Решение № 296 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 512/2008 г.

Решение № 296 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 512/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./ Образувано е по жалба на О. п. у., Смолян против въззивно решение № 334/21.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр. д. № 450/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез адв. Г моли за присъждане на разноски за инстанцията. Ответникът по касация В. Г. Г. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на съдебното производство. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС от В. Г. срещу О. п. у., Смолян за премахване на едноетажна постройка със застроена площ от 30 кв. м. в недвижим имот, реституиран на ищеца по ЗСПЗЗ. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния съд, е уважил иска, като е присъдил разноски в полза на ищеца. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т., между които и ищецът В е възстановена собствеността върху недвижим имот № 0* в м. "К". В него без строителни книжа е построен пътен кантон, което го прави незаконен по смисъла на ЗУТ. От правна страна е прието, че правото на собственост на ищеца е недвусмислено установено. Бездействието на Областното п. у. да премахне след 14.03.2001 г. постройката накърнява вещното му право, като е и незаконно. Решението е неправилно. Съдът е следвало да установи кога е изградена процесната сграда, с каква цел и за какво се ползва. Това е от значение както за правото на собственост, възникнало в полза на ищеца по ЗСПЗЗ, така и за задължението на ответника да премахне съществуваща постройка в реституиран имот. Характеристиката на земята към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е от значение за възможността да се възстановят върху нея права на бившите собственици - в хипотезите на осъществено обществено мероприятие, това е невъзможно и в тази случай е без значение законността на построеното, има ли строителни разрешения за него. О. п. у. не е била страна в административното производство по възстановяване на собствеността, а и това е невъзможно предвид специалните правила на ЗСПЗЗ, който изключват участие на заинтересовани лица. Ето защо възраженията му срещу законосъобразността на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са допустими. О. п. у., Смолян не е обвързано от формираната сила на присъдено нещо в административното производство и не разполага с друг правен способ за защита срещу реституционните претенции на насрещната страна. Съдът, като не е изследвал статута на земята и не е отговорил на свързаните с това възражения на ответника, сега касатор, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което се явява съществено, защото е довело до постановяване нарушение по неразяснено дело и необоснованост на изводите. Освен това, дори собствеността върху земята действително да е възстановена на В. Г., то не е даден отговор към момента на извършването на строителството, осъщественият строеж бил ли е търпим според действалите тогава норми по ТСУ. Ако да, тогава действието по изграждането ме не е незаконно. Независимо от това, трябва да се прецени при възстановяването на собствеността за субекта, който поддържа състоянието на застроеност, възникнало ли е задължение да освободи имота от сградата. Само тогава, неговото бездействие да я събори, ще се яви незаконно. В заключение, въззивното решение е постановено при противоречие с материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. То следва да бъде касирано, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Той при необходимост следва да ползва и съдебни експерти, като укаже на страната, носеща тежестта на доказване за фактите и обстоятелствата, които ще се установяват чрез експертиза, да внесе дължимия депозит. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение