Решение № 5859 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2013 г.

Решение № 5859 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните чрез процесуалния му представител срещу решение № 1368/29.01.2013 г. по адм. д. № 12205/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Ганелин Костов Ташевски чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Гражданско сдружение "Велико Търново за гората" чрез пълномощника си застъпва становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ганелин Костов Ташевски срещу заповед № РД 09-1085/01.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 99, т. 1 и чл. 100 от АПК е възобновено административното производство по издаване на заповед № 251/11.12.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите, с която е променено предназначението на поземлен имот № 140005 в местност "Дервеня", землището на гр. Велико Търново, с площ 53,187 дка. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които съставляват основание за прогласяване на нищожността й. В случая искането за възобновяване на производството е инициирано по молба на Гражданско сдружение "Велико Търново за гората". Според съда Сдружение "Велико Търново за гората" е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с решение № 234/13.06.2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Към момента на издаване на заповедта през 2007 г. сдружението не е съществувало като правен субект, а и заповедта няма пряко действие към неговите членове, т. е. и сдружението, и членовете му не са страна в правоотношението. Заповед № 251/2007 г. има отношение само към собственика на имота, поради което за сдружението не е налице правен интерес от възобновяване на административното производство. На второ място е изтекъл преклузивният срок. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 АПК възобновяване на производство по чл. 99, т. 2, 7 от АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт. Заповед № 251 е издадена на 11.12.2007 г., т. е. отмяната на акта и възобновяването на производството е могло да бъдат постановени най-късно до 11.12.2008 г., а не както е издадена процесната заповед № РД 09-1085 на 01.08.2012 г. На последно място, според мотивите на първоинстанционния съд, основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК изисква откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случая писмо № 243/2008 г. на Института по ботаника към БАН не съдържа информация за новооткрито обстоятелство. Защитените зони са били определени с решението на МС през 2007 г., което е обнародвано в ДВ, бр. 21/09.03.2007 г., като от това следва презумпцията за тяхното узнаване от всички заинтересовани страни и от органа, издател на акта. Така постановеното решение е материално законосъобразно: За административния орган не са били налице предпоставките за допустимост на искането за възобновяване както поради изтичане на преклузивния срок, така и поради липса на качеството на надлежна страна. Сроковете по чл. 102 АПК са преклузивни. С изтичането им се погасява възможността да се извърши валидно процесуалното правомощие искане за възобновяване. В случаите, в които административният орган се е произнесъл по искане за възобновяване, претендирано след изтичане на законово определените срокове, то същият се е произнесъл по недопустима претенция, поради което постановеният административен акт е недействителен в хипотезата на нищожен, невалиден такъв. За да се постанови възобновяване на административното производство по издаване на административен акт, то искането следва да бъде направено и от надлежна страна-или страна в производството или от лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Тези предпоставки са условие за допустимост за разглеждане искане за възобновяване и не са налице спрямо Гражданско сдружение "Велико Търново за гората". Сдружението не е засегнато по никакъв начин от заповедта за промяна на предназначението, нито пък тази заповед има сила спрямо сдружението. Законът има предвид лица, обвързани от правните последици на административния акт. Сдружението не е нито положително, нито отрицателно повлияно от заповед № 251/2007 г., тъй като нейното съдържание не рефлектира върху по никакъв начин върху правната сфера на сдружението, още повече, че същото не е било конституирано като правен субект към момента на постановяване на заповедта. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за нищожен, съдът правилно е приложил материалния закон. За административния орган не са били налице процесуалните законови предпоставки за допустимост на искането за възобновяване, поради което постановеният административен акт не може да породи правни последици. В този смисъл неоснователно е твърдението, че актът е издаден в изпълнение на съдебен акт - определение по адм. д. № 6185/2012 г. на Върховния административен съд. С него не се създава задължение за издаване на административен акт с определено съдържание и смисъл, а се връща преписката за издаване на краен акт /без указание дали положителен, или отрицателен/ поради оттеглянето на поставения акт. Смисълът е постановяване на административен акт по същество поради липсата на такъв вследствие оттеглянето на акта от самия административен орган, тоест налице е висяща административна процедура, която следва да бъде финализирана. Поради това становището за издаване на процесната заповед в изпълнение на съдебен акт е неоснователно. Що се касае до твърдението за допуснати процесуални нарушения поради отказ на първоинстанционния съд да разшири полето на проверката и приеме допълнителни доказателства, то тези твърдения не са заявени в срок, не изхождат от касатора, а от ответника и поради това не подлежат на разглеждане С оглед изтъкнатите аргументи спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и обжалванато решение като съответно на материалния закон следва да се остави в сила. Не следва да се уважава претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, заявена в писмения отговор към касационната жалба, тъй като не е представен както списък, така и каквито и да са доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав