Решение № 4905 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2010 г.

Решение № 4905 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Павлина Нейчева Симеонова - нотариус с рег. № 335 на Нотариалната камара и Силвия Николаева Михова - помощник нотариус по заместване на нотариус Симеонов срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието на РБ за вписване Силвия Михова за помощник нотариус по заместване. В жалбата се мотивират доводи за неправилност на мълчаливия отказ поради нарушения на материалния закон и се иска неговата отмяна, връщане на преписката за ново произнасяне, със задължителни указания по прилагане на закона. Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието, в писмена защита депозирана по делото от процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. В подробно развитите в писмените бележки съображения административният орган застъпва становище, че смисълът на разпоредбата на чл. 46 от ЗННД не предполага задължение на министъра да се произнася с нарочен акт о заявление по чл. 46, ал. 2 от ЗННД. Счита, че при всяко второ и следващо искане за назначаване на помощник - нотариус по заместване кандидатът следва да се назначи след полагане на изпит. Придобиването на статут на помощник-нотариус по заместване е строго формална дейност и с оглед на личността - intuito personae и тъй като решението за придобиване на статут се взема съвместно от два отделни правни субекта /Съвета на нотариусите и министъра/ то последния не може еднолично да взема решение за признаване на права на помощник-нотариуси по заместване. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди становищата на страните и писмените доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заявление вх. № 94-П-86 от 03.06.2010 г. жалбоподателите Павлина Нейчева Симеонова и Силвия Николаева Михова са поискали от министъра на правосъдието да издаде заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на Силвия Николаева Михова като помощник-нотариус по заместване на основание чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 5 от ЗННД. В мотивите си молителите са посочили, че същата работи като помощник-нотариус при нотариус Симеонова от 02.01.2008 г., въз основа на заповед ЛС-08-155/10.12.2007 г. на министъра на правосъдието. Вписването е разпоредено след успешно положен изпит по Протокол от 03.12.2007 г. на изпитната комисия, провела насрочения със заповед № ЛС-08-155/10.12.2007 г. изпит за помощник-нотариуси по заместване. Поради изтичане на срока (по чл. 46, ал. 2) на заповедта (02.01.2010 г.) са поискали издаването на нова заповед за вписване. Към молбата са приложени изискуемите по чл. 11, ал. 2 от ЗННД документи с нови срокове за валидност на действия по установяване на законовите изисквания. Поради празнота в законодателството относно последващо вписване в регистъра на Нотариалната камара на помощник нотариуси по заместване при вече положен изпит за придобиване на статут в искането си до административния орган жалбоподателите са се позовали и на практиката на Върховния административен съд - решение по адм. д. № 2818/2009 г., ВАС, трето отделение. Министърът на правосъдието не е уважил заявленията, като не е възприел тълкуването на ЗННД, дадено в решенията на ВАС. Приел, че посоченото съдебно решение има субективни предели на действие по отношение на страните по делото, че при липса на законодателна уредба било недопустимо по тълкувателен път да се правят изводи в посока създаване на по-облекчени условия за упражняване на дейност по заместване на нотариус от помощник нотариус. С заповед № ЛС-И-779 от 20.07.2010 г. изрично е отказал да впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване Силвия Николаева Михова. В мотивите към акта е посочено още, че придобитата правоспособност е конкретно за определен срок и за заместване за определен нотариус, а не изобщо за помощник-нотариус по заместване и с изтичането на двегодишния срок, установен в чл. 46, ал. 2 от ЗННД придобитата правоспособност автоматично се загубва и за да бъде придобита отново следва да бъде положен нов изпит, при нова процедура по вписване. Правният проблем по казуса е дали придобитият статут на помощник - нотариуси по заместване е със срок на действие или има неограничено във времето право на действие. Настоящият състав на ВАС споделя тълкуването на материалния закон (ЗННД) дадено в постановените до сега съдебни актове, с което административният орган е длъжен да се съобрази. Даденото от министъра тълкуване на нормата на чл. 46 от ЗННД е неправилно и противоречи на смисъла и логиката на закона, както и на съдебната практика. Вярно е че липсва изрична законодателна уредба по въпроса следва ли след изтичането на двегодишния срок по чл. 46, ал. 2 от ЗННД помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариуси по заместване, да полагат нов изпит за да бъдат вписани отново като помощник-нотариуси по заместване при същия или друг нотариус. Ако се следва логиката на министъра на правосъдието всеки помощник-нотариус по заместване, за да продължи дейността си при съответния (или друг) нотариус, след изтичането на двегодишния срок по чл. 46, ал. 2 следва да се яви отново на изпит, като до провеждане на процедурата не може да упражнява дейност. Това тълкуване е неправилно и не намира опора в материалноправните норми на ЗННД. Противно на логиката на закона е да се приема, че придобита вече правоспособност се губи с изтичане на срока визиран в чл. 46, ал. 2 от ЗННД. Това е така защото вписването в регистъра на Нотариалната камара е обвързано с придобиването на статут на помощник - нотариус по заместване, а не с срока на назначаване на длъжността. Изпитът има за цел да се проверят качествата и знанията на кандидата по материя, която засяга прякото изпълнение на функциите на нотариус. След успешното полагане на такъв изпит и при наличието на изискуемия по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД стаж, помощник-нотариусът по заместване придобива неограничена във време правоспособност самостоятелно да извършва всички действия от компетентността на нотариуса. Единственото условие, което законодателя е въвел, е помощник-нотариусът да прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". Веднъж придобита тази правоспособност не се губи автоматично. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 35 от ЗННД, в която законодателят изрично е регламентирал условията при които тя се загубва, а именно - заличаване от регистъра на Нотариалната камара на съответния нотариус, респ. помощник-нотариус по заместване по реда на чл. 37 от ЗННД. Следователно, без да е налице заличаване от регистъра на помощник-нотариус по заместване, нов конкурс за такъв не може и не следва да се насрочва и провежда, тъй като не са налице изискванията на ЗННД за това. За продължаване действието на разпореденото вече вписване, след изтичане на предвидения в чл. 46, ал. 2 срок, е необходимо и достатъчно издаване на заповед на министъра по чл. 46, ал. 5, по искане на съответния нотариус и помощник - нотариус. В случая няма данни след изтичането на двегодишния срок Силвия Николаева Михова да е била заличен от регистъра на Нотариалната камара. В този случай след изтичането на срока по чл. 46, ал. 2 от ЗННД административният орган е длъжен да провери единствено дали помощник-нотариусът по заместване отговаря на изискванията за упражняване на тази дейност и да издаде съответният акт и уведомление на Нотариалната камара, чието задължение е да направи и съответната отметка в регистъра. Това е така защото законодателят не е обвързал изгубването на правоспособността със срока на упражняване на дейността, а с посочените в чл. 35 обстоятелства. В този смисъл Върховният административен съд, по вече разгледани идентични правни спорове е посочвал, че прилагането на облекчена процедура за ново вписване е в съответствие с правната и житейска логика. Водим от изложените съображения и на основание чл. 146, т. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение