Решение № 263 от 29.4.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200260/2024 г.

Производството е по чл.422 ал.1, т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице С. Ц. А. за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 299/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново. В това наказателно производство от съда при първата инстанция – ОС – Габрово, с присъда № 5/15.09.2023г. по НОХД № 133/2023г., за деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 от НК му е наложено наказание от 20 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Деецът е оправдан да е извършил деянието при условията на домашно насилие. Зачетено е предварителното задържане на дееца, присъдени са разноските и съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивно решение № 136/22.11.2023г. по посоченото дело въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда, като наложеното наказание е намалено на 18 години лишаване от свобода, в останалата част присъдата е потвърдена. В молбата осъденото лице основно претендира за възобновяване на делото. Твърди, че бил съдействал при провеждането на наказателното производство и по право, при наличието на съкратено съдебно следствие, му се полагало намаляване на една трета от „присъдата“ ( наказанието). Развива доводи относно собственото поведение и иска да се извършела справка на единния европейски номер 112, на който се обадил, когато бил много уплашен. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Твърди, че производството е проведено при условията на чл.371, , т. 1 от НПК, където законът не допуска редуциране на наказанието. При определяне на наказанието не било допусната явна несправедливост, били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли да се остави без уважение искането. Осъденото лице, доведено, се явява лично, представлява се от служебен защитник. Последният пледира, като развива доводи за неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че макар въззивната инстанция да е обсъдила хипотетичното приложение на чл.124 от НК, не е направила правилно заключение за наличието на този състав на престъпление. Моли за възобновяване на делото и за намаляване на наложеното наказание. Осъденото лице няма какво да добави. При упражняване на правото си да се изкаже последен моли да бъде намалено наказанието, тъй като деянието не било извършено умишлено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е приключило след постановяване на въззивното решение № 136/22.11.2023г. по ВНОХД № 299/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново. Това решение е постановено след провеждането на въззивно производство с участието на подсъдимия и негов защитник. В законния срок не е постъпила касационна жалба и решението е влязло в сила. Основанието за разглеждане на искането за възобновяване е именно липсата на касационно обжалване при провеждане на наказателното производство. Възражението за неприлагане на редукция на наказанието е неоснователно на две основания. Производството на първо място не е протекло при условията на чл.371, т. 2 от НПК, тъй като при умишлено причиняване на смърт тази процедура е забранена от законодателя. А именно такова обвинение е било внесено за разглеждане. На второ място, при липсата на проведена подобна процедура ха принцип редукция не се прилага и осъденото лице не е ощетено въпреки претенцията му. Наистина, първоинстанционното съдебно следствие е протекло при съкратена съдебна процедура, но по чл.371, т. 1 от НК без признаване на фактите, а със съгласие да не бъдат разпитвани по-голямата част от свидетелите и експертите. При такова съгласие намаляване на наказанието не е предвидено. Оспорването за неправилно приложение на материалния закон се оценява от касационният състав като неоснователно. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по процес, като е обсъдила възможните хипотези на приложение на закона – стр.36 от мотивите. При установените нанесени повече от сто удара (стр.31 от мотивите с позоваване на СМЕ) по тялото на пострадалата Сербезова възражението за липса на умишлено причиняване на смъртта й се отхвърля като несъстоятелно. Материалния закон е приложен правилно, като касационната инстанция не намира никакво основание да не се съгласи с изложените доводи от въззивния съдебен състав по отношение на наличието на признаците на деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК от обективна и субективна страна. Не е необходимо нищо повече да се добави. Наказанието е определено справедливо и място за по – нататъшна снизходителност настоящата съдебна инстанция не намери. Деецът е многократно осъждан, наистина на малки срокове лишаване от свобода. Повторна реабилитация по право не е настъпила, както е отбелязала и въззивната инстанция, сроковете по чл.88а от НК не са изтекли, при наличие на обстоятелства за осъждане на лицето и извършването на такова тежко престъпление въззивната инстанция дори е проявила неоправдано снизхождение, особено като се отчете силно влошеното здравословно съС.ие на пострадалата Сербезова и практическото й съС.ие на напълно безпомощен човек.. Пенитенциарното отношение към подобен тип извършители следва да е максимално строго, което не е допускало намаляване на наказанието, определено от първостепенния съд. Предвид на това касационният съдебен състав не намира и в този случай основание за корективна намеса. Поради изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, съобразно чл.424, ал.2 от НПК и по аргумент за противното от чл.425 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,