Решение № 10312 от 15.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ на Т. Мечев депозирана чрез процесуалния му представител П. Атанасов срещу решение 7729/20.12.2021 г. по адм. д. 8760/2020 г. на Административен съд София -град. Счита обжалваното решение за недопустимо - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Претендира обезсилването на съдебния акт и прекратяване на делото. Ответникът Кмета на район Младост Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответникът К. Мечев в проведено съдебно заседание е заявил, че не запознат с правния спор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебния акт е постановен в съответствие с изискванията на процесуалните правила и материалния закон. Поради което счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Т. Мечев срещу заповед РМЛ20-РД48-7/05.08.2020 г. на кмета на район Младост СО, с която на основание чл. 65, ал.2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес] от оспорващия и от К. Мечев, които го държат без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания. Съдът е установил, че административния акт е издаден в нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в това, че лицата адресати на заповедта не са били уведомени за началото на административното производство в противоречие с изискването на чл. 26 от АПК. Административния съд е приел, че това нарушение не е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. На следващо място административния съд е приел, че административния акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Същия е издаден на основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС, като е прието, че имотът се държи без правно основание. Недоказано е останало твърдението, че имота се държи като собствен по наследство от баща му, доколкото не е бил налице договор за продажба на имота и цената не е била заплатена. Дори напротив налице е отказ за подписването на такъв. Въз основа на което административния съд е приел, че за административния орган са били налице предпоставките за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Безспорно е, че предмета на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била заповед РМЛ20-РД48-7/05.08.2020 г. на кмета на район Младост СО, с която на основание чл. 65, ал.2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес] от оспорващия и от К. Мечев, които го държат без правно основание. В хода на развилото се съдебното производство пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същия е дал указания за разпределението на доказателствената тежест, видно от разпореждане от 11.09.2020г. В случая е указано на административният орган, че по силата на чл. 170, ал. 1 АПК е имал задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. В изпълнение на така дадените указания административния орган с писмо депозирано в деловодството на АССГ с 30375/01.10.2020г. е представил в допълнение заверено копие от досие на К. и Р. Мечеви относно недвижимия имот предмет на оспераната заповед. С Определение от 09.06.2021г. административния съд е насрочил делото в открито съдебно заседание за 29.09.2021 година. С протоколно определение от 29.09.2021 г. административният съд е отложил и насрочил делото за друга дата, тъй като съдебното заседание е било първо по делото и предвид неявяването на страните, съдът е дал още една възможност да ангажиране на доказателства във връзка с твърденията им. Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 24.11.2021г., страните отново не са се явили и съдът с протоколни определения е дал ход на делото, обявил е съдебното дирене за приключило и е дал ход на устните състезания, след което е определил същите за приключили и е обявил, че ще се произнесе с решение. Въз основа на което е постановено решение 7729/20.12.2021 г. по адм. д. 8760/2020 г. на Административен съд София град, чието обезсилване се иска. Касационния жалбоподател е представил едва в настоящото производство писмено доказателство протокол за въвод в жилищен имот от 29.09.2020г., който най-вероятно е същия, чието изземване е постановено. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК новите факти, настъпили след издаването на акта, от значение за делото, се вземат предвид към момента на приключване на устните състезания. В случая на административния съд не му е било известно наличието на представеното в настоящото съдебно производство доказателство. Същото е следвало да бъде представено пред административния съд от процесуалния представител на административния орган. Видно е от представеното доказателство, че въвода е извършен на 29.09.2020г. поради открити нови обстоятелства, преди приключване на устните състезание, но поради бездействие на административния орган, същото не е обсъдено от административния съд. Касационната инстанция пък не може за пръв път да установява фактически констатации с оглед императивната норма на чл. 220 АПК. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Такива не са направени от първоинстанционния съд с оглед представения протокол за въвод в жилищен имот едва в настоящото касационно производство, същото има значение за спорното право- законосъобразността на оспорения административен акт. При така изложените съображения решението на съда, като неправилно ще следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед необходимостта от установяване на факти. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение