Решение № 14754 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2018 г.

Решение № 14754 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Винекс Преслав" АД със седалище в гр. Велики Преслав, подадена чрез адв. С. Спасова, срещу решение № 96 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 388/2017 г. от Административен съд – Шумен. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 03-РД/2982 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл. 18а, т. 2 във вр. с чл. 17, ал. 3, т. 4 и ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда да предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (Наредба № 2 или Наредбата) е отказано изплащането на финансова помощ по заявление за окончателно плащане № 2902020072 по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. на кандидата "Винекс Преслав"АД и е определен окончателен размер на финансовата помощ от 0. 00 лв. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да отмени оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендират се и разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ чрез процесуалния си представител, юрк. Д. Колева, в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да остави в сила. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Шуменския административен съд е било образувано по жалба на "Винекс Преслав" АД против заповед № 03-РД/2982 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл. 18а, т. 2 във вр. с чл. 17, ал. 3, т. 4 и ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2 на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ по заявление за окончателно плащане № 2902020072 по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. и е определен окончателен размер на финансовата помощ от 0. 00 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентния за това административен орган, в предписаната от чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2 във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и че притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като съдържа конкретни фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени били правилата и изискванията, подробно разписани в раздел VI от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., като на 09.06.2017 г. "Винекс Преслав" АД подало заявление за окончателно плащане по реда на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2 във връзка със сключения с ДФЗ договор № 201558/18.05.2015 г., ведно с 12 бр. фактури на обща стойност 301 660. 55 лв., приемо-предавателни протоколи и таблица на разходите по дейности и етапи. На заявлението била извършена проверка по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за наличието и съответствието на документите по чл. 17, ал. 3, в следствие на която било установено, че не са представени копия от платежни нареждания и банкови извлечения, удостоверяващи извършвани плащания по смисъла на чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредбата. На 19.06.2017 г. на дружеството е изпратено Уведомително писмо за нередности с изх. № 01-2600/3249, с което фондът е изискал предоставянето от страна на заявителя на помощта на съответните платежни нареждания по представените 12 бр. фактури. В отговор с писмо изх. № 47/23.06.2017 г. оспорващият заявил, че видно от приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи и от издаденото от ИАЛВ удостоверение за приключени дейности № 113/20.12.2016 г., дейностите са извършени, но по тези фактури не са извършвани плащания, тъй като сметките му били блокирани от НАП и плащания по тях били разрешени само към бюджета. В изпълнение на правомощията си по чл. 18, ал. 3 от Наредбата ДФЗ извършил проверка на място за установяване на изпълнението на дейностите по договора, резултатите от която били обективирани в Контролен лист за извършена проверка на място, подписан от представител на жалбоподателя. Докладът от проверката бил предоставен на оспорващия с уведомително писмо с изх. № 01-032-2600/76 от 13.07.2017 г. Според съда, обжалваната заповед била постановена и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. По делото нямало спор, че оспорващият не е представил изброените в чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредбата разходооправдателни документи, удостоверяващи реално извършените от заявителя на помощта разходи и разплащания във връзка с представените със заявлението за окончателно плащане 12 бр. фактури, което било задължителна предпоставка за изплащането на финансовата помощ. Съобразно чл. 17, ал. 4 от Наредбата, предвиждащ разплащане на ползвателите с техните контрагенти само по банков път, органът правилно и законосъобразно изискал от ползвателя да представи и издадените платежни нареждания или банкови извлечения във връзка с представените фактури. Неотстраняването на непълнотите и пропуските в срока по чл. 18, ал. 2 от Наредбата по силата на чл. 18а, т. 2 било самостоятелно основание ДФЗ да откаже изплащането на цялата помощ по договора. При постановяване на решението си съдът се е позовал и на допуснатите и изслушани съдебно-техническа (СТЕ) и първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Същите са приети като обективни и компетентно изготвени и неоспорени от страните. Според заключението от СТЕ, дейностите, заложени по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" и отразени в Проект за преструктуриране и конверсия № 137/30.03.2015 г. са изпълнени. От заключенията по първоначалната и допълнителната ССЕ се установява, че оторизираната от ДФЗ сума в размер на 476 573. 62 лв., представляваща авансово плащане по договора за предоставяне на финансова помощ по мярката, е постъпила на 31.07.2015 г. по специална банковата сметка на "Винекс Преслав" АД, а преводите, извършени от нея във връзка с проекта са на обща стойност 179 354. 31 лв. Общата стойност на представените със заявката за окончателно плащане фактури, по които не е извършено плащане от страна на "Винекс Преслав" АД към 09.06.2017 г. е 301 660. 55 лв. Въз основа на това съдът е приел за безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за окончателно плащане и в срока за отстраняване на констатирани от органа при проверката по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2 нередовности, ползвателят не е установил действително извършване на разходите за инвестицията и не е отстранил нередовностите в срока по чл. 18, ал. 2, поради което постановения от ДФЗ на основание чл. 18а, т. 2 от Наредбата отказ за изплащане на помощта се явявал законосъобразен и правилен. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно било прието от съда, че представените 12 бр. фактури не удостоверяват реално извършени разходи, доколкото същите били осчетоводени като извършен разход. Съгласно чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 2, ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Държавен фонд "Земеделие" заявление за окончателно плащане, като към него прилага и копия от разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания и банкови извлечения), които следва да бъдат съставени по начин, който да позволява съпоставяне на извършените разходи с разбивката на планираните разходи по технологична карта към ИП, като разходооправдателните документи следва да бъдат с дати след датата на подписване на договора и преди датата на подаване на заявлението за окончателно плащане, а в случай че не е съставена фактура по горепосочения начин, бенефициентът трябва да предостави подробен опис и/или договор, издаден/сключен от доставчика. В същото време ал. 4 на чл. 17 от Наредбата гласи, че ползвателите извършват всички плащания със своите контрагенти само по банков път. Това означава, че не е достатъчно само да е издадена фактура, не е достатъчно същата да е осчетоводена като разход на ползвателя на помощта, какъвто е настоящият случай. Необходимо е да е извършено реално плащане, като доказателство за него представляват платежните нареждания и банковите извлечения. Според сведенията, дадени в съдебно заседание, проведено на 19.06.2018 г. пред първата инстанция, от вещото лице по приетата по делото ССЕ, извършените плащания, направени от жалбоподателя от специалната сметка, по която е била преведена сумата, представляваща авансово плащане, не кореспондират с представените със заявлението за окончателно плащане фактури за извършени дейности по проекта. В същото време от тази сметка са извършвани плащания за погасяване на негови кредити. Отразено е от експерта, че към 09.06.2017 г. (датата на подаване на заявлението за окончателно плащане) е направено плащане само по първата от представените 12 фактури, като по част от фактурите на обща стойност 301 660. 55 лв. са били извършени плащания и прихващания едва през м. декември на 2017 г., т. е. много след подаване на заявлението за окончателно плащане и след постановяване на обжалваната заповед. Обстоятелството, че част от плащанията по неразплатените дейности били извършени след издаване на оспорената заповед обаче влиза в противоречие с изискването, въведено с цитирания чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 2, съгласно който разходооправдателните документи следва да бъдат с дати след датата на подписване на договора и преди датата на подаване на заявлението за окончателно плащане. Това означава, че плащането за съответната дейност следва да бъде осъществено преди подаване на заявлението за окончателно плащане, а в случая това плащане е станало след издаване на заповедта. Всъщност възраженията в жалбата са свързани основно с твърдението на касатора, че плащанията, направени от специалната сметка, по която е преведена сумата по авансовото плащане, са били във връзка с проекта. От данните по делото обаче се установява, че плащания са извършвани по покриване на кредити, а също така се посочва, че договори с определени контрагенти са сключвани под условие, че част от плащанията по тях ще се осъществят едва след получаване на окончателното плащане от ДФЗ към "Винекс Преслав" АД. Тук е мястото да се отбележи, че финансовото подпомагане се осъществява за конкретна дейност и фондът следва да възстанови сумите, изплатени за осъществяване точно на тази дейност. Това означава, че паричната сума, дадена като финансова помощ, не е за покриване на други разходи на ползвателя на помощта, а следва да покрият разходите му по осъществяване на дейностите по договора, който той е сключил. Затова и нормативно е установено, че следва да са налични и да се представят доказателства за реално осъществени плащания по дейностите по договора, като тези плащания трябва да са извършени по банков път, за да бъдат доказуеми и да са изпълнени след сключване на договора, но преди подаването на заявление за окончателно плащане. Неоснователно е възражението, че дейностите по проекта са изпълнени. Отказът за финансиране не се отнася до фактическото изпълнение на инвестицията - предмет на сключения между страните договор за финансово подпомагане, а касае установеното от ДФЗ неспазване на разпоредбите на специален нормативен акт – Наредба № 2. Правилно съдът, въз основа на приетите по делото доказателства и заключенията по двете ССЕ, е приел за безспорно установено, че към 09.06.2017 г. - деня на подаване на заявката за окончателно плащане, не са налице доказателства за извършени от страна на "Винекс Преслав" АД плащания по представените със заявлението за окончателно плащане 12 бр. фактури, като такива не са били налице и към момента на постановяване на обжалваната заповед № 03-РД-2892 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. При това законосъобразно е приетото и от административния орган и от първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 18а, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 17, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от Наредбата, ДФЗ да откаже изплащането на цялата помощ по договора, доколкото в срока по чл. 18, ал. 2 от Наредбата ползвателят не е отстранил допуснатите непълноти и пропуски и не е представил изисканите от фонда документи, удостоверяващи реално извършени от ползвателя разходи по изпълнение на дейностите по договора. Правилно първоинстанционният съд не е възприел и тезата на жалбоподателя, че неплащането на сумите по изпълнение на дейностите по проекта се дължи на форсмажорни обстоятелства. На първо място, издаденото на 14.03.2017 г. от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Шумен, постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170027-022-0013421, с което е наложен запор върху банковите сметки на "Винекс Преслав" АД, в т. ч. и върху учредената специална сметка за разплащания по проекта, не попада в хипотезата на т. нар. "форсмажорно обстоятелство". Действително с легалната дефиниция на понятието, дадена с т. 43 на § 1 от ДР на Наредба № 2 не са изчерпателно изброени обстоятелствата, които могат да се подведат под това понятие. Разпоредбата обаче говори за наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, което само по себе си говори, че за да е налице форсмажор задължително условие е да е налице непредвидимост на настъпилото обстоятелство. Запорирането на сметки не е от категорията непредвидими обстоятелства. На второ място, както правилно е отчел и административният съд, не е изпълнено задължението за уведомяване за настъпване на форсмажорни обстоятелства, въведено с чл. 20, ал. 3 от Наредбата, както и за представянето на доказващите ги документи в едномесечен срок от настъпването им. На следващо място неоснователно се явява и позоваването на издаденото от публичния изпълнител на 14.03.2017 г. постановление за налагане на обезпечителни мерки, поради това, че с изключение само на три, всички останали от представените 12 бр. фактури са били издадени през предходната 2016 г., т. е. преди издаване на постановлението на публичния изпълнител и касаят период много отпреди датата на издаване на постановлението, поради което не съществува обективна пречка разплащанията по тези фактури да бъдат осъществени преди датата на издаването на това постановление. Обосновано съдът е приел също, че и представените от жалбоподателя разпореждания на публичен изпълнител по изпълнително дело № 1389/2014 г. и наложените към 23.05.2014 г. запори по него не представляват форсмажорно обстоятелство, тъй като налагането им предхожда подаването на заявлението за финансово подпомагане и получаването на авансовото плащане. Съдът е съобразил и това, че с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 в редакцията й към датата на подаване на заявлението за подпомагане (ДВ бр. 89 от 28.10.2014 г.) към заявлението на плащане се изисква представянето на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от страна на заявителя на помощта за липса на публични задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, както и, че жалбоподателят е представил удостоверение за липса на публични задължения с изх. № 270201500103854/06.04.2015 г., издадено от ТД на НАП-Варна, офис Шумен, както и удостоверение с изх. № 270201500206735/10.07.2015 г. от ТД на НАП-Варна, офис Шумен на 07.04.2015 г. при подаване на заявлението за авансово плащане, с което се доказва, че към този момент не е имал публични задължения. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради това "Винекс Преслав" АД следва да бъде осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,