Решение № 4518 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2010 г.

Решение № 4518 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Рубинка Тодорова Анастасова от гр. София против решение от 19.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1856 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевира оплакване за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кмет на Столична община, район "Искър" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Софийски градски съд, Административно отделение, е отхвърлил жалбата на Рубинка Тодорова Анастасова против заповед № 374/04.04.2006 г. на кмета на СО район "Искър", с която на осн. чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на общински недвижим имот, представляващ жилище в гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 22, вх. Ж, ет. 1 ап. 110 от фактическата власт на жалбоподателката с мотиви, че същата се осъществява без основание. Същата не е настанена от общината като наемател и между нея и Столична община няма правни отношения. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, мотивиран е, спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон, приложим в случая. Въз основа на приетите за установени факти е направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед от чл. 65 от ЗОС. Решението на Софийски градски съд е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че наемното правоотношение за процесното общинско жилище е съществувало между Тодор Анастасов Анастасов и Столична община, като членовете на неговото семейство, респ. домакинство, не са адресати на настанителната заповед, нито на сключения въз основа на нея договор за наем. След смъртта на наемателя, наемното правоотношение се прекратява, а жалбоподателката, която изрично не е посочена като страна в него, не може да се приеме за настанен наемател в общинското жилище. Възникването на наемно правоотношение по отношение на вещи, общинска собственост е подчинено на специалните изисквания на ЗОбС, които изискват формалното посочване на наемателя, както в настанителната заповед, така и в сключения въз основа на нея договор. Фактическата власт върху процесното жилище са осъществява от касационната жалбоподателка без правно основание, поради което изводите за материалната законосъобразност на заповедта, т. е. съответствието й с изискванията на чл. 65 от ЗОбС, са правилни. Въпреки наведеното твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила, такова не се установява в рамките на касационното производство. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,