Решение № 14590 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2020 г.

Решение № 14590 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Лазаров от [населено място] против решение № 215 от 10.01.2020 г., постановено по адм. д. № 12192/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу виза за инвестиционно проучване и проектиране № САГ17 - ГР00 - 800/2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО) за обект – преустройство на покрив – тераса и приобщаването й към съществуваща зала в сградата на Сметната палата, находяща се в УПИ VII-"за административна сграда", кв. 17, м. "ГГЦ Зона – Г-14", при спазване на параметрите за устройствената зона "Ц2" – зона за стария градски център и без промяна на кота корниз на съществуващата сграда. Визата е издадена от Главния архитект на Столична община, с посочено в нея правно основание - чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ и чл. 140, ал. 4 ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че за издаване на оспорената виза не е било необходимо съгласие на касатора в качеството му на съсобственик в сградата, като напротив посочва, че такова по закон се е изисквало, тъй като не се касае за обикновено преустройство на обекта, а за такова при което ще се извърши пристрояване и надстрояване на сградата с увеличаване на обема във вертикално и хоризонтално отношение, при който случай се изисква съгласие. Излага съображения и за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения при издаване на визата, като посочва, че същата не съдържа реквизитите по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ за отбелязване на допустима височина, плътност и интензивност на застрояване, а посочването на тези параметри чрез отбелязване във визата на допустимите такива за зоната в която се намира обекта – Ц2 – за стрария градски център на София – не е достатъчно за изпълнение на изискванията по разпоредбата. Твърди и че заявителя – Сметна палата на Република България няма качеството на възложител по чл. 161 от ЗУТ, тъй като собственик на части от сградата и обекта е Държавата, а Сметната палата с признатите й права на управление на същите части и обекта, няма качеството на собственик, който има правомощие да иска издаване на визата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената виза. Ответниците Главния архитект на София и Сметна палата на РБългария чрез процесуалните си представители с писчени становища и в открито съдебно заседание изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници Е. Толедо, Д. Мешулам, П. Брант, И. Зелински, Министерство на икономиката, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Сдружение "Съюз на българските филмови дейци", не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – София град (АССГ) е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила, съдържа изискващите се реквизити и съответства на материално правните предпоставки на закона. Приел е, че искането за издаване на визата е издадено от лице, което има правомощие за това по чл. 161, ал. 1 във връзка с чл. 140 от ЗУТ – Сметната палата – която институция има предоставени права за управление върху сградата, държавна собственост по представен акт за държавна собственост (АДС), позовавайки се на чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), според която правото на управление включва право на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да владеят, ползват и поддържат за своя сметка предоставените им за управление сгради. Приел е, че не е налице законово изискване за издаване на виза за обект в имот в режим на етажна съсобственост, какъвто е спорния, да има изрично съгласие на другите съсобственици, като е посочил, че такова съгласие би се изисквало евентуално при одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж, но не и на етап издаване на виза за проектиране. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 3 и чл. 140, ал. 4 от ЗУТ за издаване на визата. Посочил е и че за строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, от която категория е обекта, тъй като попада в УПИ, намиращ се в териториалния обхват на защитена територия – групов паметник на културата, съгласно чл. 140, ал. 4 от ЗУТ задължително се изисква виза с посочване на задължителни линии за застрояване и максимално допустима кота корниз, които изисквания са спазени, както и че са спазени изискванията за съгласуване по чл. 83, ал. 1, 84, ал. 1 и 2 и чл. 75 от Закона за културното наследство (ЗКН). Приел е и за неоснователно възражението за липса на посочени във визата параметри на застрояване и несъответствие на същата с изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, тъй като в нея са заложени изисквания за спазване на параметрите на устройствената зона, в която се намира имота – зона Ц2 за стария градски център и на изискванията и указаните отстояния по ОУП. Поради това е приел, че е ясно кои параметри следва да бъдат спазени и къде са определени. Поради изложеното и приел, че оспорената виза е съответна на законовите изисквания, законосъобразна е и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на Административен съд София – град досежнж тжво, че заявителя, по чието искане е издадена оспорената виза, има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В случая видно от представения по делото акт за публична държавна собственост № 05016 от 26.07.2005 г. за сградата, за обект, в която е издадена визата, са предоставени права на управление на Сметната палата на РБългария по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗДС с решение № 675 от 21.07.2005 г. на Министерския съвет. В тези случай правата на собственост на държавата върху имотите публична държавна собственост се упражняват от ведомствата, на които са предоставени правата за управление на същите по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗДС. Правилен е и извода на съда за липса на допуснато нарушение на закона досежно липсата на съгласие на останалите етажни собственици за издаване на визата. Такова законово изискване не съществува на етапа на издаване на виза за проектиране. Спорната виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3 и ал. 4 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 3, изр. последно от ЗУТ "Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131" в относимата към издаване на визата редакция ДВ бр. 101/2015 г. Видно от цитираното законодателят изисква визата да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, но не въвежда изискване за наличие на предварително тяхно съгласие за издаване на същата. Това се потвърждава и от това последващото изменение на разпоредбата ДВ бр. 1/2019 г., с което изменение последното изречение на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ е допълнено " с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата", т. е. вече с изменение в посочената разпоредба е предвидено отпадане на изискването за съобщаване на визата в случаите, когато предварително заинтересованите лица са дали съгласие за издаването й, но това съгласие касае и не е изискване за самото издаване на визата, а само и единствено освобождава органа от задължението за съобщаването й след издаването й. Цитираното в касационната жалба решение по адм. д. № 169/2017 г. на ВАС като съдебна практика е неотносимо към настоящото производство, тъй като същото касае издадена виза по чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ и неизпълнение на изискването по тази разпоредба за изрично съгласие на съседите за предвиждане на допълващо застрояване на странична регулационна линия, като в този случай изискването за съгласие е по изричната норма на закона. Настоящото хипотеза е различна и не е налице законово изискване за съгласие на етажните собственици за издаването й. Това обстоятелство е относимо към друг етап от строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж (по аргумент от чл. 183, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ), но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. Освен това оспорената виза е издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ в хипотезата на предвидено пристрояване и надстрояване, като и в тази разпоредба липсва изискване за съгласие на съсобствениците в етажната собственост на етапа на издаване на визата. Нещо повече чл. 134, ал. 7 от ЗУТ в хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, но при издаване на виза по ал. 6 при промяна на начина на застрояване между два УПИ за ниско застрояване изисква съгласие, но в хипотезата на пристрояване и надстрояване и за сграда в етажна собственост такова изискване не е налице. Поради това е правилен извода на съда за липсата на нарушение на материалния закон, обосноваващо незаконосъобразност на визата. Най – накрая правилно съдът е приел, че оспорената виза съдържа предвидените в закона реквизити. Чл. 140, ал. 2 от ЗУТ разписва изискванията за реквизитите на визата в общия случай, в който тя представлява извадка от подробния устройствен план. В случая се касае за виза, издадена на основание чл. 140, ал. 4 от ЗУТ и при изпълнение на специалните условия по тази разпоредба, като тя съдържа реквизитите именно по тази специална разпоредба, тъй като сградата, върху която е обекта, се намира в рамките назащитена територия – групов паметник на културата, а съгласно чл. 140, ал. 4 от ЗУТ задължително се изисква виза с посочване на задължителни линни за застрояване и максимално допустима кота корниз, които изисквания са спазени. Е. Толедо, Д. Мешулам, П. Брант, И. Зелински имат качеството на ответници в настоящото производство по силата на това, че са участвали като заинтересовани страни в първоинстанционното производство, а не по силата на лица, които са имали собстеност в сградата, за обект, в която е издадена визата, поради и което същите имат качеството на страни в настоящото производство и не следва да бъдат заличавани. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са основателни исканията на ответниците по касация Главния архитект на Столична община и Сметната палата за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъдат уважени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, като касатора следва да заплати на всеки от тези ответници сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция.