията, поради което жалбоподателят е санкциониран с глоба, като такива се явяват и тези в обжалваното определение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение