Решение № 8491 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2012 г.

Решение № 8491 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Малинов Чуткин от гр. Съединение срещу решение № 239 от 6.02.2012 г. по адм. дело № 2447/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Никола Малинов Чуткин срещу решение № 337 от 22.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), изразен с разпореждане № О-15-999-25-00120611 от 16.06.2011 г., да отпусне исканото от жалбоподателя обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. За да постанови този резултат съдът е приел, че Никола Малинов Чуткин е земеделски производител и самоосигуряващо се лице, но не за всички осигурителни случаи, а само за задължителните за самоосигуряващите се лица рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Със същото решение Пловдивският административен съд е осъдил Никола Малинов Чуткин да заплати на РУСО - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението е правилно, вкл. и в частта за разноските. Един от принципите, въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване, е фондовата организация на осигурителните средства (чл. 3, т. 5 КСО). Затова средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във фондове, конституирани с чл. 2, ал. 2 и чл. 18 КСО: фонд "Пенсии"; фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"; фонд "Трудова злополука и професионална болест"; фонд "Общо заболяване и майчинство"; фонд "Безработица". Тези средства се набират чрез осигурителни вноски на лицата, които по силата на закона - чл. 4 и чл. 4а КСО - подлежат на държавно обществено осигуряване за всички или само за част от осигурителните рискове, изброени в чл. 4, ал. 1 КСО: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Жалбоподателят Никола Малинов Чуткин е смутен от първия от изброените осигурителни рискове - общо заболяване и майчинство и в прав текст заявява неразбиране защо трябва да се осигурява за майчинство, щом като при него е изключено да възникне такъв осигурителен случай. Смущението му е породено от това, че вероятно не е прочел правилото на чл. 2, ал. 2, т. 1 КСО, според което лицата, подлежащи на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство. Т. е. част от причините, поради което едно лице е възможно временно да загуби доходите си от трудова дейност, са: а) временната неработоспособност и временно намалената работоспособност (наричана още трудоустрояване), причинени от общо заболяване или от необходимостта от гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на дете или друг болен чл. на семейството, и б) бременността, раждането, кърменето на детето и неговото отглеждане до 2-годишна възраст, които рискове са обединени с общото наименование "майчинство". Средствата, постъпващи в държавното обществено осигуряване от осигурителни вноски за тези рискове, се кумулират (набират) в един общ фонд, наименован "Общо заболяване и майчинство". Това наименование на фонда законодателят е използвал и за общо наименование на изброените по-горе множество осигурителни рискове, включени в него. Общото наименование е обусловено и от друго съществено обстоятелство. Според чл. 164, ал. 3, чл. 164а, чл. 165, ал. 1, изр. 2-ро, чл. 167, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда посочените в тях отпуски и основно отпускът за отглеждане на малко дете, които са включени в осигурителния риск "Майчинство", могат да бъдат ползвани и от бащата (респ. осиновителя, а в случаите на чл. 167, ал. 2 КТ - настойника) на детето и в този случаи паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на тях по силата на чл. 53, ал. 3 КСО. Правило в административното правосъдие е оспорването на различни административни актове да бъде предмет на различни административни дела. В случая касационният жалбоподател е оспорил законосъобразността на две решения на директора на РУСО - Пловдив (реш. № 337 от 22.07.2011 г. и реш. № 373 от 18.08.2011 г.), които макар и да имат обща тема - правния спор дали Никола Малинов Чуткин има право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване (във втория случай наименовано нетрудова злополука), все пак са различни административни актове, поради което спазвайки посоченото правило Административен съд - гр. Пловдив е образувал две съдебни производства - адм. дело № 2447/2011 г. и адм. дело № 2448/2011 г., завършили с идентични отговори на въпроса, предмет на посочения правен спор, но изложени в две различни съдебни решения - оспореното със сега обсъжданата касационна жалба решение № 239 от 6.02.2012 г. по адм. дело № 2447/2011 г. и решение № 2193 от 21.12.2011 г. по адм. дело № 2448/2011 г. Вярно е, че съдът може да съедини в едно производство и да издаде общо решение по дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника (чл. 213 ГПК вр. чл. 144 АПК), но, дори когато е неправилен, отказът му да упражни това свое процесуално правомощие не опорочава съдебните решения по тези дела. Вярно е, също така, че ако съедини делата, съдът ще намали разноските на страните по тях, но принципът за избор на най-икономично осъществимата правна възможност не е сред основните начала на правосъдието (сравни глава втора "Основни принципи" на АПК и глава втора "Основни начала" на ГПК), поради което придържането към този принцип е препоръчително като една добра практика, но не е задължително и поради това отклонението от него не е касационно основание. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. Ответникът в първоинстанционното производство - директорът на РУСО - гр. Пловдив, е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото е дължимо на административния орган, когато жалбата срещу издадения от него административен акт е отхвърлена и той е представляван от юрисконсулт. В този смисъл са задължителните указания в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОС на съдиите при ВАС. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда, че при дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Не е налице основание за отмяна на решението в частта за разноските, а поради това че възнаграждението е присъдено в предвидения минимален размер от 150 лв., не съществува правна възможност за намаляване на неговия размер. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.