Решение № 2468 от 8.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на К. Кутянов, с [ЕГН], с адрес: гр. Кърджали, [жк], [адрес], чрез процесуалния му представител адв. Шопов, срещу решение 78 от 07.04.2020 г. постановено по адм. дело 331/2019 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт (РА) Р 16000918006535-091-001 от 13.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 475 от 14.08.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП). Според касатора решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че административният съд в настоящият случай неправилно е приел, че са доказани всички хипотези на субсидиарната отговорност по чл.19 ДОПК. Релевирани са доводи за липса на субективния елемент от състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като се твърди, че липсват укрити факти и обстоятелства, които управителя е бил длъжен да обяви пред органите по приходите и не е доказана причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани данъчните задължения на юридическото лице. На идентични правни и фактически основания с отделен РА на основание чл. 19 ДОПК, за същите данъчни задължения е ангажирана отговорността на другия управител на дружеството КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/ - Д. Кутянова. Административен съд гр. Кърджали е отменил издадения И РА, тъй като е приел, че не са доказани всички предпоставки по чл. 19 ДОПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова счита, че първоинтсанционното решение е правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 905, 26 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е бил РА Р 16000918006535-091-001 от 13.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 475 от 14.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на К. Кутянов по чл. 19 ДОПК, в качеството му на управител на КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/, [ЕИК] за задължения за ДДС в размер на 169 863,35 лв. и лихви за просрочие в размер на 86 518, 16 лв. за данъчен период 01.12.2012 г. до 31.05. 2013 г. Задълженията, за които е ангажирана отговорността на ревизираното лице, са установени с влязъл в сила РА 09-1402861-091-001/10.03.2015 г. за извършена ревизия на КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/, за установяване задълженията за ДДС за данъчни периоди от 01.10.2008 г. до 31.05.2013 г. в размер на 867 871,04 лв. и съответната лихва за забава. В мотивите на оспорения акт е посочен, че отговорността на ревизираното лице по ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване, установяването и последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски или препятстване само на събирането на същите. Пояснено е, че препятстването се състои в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на съответното лице или разпореждане с имуществото на дружество при условията на ал. 2 на чл. 19 ДОПК. Органите по приходите са достигнали до извода, че са налице основания за прилагане на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. По делото не е било спорно, че К. Кутянов е бил управител и представляващ на търговското дружество КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/, през целия ревизиран период, като ревизираното лице и съпругата му Д. Кутянова са управлявали дружеството заедно и поотделно от 2004 г. до 01.11.2016 г., когато дяловете на дружеството са прехвърлени на Фондация Заедно за Европа. Административният съд е формирал извод за законосъобразност на направените в ревизията изводи и правилно приложение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, ДОПК. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като е възприел тезата на приходната администрация, че в качеството си на управител ревизираното лице е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация,подавайки справки-декларации по ЗДДС с декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне. Съдът е счел, че самия акт на некоректно деклариране на задълженията от страна на дружеството показва причинно-следствена връзка, тъй като липсата на данни за възникнали задължения на юридическото лице препятства събирането на задълженията за данъци по ЗДДС. Административният съд е приел за основателни изводите в РА и за наличието на предпоставките по ал. 2 на чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Като доказателство за това съдът е приел факта, че за ревизирания период в годишните отчети на дружеството има декларирана значителна касова наличност и е било възможно плащането на публичните задължения на предприятието или удовлетворяване на вземанията на доставчиците. Този извод е подкрепен и от обстоятелствата установени от представените от банката извлечения на фирмените сметки, въз основа на които става ясно, че от сметките на дружеството са теглени големи суми от представляващите дружеството и синът им, които са били осчетоводени като постъпления в касата, а същевременно задълженията на дружеството са нараствали. Въз основа на тези установявания е прието, че изтеглените парични средства от дружеството са неправомерно осчетоводени като постъпили в касата на дружеството и представените счетоводни регистри не отразяват вярно и честно стопанските операции в дружеството. Съдът е счел, че тези изводи не се опровергават и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Така мотивиран административният съд е приел, че са доказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическия състав на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и РА е законосъобразен поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка обосновано е прието, че между страните е безспорен само първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенният съд, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионното производство е установено, че са декларирани занижени стойности за внасяне на ДДС представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Неправилно е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая е доказана от страна на приходната администрация. От друга страна обаче обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционния съд е извел наличието на предпоставките за прилагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Обсъдил е поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, последователно е изследвал връзките между тях и е дал обстоен отговор на всяко едно от наведените пред него оплаквания, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Обоснован е мотивът на първоинстанционния съд, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са доказани по делото. За периода, в който са установени задълженията спрямо дружеството КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/, с влязъл в сила РА 09-1402861-091-001/10.03.2015 г., ревизираното лице е било негов управител. От събраните по делото доказателства се установява, че К. Кутянов, другият управител Д. Кутянова и синът им Б. Кутянов са теглили на каса в брой пари от банковите сметки на дружеството в значителни размери за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г., както следва: Б. Кутянов изтеглени 350 504,00 лв., внесени 4 310,00 лв., Д. Кутянова- изтеглени 94 015,00 лв., внесени 6 090,00 лв., К. Кутянов - внесени 500.00 лв. Още повече лицето Б. Кутянов в периода 21.01.2013 г.- 12. 11. 2013 г. не е в трудови правоотношения с търговското дружество, а е установено, че е теглило и внасяло суми по банковите сметки на дружеството. Обясненията дадени в административното производство, че част от сумите са използвани за заплащане на трудови възнаграждения са опровергани от предоставени от банката извлечения, където лицето Б. Кутянов /в качеството му на счетоводител на дружеството към м. 12. 2013 г./ е декларирало, че изтеглените суми не са за работни заплати. В допълнение към споменатото синът на управителите на дружеството КУТЯНОВ СТРОЙ EООД /заличено в ТР/ е придобил два недвижими имота за процесния период като единия от тях е придобит през 2013 г. от баща му К. Кутянов посредством сключен между тях договор за издръжка и гледане. В подкрепа на това становище е и факта, че към м. 12.2013 г. дружеството има значителна касова наличност, с която не са погасени наличните задължения на дружеството. По делото не е доказано от жалбоподателя, че изтеглените от него и от другите гореспоменати лица суми са използвани за осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Това обстоятелство действително не е опровергани и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Поради което и предвид липсата на доказателства за противното представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Правилни са изводите на административния съд, че обстоятелствата свързани с прехвърлянето на дружествените дялове на КУТЯНОВ СТРОЙ EООД на Фондация Заедно за Европа през м. 11.2016 г. и обявяването на неплатежоспособност от управителя К. Кутянов, считано от 31.12.2014 г., несъстоятелност считано от 14.03.2018 г. и заличаване на дружеството, считано от 16.04.2019 г. свидетелстват за знание от страна на ревизираното лице и връзка между това знание и възпрепятстване на погасяване на задълженията на дружеството за данъци. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 14 905,26 лв., изчислено съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,