Решение № 5573 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2015 г.

Решение № 5573 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - П. против решение № 390 от 24.06.2015 г., постановено по административно дело № 190/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е: 1) отменена заповед № Пз-ЗИ-1970/6.01.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., в частта, с която се отказва отпускане на двоен размер на добавката по чл. 42г от ЗИХУ за покриване разходите на придружител; 2) изпратена преписката, образувана по заявление-декларация вх. № ПЗ-ЗИ-1970/11.12.2014 г., подадено от Б. Л. Й., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъден директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. да заплати от съответния бюджет в полза на Б. Л. Й. от гр. П. съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева; 4) оставено без уважение искането на Б. Л. Й. за присъждане на сума в размер на 49,99 лв., представляваща разноски за пътуване на пълномощника й. Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) и необоснованост. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, касаторът претендира отмяна на оспорения от него съдебен акт. Ответницата по касация Б. Л. Й. от гр. Пазарджик в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед № Пз-ЗИ-1970/6.01.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., с която на Б. Й. е отпусната добавка по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) в размер на 167.58 лв., но й е отказана добавка в двоен размер за балнеолечение и рехабилитационни услуги с мотива, че не е ползвала придружител. Тази заповед е обжалвана по административен ред от Й. в частта, с която директорът на ДСП - П. е отказал отпускане на двойния размер на добавката, като с решение № РД-07-37 от 11.02.2015 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - П. жалбата й е отхвърлена. За да уважи жалбата на Й. срещу същата заповед в атакуваната й част, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед в тази й част е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци. Решението на П. административен съд, с което жалбата до него е уважена, е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Подложеното на касационна проверка съдебно решение се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същото са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В разглеждания случай е установено, че ответницата по касация Б. Й. със заявление-декларация с вх. № ПЗ-ЗИ-1970 от 11.12.2014 г. е поискала да й бъде отпусната добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ. Й. е лице с трайно увреждане, като съгласно експертно решение на ТЕЛК № 0067/006 от 10.01.2012 г. й е определено 100% степен на увреждане с чужда помощ, пожизнено. Към заявлението са приложени документи за проведеното балнеолечение и рехабилитация на същата, извършено в периода от 20.11.2014 г. до 3.12.2014 г. в Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - филиал В. към Медицинския институт на МВР. По първоинстанционното дело са приложени копие от социална оценка, копие от експертното решение на ТЕЛК, направление от личен лекар за санаториално лечение, два броя фактури със съответния касов бон. Представени са и две удостоверения, съответно с изх. № 614/3.12.2014 г. и изх. № 615/3.12.2014 г., видно от които Б. Й. и К. Т. С. са били настанени в здравното заведение и са провели комплексна здравна услуга от 20.11.2014 г. до 3.12.2014 г. включително, като членове на семейства на служители и пенсионери на МВР. Изпратено е от административния орган запитване до здравното заведение относно престоя на посочените по-горе две лица и по-конкретно дали лицето К. С. е била придружител на Б. Й., като в постъпилото в ДСП - П. писмо изх. № 5/3.01.2015 г. се дават сведения, че С. не е била регистрирана като придружител на втората, а е приета като чл. на семейството на пенсионер от МВР и в това си качество е заплатила престоя си там. Това е мотивирало компетентния да се произнесе по заявлението орган да постанови процесната заповед, с която на Б. Й. е отпусната добавка по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ за балнеолечение в размер на 167,58 лева, но й е отказана добавка в двоен размер, с мотива, че не е ползвала придружител. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Б. Й. е лице с трайно увреждане 100% с определена чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Първото условие е лицето да е с трайно увреждане с над 90 на сто намалена работоспособност с определена чужда помощ, което е налице. Второто условие е това лице да е ползвало придружител по време на балнеолечението и рехабилитационните услуги, които е ползвало. Третото условие е за престоя на този придружител да са направени разходи, които да се покрият чрез определяне на двойния размер на добавката. В процесния случай първоинстанционния съд правилно е приел, че всички предпоставки, разписани в хипотезата на приложимата правна норма са налице. Видно от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че Й. е ползвала придружител по време на престоя си в заведението и за да стигне до него, което е било наложително предвид определената й трайно намалена работоспособност с чужда помощ и обективното й състояние. За престоя на този придружител са извършени съответните разходи, удостоверени с фактура № 30000000 от 26.11.2014 г. на стойност 181,58 лв., за комплексна здравна услуга и рехабилитация, храна и нощувка за 14 дни. Без значение за правния спор са останалите обстоятелства, свързани с престоя на придружителя в здравното заведение - на какво основание е бил регистриран там, съответно как е таксуван, дали е имал качеството "придружител" съгласно утвърдените вътрешни правила на филиали на Медицинския институт на МВР, дали е ползвал рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ не поставя други изисквания за отпускане на двоен размер на добавката за социална интеграция. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи с цел покриване на предвидени по законодателен ред допълнителни разходи. На основание чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 за балнеолечение и рехабилитационни услуги. За лицата по ал. 1 от чл. 42г, на които е определена чужда помощ, възниква правото по ал. 2 на двоен размер на добавката по ал. 1, ако ползват придружител. Други изисквания законодателят не е поставил. Отказът на административния орган да отпусне добавката в двоен размер не съответства на целта на закона да осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечение и рехабилитационни услуги. В този смисъл неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане от съда на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - П. за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,