Решение № 15431 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2012 г.

Решение № 15431 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 216 от 1.02.2012 г. по адм. д. № 2345/2011 г. на Административен съд Варна, като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Компания Насияна" ООД, гр. Варна, чрез адв. Мадлен Левон, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е прогласена нищожността на АУПДВ № 01-2600 от 3250/10.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с адресат "Компания Насияна" ООД, гр. Варна. Прието е, че обжалваният административен акт е издаден при липса на компетентност, тъй като към него момент не е налице законова възможност за делегация на правомощия към заместник изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решение и/или сключване на договори за финансово подпомагане. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-2600-3250 от 10.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствения правилник /УП/ на ДФЗ с редакция в ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник-изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо "Компания Насияна" ООД на 10.04.2011 г. не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник- изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното, правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са обосновани и законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на касатора не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,