Решение № 13113 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14777/2012 г.

Решение № 13113 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14777/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дионикс инвест" ООД против решение № 2275/29.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1322/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ № 081104404/4.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Шумен, в потвърдените с Решение № 977/12.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и да бъде върнато делото за разглеждане на друг състав на Административен съд - Варна или постановяване на решение, с което да бъде отменен РА. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2275/29.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1322/2012 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Дионикс инвест" ООД против РА№ № 081104404/4.11.2011 г., потвърден с Решение № 977/12.03.2012 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на атакуваното съдебно решение са възпроизведени фактическите констатации на органите по приходите, мотивите на решението на ДД "ОУИ", описани са събраните по делото доказателства, но не е формирано ясно и непротиворечиво волята на решаващият съдебен състав относно приетата за установена фактическа обстановка по спора. Решаващият съд е посочил, че не възприема заключението на допуснатата и приета без оспорване съдебна експертиза, без да обоснове защо кредитира за установяване на същите спорни факти други доказателства, които са оспорени. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При постановяване на съдебното решение решаващият съд е игнорирал заключението на вещото лице инж. Мария Атанасова, което е подборно и безпротиворечиво, прието в съдебно заседание на 4.07.2012 г. в присъствието на процесуалните представители и на двете страни, без оспорване. В мотивите на съдебното решение липсва конкретни фактически и правни доводи относно игнорирането на събраното по допустим процесуален ред доказателство относно основни спорни по делото въпроси. Само въз основа на предпоставката, че съдът не може да направи извод как назначеното в съдебната фаза на производството вещо лице е формирало сравнимата неконтролируема цена на имотите (наемна цена) не е допустимо да се приеме, че оценката на пазарната цена на наема е определен правилно в установителното производство. Ревизията е проведена по общия ред и фактическите констатации в РА не се ползват от презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При наличие на спор относно фактите, решаващият съд е длъжен да събере всички ангажирани от страните доказателства и да ги обсъди в тяхната цялост, за да обоснове какво приема за установено въз основа на тях. Поставените от процесуалният представител на ревизираното лице задачи за съдебната експертиза не включват искане за конкретен метод, който да бъде използван и приложен от вещото лице при изпълнението им. Съдът е допуснал поисканата експертиза в съдебно заседание на 23.05.2012 г., също без да възложи конкретен приложим подход при изготвяне на експертизата. Вещото лице е определено от административният съд, което предполага, че съдебният експерт разполага с необходимите специални знания и умения за изпълнение на възложените му задачи. Независимо от тези обстоятелства решаващият съд безапелационно е игнорирал изцяло приетото без оспорване заключение, защото не е могъл да установи какъв метод за определяне на пазарната цена на наема е използван от вещото лице. Страна в съдебното производство не е имала процесуална възможност да ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си, които са приети за недоказани формално и необосновано, както предварително да разбере, че се поставят под съмнение професионалните знания и способности на назначеното от съда вещо лице. На практика решаващият съд е приел, че разполага с достатъчно специални знания, за да възприеме оспорената оценка, изготвена по време на ревизията, защото не е ясен методът при определяне на друг размер. Този подход при провеждане на фактическите установявания по спора е довел до процесуално недопустимо разместване на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството, което представлява особено съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Допълнително следва да бъде посочено, че в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, а е възпроизвел фактическите констатации от РА и мотивите на решението на ДД "ОДОП". В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС - Варна процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,