Решение № 14414 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2009 г.

Решение № 14414 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Настоящият касационен съдебен състав, както и болшинството състави на първо и първо а отделение на ВАС, възприема даденото тълкуване на закона, направено от първоинстанционния съд. Изложената правна конструкция в касационната жалба е вярна, но след изменението на нормата на 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108 от 2007 г. До това изменение обаче в съдебната практика се приема преимуществено, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. Предвид безспорния факт, че процесната ревизия е възложена преди това изменение, след като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то издаденият РА е нищожен в обсъжданата част. 2. За да отхвърли жалбата срещу частта от РА, в която са определени задължения по ЗДДС, съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало нито в ревизионното производство, нито в съдебната фаза на данъчния процес положителните факти на реално осъществяване на процесните доставки, както и на кумулативните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Решението в посочената част е правилно: 2.1. По отношение на доставката на ЕТ "Еком принт-Михаил Чанков" с правоприемник ЕТ "Портекс - Славчо Костадинов". В касационната жалба се съдържа признание, че ревизираното лице не е доказало посочените по-горе факти с правно значение, но касаторът счита, че ревизиращите органи е следвало да обосноват констатациите на РА, което не са направили само с установяването на липсата на доказателства от страна на прекия доставчик. Правилно първоинстанционният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160 ДОПК), е приел, че при липса на всякакви доказателства за реалното осъществяване на доставката и останалите обстоятелства по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), претендираното право на данъчен кредит не следва да се признава на ревизираното лице. 2.2. По отношение на доставките на "Пиктрейд" ЕООД и "Есен 17" ЕООД. Обосновано на събраните при ревизията доказателства, съдът е приел, че липсата на всякакви доказателства за кадрова, техническа, персонална и друга обезпеченост на фирмите преки доставчици на строителни услуги и гориво налага извод за недоказаност на реалното осъществяване на фактурираните доставки, по които се претендира данъчен кредит. В съгласие с непротиворечивата практика на ВАС, първо отделение, съдът е приел, че плащането на ДДС по ДДС -сметка на доставчиците не е основание за признаване на данъчен кредит при недоказана реалност на доставките. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение