Решение № 356 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1189/2013 г.

Решение № 356 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1189/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С присъда № 210/27.02.13 г., постановена от РС-Сливен /СлРС/ по Н. О. Х. Д. 97/13 г., А. В. А., В. А. А., А. Й. Д. и С. С. Ш. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 НК за А. и В. А. и по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 НК за Д. и Ш.. Финалното наложено на първите двама дейци наказание във връзка с чл. 58 А вр. чл. 54 НК е две години лишаване от свобода, а на четвъртия- девет месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На Д. е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Този съдебен акт е потвърден с решение № 48/16.04.13 г., постановено от ОС- Сливен /СлОС/ по В. Н. О. Х. Д. 147/13 г. В предвидения в НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 28.05.13 г. е постъпило искане от осъдените за възобновяване на наказателното производство с оплакване за нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на постановените съдебни актове след възобновяване на производството и оправдаване на дейците. В съдебно заседание пред ВКС последните /без редовно призования, но неявил се Д./ поддържат искането с отразените в него доводи. Прокурорът намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Единственото съображение да се иска възобновяване на наказателното производство, след което пълно оправдаване на дейците, въпреки приложената по тяхно искане процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК /няма данни по изложеното от защитата в съдебно заседание те недоброволно и без съзнание за последиците да са откликнали на адвокатско приканване за активиране на цитираната процедура/, е относимо към фактология, обосноваваща престъпна деятелност по повдигнатите им обвинения, свързана по искането с липса на елемент от обективната страна на деянието- процесната вещ не е отнета от владението на собственик. Съдилищата били възприели вредната теза, че след като вещта /инкриминираните орехи от дървета с неточна според защитата собственост/ не е на осъдените, следователно те са я откраднали, без значение чия собственост е тя. В подкрепа на твърдяното е отразено, че в конкретния казус за собственик на отнетия предмет на престъпно посегателство е прието изтъкнатото в обвинителния акт кметство на с. Д, неразполагащо със самостоятелна правосубектност. Такава била общината /има се предвид Сливенската/, която от своя страна е юридическо лице. В тази връзка дори и да са признали факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, осъдените са имали очаквания за вярно приложение на материалния закон, което не е такова поради невярно възприет собственик на вещта. Изложената позиция за наличие на нарушение на материалния закон с претенция за несъставомерност на вмененото престъпно деяние е изключително несъстоятелна. И това е така, тъй като както за теорията, така и за практиката, никога не е било проблем да идентифицират кражбата-същата представлява отнемане на чужда движима вещ от владението /тук не става дума за собственост, която има своите ясни вещноправни измерения/ на другиго без негово съгласие. Такава впрочем е безалтернативната редакция на основния състав на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. Без значение за съставомерността на деянието е кой е собственик на отнетата вещ, важно е, че последната е чужда на дееца или поне непринадлежащата във вещноправен смисъл нему част /ал. 2 на чл. 194 НК/. При това положение дали собственик на отнетия орехов плод е кметството на с. Д. при община Сливен /както е по обвинителен акт/ или самата община, в какъвто смисъл са разсъжденията по въззивния съдебен акт с оглед ЗМСМА, е без съществено значение за присъствие на обективните характеристики на третираното престъпно деяние. Несъмнено е установено, че осъдените са отнели ЧУЖДА движима вещ от владение на определен субект и наказателната им отговорност е ангажирана в тази връзка. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение