Решение № 8552 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13307/2017 г.

Решение № 8552 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13307/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 334 от 11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 452 по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново) за 2017 г. С него АМ е осъдена да заплати на "Вали Компютърс" ООД сума в размер на 520, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за обжалване на отмененото Наказателно постановление (НП) № 696/2011 от 26.04.2012 г., издадено от началника на Митница Свищов. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 265, 00 лв. за направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения по същество на спора, основани на становището, че се касае за договорни отношения между клиент и адвокат, като разноските за платеното адвокатско възнаграждение не представляват вреди по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В допълнение, Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не предвижда задължителна адвокатска защита, като в производството по този закон не се присъждат разноски. Отделно от тези аргументи, касационният жалбоподател твърди, че съдът е извел погрешни изводи за доказаност на твърдените вреди и връзката им с административната дейност на административнонаказващия орган. По делото не било доказано реалното плащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Позовава се на по – късната дата на банковия документ спрямо датата на договора, на съществуващата разлика в размера на договореното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и размера на сумата по представеното Авизо местен превод, както и на липсата на идентичност между наименованието на договора ("Договор за правна защита и съдействие") и посочването на сделката във фактурата ("По договор за правна помощ"). По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът "Вали Компютърс" ООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В производство по чл. 226 АПК Административен съд – Велико Търново е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу АМ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 520, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2012 г. за отмяна на НП № 696/2011 от 26.04.2012 г., издадено от началника на Митница Свищов, с което на "Вали Компютърс" ООД е била наложена имуществена санкция и са били отнети в полза на държавата вещи, като поради липсата им е присъдена тяхната равностойност. Посоченото НП било отменено с Решение № 631 от 30.10.2012 г., постановено по нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2012 г., оставено в сила с Решение № 516 от 18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 10515 по описа за 2012 г. на АС – Велико Търново. Първоинстанционният съд е изпълнил дадените указания с Решение № 7659 от 16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 12755 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. В производството пред АС – Велико Търново като ответник е призована Агенция Митници и е приложено нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2012 г., от което се установява, че Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2012 г. и пълномощно, обективирано на същия лист, са представени още в хода на това производство (л. 56 от делото). В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени в посоченото съдебно решение, приложено е и кнахд № 10515 по описа на АС – Велико Търново за 2012 г. Прието е за установено от съда, че с Решение № 631 от 30.10.2012 г., постановено по нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2012 г. е отменено като незаконосъобразно НП № 696/2011 от 26.04.2012 г., издадено от началника на Митница Свищов. Процесуалната защита на дружеството по посоченото дело е била осъществена от адв. Н. Илчев от Адвокатско дружество "Илчев и Пенчев" по силата на договор за правна защита и съдействие и пълномощно от същата дата. Съгласно договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 520, 00 лв., платимо по посочена в него банкова сметка на адвокатското дружество. За извършената услуга въз основа на договора е издадена Фактура № 39 от 23.08.2012 г. от Адвокатско дружество "Илчев и Пенчев" на "Вали Компютърс" ООД. За удостоверяване на плащането на договореното адвокатско възнаграждение по банков път е представено Авизо за местен превод от 17.01.2013 г. за сумата от общо 2850, 00 лв., като в него са посочени фактурите, по които е осъществено плащане, между които и фактура № 39. Въз основа на установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на АМ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, за да мотивира извода си за наличието на първата предпоставка - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Като съобразил приетото с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, съдът приел за неоснователни възраженията на АМ, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото НП и направил извод, че предявеният иск е доказан по основание. На следващо място съдът изложил съображения за неоснователност на твърденията на АМ за липса на доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Въз основа на приобщените по делото доказателства направил извод, че са налице такива, от които се установява плащането на исковата сума на адвокатското дружество по банков път. Приел, че платежното нареждане касае повече от една фактура, но включва и процесната с № 39 от 23.08.2012 г. Отчел, че в договора не е налице уговорка относно срока, в който следва да бъде извършено плащането, предвид което приел, че плащането на 17.01.2013 г. не е във времево несъответствие с договора. Съобразил и това, че съгласно договора договореното и платено адвокатско възнаграждение е само за осъщественото от адв. Н. Илчев процесуално представителство по делото пред въззивния съд. Извършил и преценка за справедливост и обоснованост на договореното и платено адвокатско възнаграждение в светлината на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд. В резултат направил извод, че това възнаграждение съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на спора, присъдил разноски на "Вали Компютърс" ООД в размер на 265, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от "Вали Компютърс" ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 696/2011 от 26.04.2012 г., издадено от началника на Митница Свищов, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от настоящия ответник по касация сума в размер на 520, 00 лв. на Адвокатско дружество "Илчев и Пенчев" по представения още в хода на производството по нахд № 626 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2012 г. договор за правна защита и съдействие от 21.08.2012 г. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, с които е дал отговор на направените от АМ възражения във първоинстанционното производство. Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящия състав. Възраженията, които се поддържат от АМ в касационната жалба по същество са идентични с изложените пред първоинстанционния съд. Както правилно е приел първоинстанционният съд ирелевантна към преценката за основателността на исковата претенция се явява по – късната дата на банковия документ спрямо датата на договора. Не е налице и необоснована разлика в размера на договореното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и размера на сумата по представеното Авизо местен превод, доколкото както правилно е съобразил и състава на АС – Велико Търново с платежното нареждане е извършен превод по четири фактури, между които и Фактура № 39 от 23.08.2012 г. Доводът за липсата на идентичност между наименованието на договора от 21.08.2012 г. ("Договор за правна защита и съдействие") и посочването на сделката във фактурата от 23.08.2012 г. ("По договор за правна помощ") също е неоснователен. Във фактурата договорът е индивидуализиран с посочване на датата – именно 21.08.2012 г. (вж. ред "описание на сделката"), а в графа "стока" изрично е посочено "процесуално представителство и защита по НАХД 626/12 г. по описа на ГОРС", което не дава основание за никакво съмнение, че се касае именно за договора за правна защита и съдействие, представен по делото в Районен съд – Горна Оряховица. Наред с това, правилно е съобразено от съда, че адв. Илчев действително е осъществил процесуалното представителство и защита в хода на съдебното производство пред Районен съд – Горна Оряховица. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на посоченото НП в размер на 520, 00 лв. на адвокатското дружество, представлявано от адв. Илчев, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред районния съд, правилно и обосновано съставът на АС – Велико Търново е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 520, 00 лв. Размерът на търсеното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Повдигнатите в касационната жалба възражения, свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от състава на АС – Велико Търново са неоснователни и намират своя отговор в цитираното по – горе тълкувателно решение от 2017 г. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение