Решение № 7079 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2016 г.

ВАСV отделение06.06.2017 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 333 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 5645/2015 г. по описа на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Б. против решение № 162/15.04.2015 г., постановено по преписка № 283/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7079 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален инспекторат по образованието Софийска област против решение № 333 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 5645/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Министъра на образованието и науката не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Д. П. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя решение № 162/15.04.2015 г., постановено по преписка № 283/2013 г. на КЗД, с което е установено, че Х. А. - началник на РИО - Софийска област в периода 13.12.2010 г. - 10.01.2014 г. не извършва спрямо Д. П. Б., "тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 и "преследване" по смисъла на § 3, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по признаци "обществено положение", "лично положение" и "членуване в синдикална организация" по чл. 8, ал. 3 КТ и вместо него установява, че Х. Ц. А. в качеството му на началник на РИО - Софийска област, в посочения период извършва спрямо Д. П. Б. в качеството й на директор на Първо основно училище "В. Л." гр. К. "тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗД по признак "лично положение", като упражнява влияние с цел същата да напусне заеманата от нея длъжност, работата й да бъде проверявана с предварително поставено изискване към резултата, както и да бъде по-слабо оценена, както и чрез възпрепятстване участието й в семинар. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано За да отмени решението на КЗД и установи, че по отношение на Д. Б. е извършен "тормоз" по признак "лично положение" съдът приема, че по делото е установено, че началникът на РИО - Софийска област представя на Б. снимка с неприемливо съдържание, заявява, че е нейна и иска същата да напусне длъжността "директор". Съдът сочи, че за този разговор не са налице доказателства, но провеждането му не се отрича от А., поради което приема, че този разговор действително се е състоял и последващите действия на началника на РИО са мотивирани от отказа на жалбоподателката да напусне. На следващото място в мотивите е прието, че действително началникът на РИО има правомощия да извършва проверки на дейността на директорите на училища, но в приложения по делото констативен протокол от назначената комисия е посочено, че "комисията счита, че са налице достатъчно нарушения за търсена на дисциплинарна отговорност от директора", при което е направен извод, че използваният израз, преценен с оглед несъществеността на нарушенията, обсъдени в мотивите на районния съд, по дело с предмет обжалване заповед за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", води до извод за преднамереност на проверката и възлагането й с предварително указание за очакваните резултати от работата на комисията. В този смисъл съдът се позовава и на показанията на свидетелката П. П., изпълняваща длъжността "логопед" и "старши учител по музика", която заявява, че юрисконсултът на РИО по повод извършване на проверка твърди, че срещу директорката на училището има жалби, поради което последната следва да бъде наказана и за това я проверяват. Съдът приема, че проверките, оказаният натиск да напусне работа, лошата й оценка и отказът да бъде командирована за участие в семинар, имат за първоизточник действията на неин конкурент за заеманата длъжност - С. Х., като последната участва и при оценяване на Б., което е предпоставка за определяне на по-ниско допълнително трудово възнаграждение. По тези съображения Административен съд С. - град прави извод, че по отношение на Д. Б. е осъществен "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗД по признак "лично положение". Прието е, че е налице неравно третиране, основано на преднамерено създавана неблагоприятна представа за дейността на Б. от лице, което разполага с възможността да създаде такава представа при изпълнение на служебните си функции, както и да предизвика последиците от нея. На първо място незаконосъобразен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че е проведена среща между Д. Б. и началника на РИО, на която последният показва снимка на жалбоподателката с неприемливо съдържание и настоява същата да напусне. Доказателства по делото в тази насока не са ангажирани, а А. още в становището си пред КЗД изрично заявява, че "оплакването на жалбоподателката, че е била заставена от мен да напусне, като съм й показал снимка на гола жена на компютъра си с твърдение, че това е нейна снимка, е несъстоятелно и недоказано". Началникът на РИО сочи, че действително в архива на РИО такава снимка съществува, но същата е изпратена на хартиен носител-принтирано копие и е приложена към официално подадена жалба от родител (стр. 34). От изложеното следва, че изводът на съда за проведена среща в твърдения смисъл и за последвалите действия на А. мотивирани от тази среща са необосновани и незаконосъобразни. На второ място незаконосъобразен и необоснован е извода на съда, че разпоредената от началника на РИО проверка в училището е преднамерена с предварително указание за очаквани резултати от същата. Този извод не намира опора във закона и не се обосновава от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета (отм., но в сила към процесния период) началникът на регионалния инспекторат по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. Правомощията на началника на РИО са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (отм.) и Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието (отм.), като правилата на чл. 16, ал. 1 и 2 от последния предвиждат, че контролната дейност на регионалния инспекторат по образованието се осъществява чрез цялостни, тематични и текущи проверки, а началникът на регионалния инспекторат по образованието определя със заповед служител или комисия за извършване на проверка на дейността на детски градини, училища и обслужващи звена и посочва вида на контролната дейност, задачите и срока за тяхното изпълнение. От събраните по делото доказателства е установено, че началникът на регионалния инспекторат по образованието разпорежда извършване на проверка в училището, по повод постъпила в инспектората жалба на родители на ученици от I-ви "а" клас, препратена от министерството на образованието и науката и сигнал на родители, подаден чрез кмета на О. К. срещу действията на директора на училището. В заповедта за извършване на проверката е разпоредено комисията да изготви констативен протокол, доклад до министерството на образованието и науката и отговор до жалбоподателите. Проверката е извършена от назначена комисия, състояща се четири члена. В хода на проверката са констатирани нарушения, описани в протокол от 15.03.2013 г. и е направено предложение да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Противно на приетото от първоинстанционния съд по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи преднамереност на проверката и въздействие върху членовете на комисията от началника на инспектората. По делото са приложени сигнали и жалби от родители, адресирани до министър - председателя, министерство на образованието и науката, РИО - Софийска област и О. К. Изводите на съда не се обосновават и от показанията на разпитаната по делото свидетелка П. П., от една страна съдът не взема предвид нейната заинтересуваност, като лице подчинено на директора на училището, а от друга страна тези показания преценени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства не установяват осъществен "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД по признак "лично положение" от началника на РИО спрямо директора на училището. Съдът не съобразява и факта, че останалите проверки на училището са извършвани от министерството на образованието и науката, като в съдебното решение се цитира част от доклад на комисия, назначена от министъра на образованието и науката, който обаче завършва с констатации за допуснати нарушения и предложение с доклада да се запознае началникът на РИО за предприемане на мерки и действия съгласно Кодекса на труда в качеството му на работодател на директорите на общинските училища, каквото училище е I ОУ "В. Л." гр. К., както и да издаде заповед със задължителни предписания във връзка с отстраняването на допуснатите нарушения и в даден срок да уведоми министерството за предприетите действия. Следователно действията на началника на РИО Софийска област се основават на конкретни правни разпоредби, в рамките на нормативно установените му правомощия и са съобразени с указанията на по-горестоящия административен орган, поради което с разпоредената проверка на училището началникът на РИО Софийска област не осъществява нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗД спрямо Д. Б. и не осъществява дискриминация под формата на "тормоз". От изложеното до тук се налага и извода и че като издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание началникът на РИО изпълнява правомощията си на работодател. Наказанието е наложено в резултат на констатирани нарушения, описани в констативен протокол, от назначената комисия, поради което същото е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, а не с цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Отменената заповед отразява тълкуването на разпоредби от Кодекса на труда от страна на работодателя и не е свързана с качества на директора на училището. Този извод следва от мотивите на районния съд, който приема, че една част от дисциплинарните нарушения са погасени по давност, а останалите дисциплинарни нарушения не обосновават тежестта на наложеното наказание. По делото не са налице данни и факти в друг смисъл. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда за осъществен "тормоз" по признак "лично положение" с отказа на началника на РИО да командирова директора за участие в семинар, както и поставената й оценка. В правомощията на работодателя е да прецени дали да командирова даден служител или не в зависимост от това дали нуждите на предприятието го налагат (чл. 121, ал. 1 КТ) като в преписката не са ангажирани доказателства, установяващи, че отказът за командировка е свързан с който и да било от твърдените от жалбоподателката защитени признаци. Не налице и дискриминация под формата на "тормоз" и "преследване" по повод извършеното диференцирано оценяване на труда на директора на училището при определяне на допълнително трудово възнаграждение. Съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм. 01.01.2017 г.) Оценяването на постигнатите резултати от труда на директорите се определя от комисия, която включва: експерти от съответния регионален инспекторат по образованието и от общинската администрация - за общинските училища и обслужващи звена. Комисията се определя от началника на РИО, а представителите на общинската администрация се определят от кмета на Общината. Разпоредбите на чл. 16 от наредбата регламентират, че резултатите от труда на педагогическия персонал се оценяват чрез попълване на карта за всяко лице, съдържаща показателите за оценка и критериите към тях. Картата се подписва от членовете на комисията и с нея се запознава оценяваното лице, което се удостоверява с подписа му. Лицата, които не са съгласни с дадената им оценка на резултатите от труда, могат да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си с оценката. Възражението се подава до председателя на комисията, която е длъжна да се произнесе по възражението в 5-дневен срок от получаването му, като решението е окончателно. Д. Б. твърди, че поставената й оценка от комисията е несправедлива като основната причина за ниското й оценяване са дадените оценка от представителя на общината - С. Х. От изложеното следва, че извън правомощията на началника на РИО е да определя оценяването, като същият не е в йерархична връзка с представителя на общината, срещу когото е оплакването на Б.. Ето защо и изводът на първоинстанционния съд, че началника на РИО Софийска област е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" при оценяването на директора на училището, е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че признаците "обществено положение" и "членуване в синдикална организация" са релевантни като част от "личното положение" на жалбоподателката. Касае се за различни защитени признаци, всеки от които с различно съдържание и по отношение на които следва да се представят факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. По делото не са ангажирани доказателства за злоупотреба със служебни правомощия в т. ч. и превишаване на власт от страна на началника на РИО, поради което и твърдението за осъществен "тормоз" по признак "обществено положение" е недоказано, както правилно е приела и КЗД. По отношение на признака "членуване в синдикална организация" не са представени факти, за да се прехвърли доказателствената тежест върху другата страна. От всичко изложено до тук следва, че началникът на РИО Софийска област не осъществяваща дискриминация спрямо Д. Б. под формата на "тормоз" по признаци "лично положение", "обществено положение" и членуване в синдикална организация", както и "преследване" във връзка с извършено диференцирано оценяване на труда й при определяне на допълнително трудово възнаграждение, а като приема обратното първоинстанционният съд постановяване решение в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Решението на КЗД е постановено от компетентен орган, съгласно правомощията на комисията по чл. 65, т. 5 ЗЗД и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 66 ЗЗД. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗД, като са спазени изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗД. Председателят на КЗД разпределя преписката на състав, който е определя между членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в хода на която събира писмени доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства доказателствата. Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Проведени са отрити заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство. Решението на КЗД е постановено и в съответствие с материалния закон съобразно изложените по-горе съображения. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Д. П. Б. срещу решението на КЗД да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 5