Решение № 14121 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2018 г.

Решение № 14121 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Войнова, чрез проц. представител А. Черногорски, против решение № 2/01.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2042/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Войнова, в която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК срещу началника на ДНСК. Иска се от решаващия съд да бъде установено, че влязла в сила заповед № ДК-02-СО-230/30.11.2007 г. на началника на СРДНСК за премахване на незаконен строеж не подлежи на изпълнение поради изтичане на предвидената в чл. 285, ал. 1 АПК погасителна давност. Съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Спорът е правен и е относно прилагане на института на давността. Процесната заповед е влязла в сила на 25.11.2009 г., покана за доброволното й изпълнение е връчена на 27.08.2010 г., нова покана е изпратена на 10.07.2012 г. и получена на 08.08.2012 г., след което са предприети и други действия по изпълнението на заповедта. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК получаването на поканата по чл. 277 АПК е юридически факт с последицата по чл. 116, б. "в" ЗЗД – с осъществяването му се прекъсва давността, започнала да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание, и от този момент се поставя началото на нов давностен срок с продължителността по чл. 285, ал. 1 АПК. В този смисъл е и приетото в ТП № 2 от 18.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Следователно, към датата на предявяване на иска – 01.03.2017 г., не е изтекъл непрекъснат от действия по принудително изпълнение 5-годишен период от влизането в сила на изпълнителното основание – 25.11.2009 г. Предвид изложеното, крайният решаващ извод на административния съд за неоснователност на иска по чл. 292 АПК поради изтекла давност, се явява правилен и законосъобразен. Неоснователно е възражението на Войнова за липса на компетентност на органа по изпълнението. Разпоредбата на § 54 от ПЗР на ЗИДЗУТ /2015 г./ касае единствено строежи от четвърта, пета и шеста категории, в което приложно поле не попада процесният незаконен строеж. Освен това изпълнителното производство е образувано далеч преди влизане в сила на горната разпоредба. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав