Решение № 13977 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2010 г.

ВАСIII отделение22.11.2010 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ясин Муса Иса Мохамед, гражданин на Судан, против решение № 355 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

Мотиви

Решение № 13977 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Ясин Муса Иса Мохамед, гражданин на Судан, против решение № 355 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 398 от 22.12.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Ясин Муса Иса Мохамед, живеещ в гр. Джунейна, Судан, гражданин на Судан, етническа принадлежност - загауи, вероизповедание: мюсюлманин. Неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени четири интервюта на 11.03.2010 г., на 25.03.2010 г., на 21.04.2010 г. и на 3.05.2010 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал законно Судан, със студентска виза. Пристигнал в Турция, където останал около 20 дни. От там през "зелена граница" и предвождан от трафикант е влязъл в Р България. Бил е посетен от представител на Суданското дипломатическо представителство, който му е предложил помощ за завръщането му в страната по произход. Кандидатът е отказал с мотив, че в Судан "няма сигурност". В последващото интервю кандидатът е заявил, че конкретния повод да напусне Судан е заплаха за живота му от "джанджауините", както и невъзможността да работи в страната по произход. В останалите две интервюта кандидатът казва, че лично той не е бил арестуван, не е чл. на политическа религиозна или друга организация, не е имал проблеми с властта в Судан, включително и с "джанджауините". Въз основа на фактите от изложената от Ясин Муса Иса Мохамед бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 720/2.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от младши експерт в РПЦ - София с рег. № УП4200/14.05.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Ясин Муса Иса Мохамед статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото Председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателят не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за него не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и да и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС са съдържа данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение на жалбоподателя. А както се изтъква по-горе, такава опасност за жалбоподателя не съществува предвид противоречивите му и нелогични твърдения, които лежат на чисто икономическа основа. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1