Решение № 9270 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2017 г.

Решение № 9270 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация/КЗД/С., подадена чрез процесуален представител -юрк. Милушева, срещу решение № 7350 от 24.11.2016 г., постановено по административно дело № 3363/2016 г. от Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменено решение № 57/11.02.2016 г. на КЗД. Касационната жалбоподателка излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Желае да бъде отменено да се постанови ново по съществото на спора, с което да се остави в сила административния акт. Ответниците по касационната жалба - В. К. С. и В. А. Т., чрез процесуален представител-адв. Първанов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Желаят присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано като КЗД се е самосезирала по доклад на председателя й, във връзка с репортаж, излъчен в сутрешен блок на телевизия БТВ на 15.09.2014 г., в който е съобщено, че родители на деца в село К. са заплашили, че ще спрат децата си от училище, ако там бъдат записани деца на чужденци. В доклада се твърди, че в репортажа се съдържа изявление на кмета на Община - К. -В. С.- "Това са вашите деца, ще учите ли редом с чужди деца или ще си отстояваме нашите права?", също така деклариране на кмета: "Каквото решение вземете вие, аз ще се съобразя с него". Също така в доклада е цитирана публикация във вестник "Сега" от 19.09.2014 г. със заглавие "Ксенофобия с мирис на пари", в която се твърди, че кметът на О. К. забранил на училищния автобус на вземе децата на бежанците и се наложила Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ да изпрати друг автобус, но и той не успял да стигне до село К., защото бил пресрещнат и върнат от началника на местната полиция. След приключване на производството КЗД постановява решение, с което приема следните решения: приема за установено, че В. К. С. и В. А. Т. на 15.09.2014 г. с направените от тях изказвания в различни медии, излъчени от всички национални електронни, печатни и интернет медии, по темата "Село К. на бунт заради ученици бежанци" са осъществили дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на закона под формата на тормоз на основата на признаците народност и произход, с което са нарушили забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; КЗД установила също така, че В. С. и В. Т. на 15.09.2014 г. с направените от тях изказвания в различни медии, излъчени от всички национални електронни, печатни и интернет медии, по темата "Село К. на бунт заради ученици бежанци" са осъществили дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на закона - подбуждане към расова дискриминация, с което са нарушили забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. КЗД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложила поотделно на С. и Т. глоба, в размер на 250 лева. Също така с решението си комисията е установила, че засегнатите от нарушението лица са неопределен, но определяем кръг от лица по признаци народност и произход и предписала на С. и Т. занапред да се въздържат от изявления, засягащи честта и достойнството на личността на основата на признаци народност и произход и/или подбуждащи към дискриминация. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно производствени правила. След обстоен анализ на фактите и приложението на правните норми първоинстанционния съд приема, че КЗД не е анализирана събраните доказателства в тяхната съвкупност, поради което постановеното решение е в нарушение на материално - правните разпоредба на закона. Обоснован извод, споделен и от настоящата инстанция. От приложеният запис на излъченият на 15.09.2014 г. по телевизия БТВ и буквалният му прочит- се установява, че критиките на кмета на О. К.- С. са насочени към държавни институции за некоректни действия в последния момент преди откриване на учебната година и изпращане в село К. на деца бежанци за учение и интегритет, но в никакъв случай не се съдържат думи водещи до тормоз и подбуждане към дискриминация. Несъмнено органите на местно самоуправление са свободни да изразяват мнението си, да изразяват загриженост и съпричастност към проблемите и тревогите на местното население. Публичното поставяне на въпроса- как е възможно клас от три деца, първокласници, на 6-7 годишна възраст, успешно да интегрира седем деца от Сомалия и Афганистан, на възраст до 12 години- е израз на желание за обективно разрешаване на проблем, но не може да се приеме за подбуждане към дискриминация. Обоснован е извода на съда, че поведението на С. и Т. е насочено не пряко към бежанците, а към държавните институции, като е провокирано от несвоевременното уведомяване на местната общественост и училищни власти за намерението деца- бежанци да посещават общински училища. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил реда и условията за записване на деца- бежанци в българските училища уредени в НАРЕДБА № 3 ОТ 27 ЮЛИ 2000 Г. ЗА РЕДА ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЕЖАНЦИ В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ УЧИЛИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, издадена от министъра на образованието и науката, Обн. ДВ. бр. 74 от 8 С. 2000 г., отм. ДВ. бр. 32 от 21 Април 2017 г. Съдът установява, че за село К. този ред не е спазен и условията не са налице. Директорът на училището не е навременно уведомен . Държавната агенция за бежанците не е отправяла искане до Регионалния инспекторат по образование/РИО/-П. - за осигуряване на подходящо училище; нито да е информирала О. К. за осигуряване на транспорт за деца- бежанци с данни за тях. Внезапното поява на деца- бежанци за посещаване на училището в село К. е провокирало безпокойство в местните жители и родители на ученици, включително и на представителите на местната власт. Предприетите от последните действия обаче както правилно приема и първоинстанционния съд не са насочени към подбуждане на тормоз и расова дискриминация и омраза, а целят публично оповестяване на проблема и разрешаването му от отговорните за това институции. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответниците по касация претендират присъждане на разноски . Същите са защитавани от един адвокат, изготвил и депозирал общ писмен отговор и за двамата ответници. Представени са обаче два отделни договори за правна защита, сключени поотделно с Т. и С., като договореното възнаграждение по всеки договор е 1 500 лева. Касаторът възразява за прекомерност на претендираните от ответниците разноски. С оглед конкретно осъществената процесуална защита- настоящата инстанция намира същото за основателно, поради което следва да намали и двете възнаграждения до сумата 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение