Решение № 59 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2017 г.

Решение № 59 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. А. Б. за отмяна на влязло в сила решения № 6520/05.08.2016 г. по в. гр. д. № 16651/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II - 55/05.08.2015 г. по гр. д. № 34561/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Обосновава молбата си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с молба до Главна инспекция по труда от 9.10.2014 г. и отговор на същата от 17.10.2014 г. Поддържа, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за спора между страните, тъй като не са включени във фактическия състав, върху който се основава решението, т. е. налице е непълнота на доказателствения материал поради обективна невъзможност, а не поради небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна - Професионална гимназия по механоелектротехника"Н. Й. В." изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като представените писмени доказателство не са новооткрити по смисъла на закона и обективно са могли да бъдат узнати и представени от молителят безпрепятствено в хода на инстанционното производство. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4 184,53 лв., представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2004 г. - 2009 г. е неоснователен и недоказан, тъй като ищцата е ангажирала доказателства единствено за наличието на първата кумулативна предпоставка - прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на останалите елементи от фактическия състав не е ангажирала никакви доказателства, независимо от дадените указания в доклада на първоинстанционния съд за подлежащите на доказване правно - релевантни факти и разпределената доказателствена тежест. По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е прието, че в брутното трудово възнаграждение служещо като база за изчисляване на обезщетението не се включва добавката от фонд СБКО, поради което дължимия размер на обезщетението е изплатен на ищцата и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид извода за несъществуване на вземане по обективно кумулативно съединените искове съдът не се е произнесъл по евентуалното възражение на ответника за погасяването им по давност. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представените писмени доказателства нямат тези характеристики. Молбата от 9.10.2014 г. подадена от молителката Б. до Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда"е представена още в първоинстанционното производство/л. 62/, а от отговора на същата от 17.10.2014 г., както и от самите й твърдения се обосновава извод, че е знаела за съществуването на процесните документи - графици за ползване на годишен платен отпуск и личното досие на служителя, т. е. тези доказателства са съществували още преди завеждане на делото. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, поради известността на местонахождението им, а не поради процесуална небрежност, молителят би могъл да се снабди с тях при разглеждане на спора от съда по същество, поради което те не могат да се третират за такива, които поради обективна невъзможност не са могли да бъдат представени пред този съд. Твърденията в молбата за отмяна, касаещи правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 - чл. 309 ГПК, тъй като с него не се дублира касационното обжалване на решенията. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК причини, а допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по пътя на инстанционния контрол. С подадената молба за отмяна всъщност се цели да се пререши правният спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност. По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителят дължи на ответника по молбата за отмяна - Професионална гимназия по механоелектротехника "Н. Й. В." доказаните и направени разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.