Решение № 316 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1511/2011 г.

Решение № 316 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1511/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения Любомир Т. Ч., депозирано на 11.04.11 г., за възобновяване на ВНОХД № 242/11 по описа на Пловдивски окръжен съд, по което е постановено решение № 58 от 14.03.11 г., с което е изменена присъда на Карловски районен съд № 71 от 11.10.10 г., по НОХД № 237/10, като наложеното наказание е намалено на една година "лишаване от свобода", а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.10.2009 г в [населено място], е причинил на М. Т. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда на Карловски районен съд, по НОХД № 250/05, с наложено наказание седем месеца "лишаване от свобода", за изтърпяването на което е определен "общ" режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец М. Т. Б. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв., заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказ да бъде уважено възражението за негодност на разпознаването, игнориране на първоначалните твърдения на пострадалия за автора на деянието / че е бит от служители на МВР /, провеждане на досъдебното производство от разследващ полицай вместо от следовател / поради наличието на данни, че престъплението е извършено от служители на полицията /, опорочен анализ на доказателствените източници. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: трудова ангажираност на дееца, добри характеристични данни, семейни задължения като глава на семейство. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Липсва нарушение на чл. 14 НПК, тъй като доказателствените източници са обсъдени в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Формирани са две групи свидетелски показания, като е дадена вяра на тази от тях, която кореспондира на показанията на св. С. и св. К., незаинтересовани от изхода на делото. Кредитираните гласни доказателства са в синхрон и със заключението на СМЕ. Неоснователно се твърди, че св. Б. е уличил други лица в извършване на инкриминираното деяние. Както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, пострадалият е заявявал, че осъденият е извършил престъплението. Вярно е, че от показанията на св. Б. и св. К. е установено, че по повод възникнало между тях и пострадалия пререкание след деянието, пострадалият казал, че е бит от полицаите. Това извънпроцесуално изявление обаче е оттеглено веднага преди започване на наказателното производство, в хода на което пострадалият е бил последователен, че осъденият му е причинил инкриминираното увреждане. Следователно, от оттеглено извънпроцесуално изявление, без процесуална стойност, не би могло да възникне съмнение в авторството на деянието. Не е допуснато нарушение при проведеното разпознаване на досъдебното производство, поради което законосъобразно е оставено без уважение възражението на защитата в тази насока. Неоснователен е и доводът, касаещ компетентността на разследващия орган. От една страна, съгласно чл. 194 НПК, досъдебното производство е следвало да се проведе от разследващ орган по чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК. От друга страна, в хода на производството не са събрани доказателства за участието на други лица, в частност, служители на МВР, в инкриминираното деяние, откъдето и дори хипотетично не би възникнала необходимост от отвод на разследващите по чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК. На следващо място, релевираните доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения следва да се разгледат в светлината на ТР № 2/2002 на ОСНК ВКС. По делото липсват нарушения от категорията на тези, обхванати от тълкувателното решение, както и не са допуснати процесуални нарушения в съдебната фаза, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Ето защо, искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е намалил наказанието, тъй като е отчел като смекчаващо обстоятелство конфликта между пострадалия и св. Б., предхождащ инкриминираното деяние. Наказанието е съобразено с комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на молителя, сред които и предходното му осъждане за същото престъпление. Взети са предвид и целите по чл. 36 НК. Правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК. По делото са събрани противоречиви данни за личността на дееца, поради което не е имало основание добрите му характеристични данни да бъдат ценени като смекчаващо обстоятелство. Липсват и доказателства за създадено фактическо семейство и трудова ангажираност / по делото има данни, че подсъдимият е безработен и неженен /. С оглед на изложеното, сведеното до една година наказание "лишаване от свобода" отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което искането за неговото по-нататъшно смекчаване не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,