Решение № 5262 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13215/2010 г.

Решение № 5262 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13215/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Унимес" АД моли да бъде отменено решението от 27.07.2010 г. по адм. д. № 100/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публични задължения № 0529000003/20.01.2010 г. на кмета на Община Монтана като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли актът да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Монтана, редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Унимес" АД против акт за установяване на публични задължения № 0529000003/20.01.2010 г. на кмета на Община Монтана, с който за периода 01.03.2009 г. - 31.12.2009 г. са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 24290,88 лв. и лихви за недвижим имот, представляващ УПИ VI, кв. 11 по плана на гр. Монтана, Нова промишлена зона. В мотивите си съдът е приел, че с акта административният орган законосъобразно е определил такса битови отпадъци за процесния период 01.03.2009 г. - 13.12.2009 г. Съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ. Обсъдени са условията и редът за определяне и заплащане на такса битови отпадъци в ЗМДТ и в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана на Общински съвет Монтана, както и че таксата се дължи за всяка посочена в чл. 62 ЗМДТ услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Съдът е обсъдил заповед № 2924/27.10.2008 г. на кмета на Община Монтана и приложението към нея, от които се установява, че общината предоставя всяка една от изброените в чл. 62 ЗМДТ услуги, както и че процесният имот попада в границите на районите, в които тя предоставя тези услуги. Съдът се е позовал и на представените по делото план-сметка на община Монтана и съставените протоколи за извършената работа от Общинско предприятие "Чистота", установяващи извършените от общината разходи по събиране, извозване и поддържане чистотата на обществени места. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, съдът е приел за установено по делото, че общината е собственик на депо за твърди битови отпадъци, поради което не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, при която такса не се дължи. Съдът е приел, че общината е извършвала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, доколкото те са разположени на цялата територия на населеното място, а не в частност за определена територия. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ, приемайки, че такса битови отпадъци се заплаща за три услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните по делото доказателства заповед на кмета на общината и приложение към нея, решение на Общинския съвет Монтана, план-сметка за 2009 г., протоколи, съставени за извършената от общинско предприятие "Чистота" работа по почистване, е направен законосъобразен извод, че общината е предоставяла и трите услуги в района на Нова промишлена зона, където се намира процесният имот. Обосновано съдът е приел, че не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ, Община Монтана е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ, и с акта е определена дължимата такса битови отпадъци съобразно решение № 229 на Общинския съвет Монтана по протокол № 22/29.01.2009 г. т. 2.1. тъй като по делото е установено, че дружеството не е подало декларация по чл. 19а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Неоснователно е възражението на касатора, че общината не е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а тази дейност е осъществявана от служители на "Унимес" АД. Таксата за тази услуга не би се дължала само при положение, че сметосъбирането и сметоизвозването не се предоставя в населеното място, което е регламентирано в чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Неоснователен е доводът на касатора, че услугата не е предоставяна, поради това, че не е установено предоставянето на отделен съд за битови отпадъци. Видно от представената справка на Общинско предприятие "Чистота" /л. 117 от делото/ бил е предоставен 1 контейнер на "Агропромстрой" - предишното наименование на касатора. Правилно и обосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице за липса на контейнер, предоставен за нуждите на касатора, тъй като в тази част е основано на негодни доказателства като снимки, предоставени от дружеството и обяснения от негови служители. Наличието на съд за събиране на битовите отпадъци е установено към момента на изготвяне на експертизата. Ако контейнерите за отпадъци в района на предприятието на касатора са били недостатъчни, жалбоподателят е имал възможност да поиска предоставянето на още съдове за събиране на отпадъците. Представени са две фактури за депониране на битови отпадъци от касатора в делото на гр. Монтана, които не установяват, че общината не е предоставяла услугата сметоизвозване и сметосъбиране в района на предприятието. Предоставянето на услугата е установено от представените решение на общинския съвет, план-сметка, протоколи за извършената услуга от ОП "Чистота" за всеки месец на 2009 г. Касаторът е извозвал сам промишлените си отпадъци, но с две фактури за депониране на битови отпадъци от м. 9. и м. 12.2009 г. общо за 9,17 т не установява, че услугата не е предоставяна от общината. Правилно съдът е приел, че от представения акт № 1553/12.05.2010 г. за публична общинска собственост се установява, че общината е собственик на депо за твърди битови отпадъци, поради което по чл. 71, т. 3 ЗМДТ не са налице основания за освобождаване на касатора от заплащане на такса за услугата обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, тъй като текстът предвижда освобождаване от такса само, ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на "Унимес" АД не са били налице условията на чл. 71, т. 2 ЗМДТ - текстът позволява освобождаване от такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. По делото предвид заповедта на кмета и представените план-сметка и протоколи за всеки месец е установено, че поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване е извършвана от общината. Текстът не свързва освобождаването от заплащане на тази такса с непредоставяне на услугата в района, в който се намира имота. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,