Решение № 5566 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2009 г.

Решение № 5566 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Борса Стара Загора" АД срещу Решение № 1259/1.12.2008 г. по адм. д. 1775/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2400479/3.08.2007 г., издаден от инспектор по приходите в Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите - Стара Загора в частта, потвърдена с Решение № 927/8.10.2007 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва касационната жалба в писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1259/1.12.2008 г. по адм. д. 1775/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата "Борса Стара Загора" АД против РА № 2400479/3.08.2007 г. на ТД на НАП - Стара Загора в частта, потвърдена с Решение № 927/8.10.2007 г. на Д"ОУИ" в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 98828, 98 лв. в данъчен период 1.01.2007 г. - 31.01.2007 г. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел за установено, че РА е законосъобразен данъчен акт, като данъчните органи са приложими правилно материалния закон и не са признали право на данъчен кредит върху налични активи при повторна регистрация по ЗДДС на дружеството, което е подало регистрационен опис по образец Приложение № 3 по чл. 70, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) два дни след датата на повторната регистрация по ЗДДС, а не по образец Приложение № 4 по чл. 70, ал. 3 от ППЗДДС (отм.). Според ПАС дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит и след изтичане определения възможен срок, изтекъл на 31.12.2006 г., което също представлява основание за отказ да му бъде признато. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото не е спорено обстоятелството, че "Борса Стара Загора" АД е регистрирана повторно по реда на ЗДДС (отм.) на 28.08.2006 г. като на 30.08.06 г. е подаден регистрационен опис на наличните си активи по приложение с наименование Приложение № 3 към чл. 70, ал. 1 от ППЗДДС (отм.). Спорът е дали подадения регистрационен опис съдържа информация, идентична с тази по образец Приложение № 4 към чл. 70, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) и дали е спазен срока за упражняване правото на данъчен кредит. Видно от съдържанието на регистрационния опис, подписан от Мехмед Мехмед вх. н. 2400-618/30.08.2006 г., подадения регистрационен опис не съдържа информацията от образеца на Приложение № 4, а именно: номер по ред от описа при прекратяване на регистрацията, актив заведен по сметка № , описание на актива, пазарна цена, начислен данък при прекратяването (данъчен кредит). Регистрационният опис на наличните активи е изготвен върху образец по Приложение № 3 към чл. 70, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) и съдържа информацията, предвидена в този образец относно първоначална регистрация по ЗДДС, която е различна от необходимата информация при повторна регистрация по ЗДДС. В закона са определени различни предпоставки за възникване на право на данъчен кредит при условията на чл. 68 от ЗДДС (отм.) за налични активи към датата на регистрацията и по чл. 70 от ЗДДС (отм.) за активи към датата на повторната регистрация по ЗДДС (отм.). В този смисъл и в разпоредбата на чл. 70 от ППЗДДС (отм.) и приложенията към неговите ал. 1 и ал. 3 са конкретизирани различни факти, които подлежат на деклариране под формата на опис на активите. При съпоставяне на приетия по делото регистрационен опис от 30.08.06 г. с образеца по приложение № 4 към чл. 70, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) касационната инстанция също намира, че в подадения от дружеството опис не се съдържа информацията, предвидена в цитирания образец. Доводите в касационната жалба, че само е допусната неточност в наименованието на образеца, но не и в необходимото съдържание, не се потвърждават от доказателствата по делото. В този смисъл е неоснователно позоваването в касационната жалба на съдебна практика по друг казус, при който съдът е установил, че независимо че бланката, върху която е попълнен регистрационния опис е по приложение № 3 към чл. 70, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) описът съдържа всички реквизити на образеца по приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС и изпълнява изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В конкретния случай ПАС не е имал възможност да даде предимство на съдържанието пред формата, защото не е установено подаването на информацията, която трябва да се съдържа в регистрационния опис при повторна регистрация по ЗДДС, различна от тази в регистрационен опис при първоначална регистрация. Допълнително следва да бъде посочено, че възражението относно спазването на срока за упражняване правото на данъчен кредит също не е основателно, защото чл. 70 и чл. 71 от ЗДДС (отм.) определят само допълнителна възможност за упражняване на това право след регистрацията по ЗДДС (отм.), но не следва да бъде тълкувана тази разпоредба в изолирано от общия срок по чл. 67 от ЗДДС (отм.). Правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено в срока по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.), който в хипотезата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС (отм.) започва да тече от данъчния период на регистрацията по ЗДДС (отм.) и е тримесечен. В случая дружеството е повторно регистрирано по ЗДДС през м. 08.2006 г. и е имало правна възможност да упражни правото си на данъчен кредит по чл. 70 от ЗДДС (отм.), ако то беше възникнало за него, най-късно с подаване на справката декларация по ЗДДС за данъчен период 1.11.2006 г. - 30.11.2006 г. т. е до 14.12.2006 г. Този тримесечен срок се отнася и за случаите по чл. 71, ал. 1 от ЗДДС (отм.), в които е уредено изключение само от изискването получателя по доставката да е регистрирано по ЗДДС (отм.) лице към момента на данъчното събитие, но не и от срока, с изтичането на който неупражненото материално право на приспадане на данъчен кредит се погасява. Следователно към датата на влизане в сила на § 13 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС срокът за упражняване на правото на данъчен кредит за налични активи при последваща регистрация е бил изтекъл и дружеството и не е имало възможност да го упражни през данъчен период 1.01.2007 г. - 31.01.2007 г. или един от следващите три периода. Като е достигнал до същите правни изводи административен съд - Пловдив е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание пред касационната инстанция, поради което разноски не му се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение