Решение № 3376 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2012 г.

Решение № 3376 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и на Юлиян Атанасов Чолаков против решение № 631 от 9.03.2012 г. по адм. дело № 75/2012 г. на Административен съд - Варна, с което жалбите им против решение № 19/14.12.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, с което е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. № ЗДОИ-15/30.11.2011 г., са отхвърлени и по частна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията в частта, в която производството по жалбата против мълчалив отказ на същия орган да се произнесе по същото заявление е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо в частта, в която жалбата на сдружението е отхвърлена, тъй като съдът се е произнесъл, без да е сезиран с такава жалба. По същество излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде обезсилено в частта, в която жалбата на сдружението е отхвърлена, а в останалата част - отменено с постановяване на нов акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен и същият да бъде задължен да предостави исканата информация. Частният жалбоподател претендира отмяна на съдебния акт в частта, в която производството е прекратено и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Жалбоподателите молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по жалбите не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: В частта, в която е отхвърлена жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията против отказа на директора на ОДМВР - Варна да предостави информация по заявление вх. № ЗДОИ-15/30.11.2011 г., решението на Административен съд - Варна е допустимо. Производството е образувано по жалба на сдружението, подадена чрез административния орган на 15.01.2012 г., в която изрично е посочено, че се оспорва мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Варна да се произнесе по заявление вх. № ЗДОИ-15/30.11.2011 г. и против евентуалния изричен отказ. В случая такъв е постановен с решение на административния орган № 19/14.12.2011 г. Тъй като последният акт се оспорва и от Юлиян Чолаков като физическо лице и по жалбата е образувано адм. дело № 75/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с определение на съда от 9.02.2012 г. двете дела са съединени са разглеждане в едно производство, което продължава по адм. дело № 75/2012 г. Поради това настоящият състав приема, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на жалбата на сдружението против административния акт, а доводът на касационните жалбоподатели за липса на надлежно сезиране е неоснователен. В подкрепа на този извод е и подадената от сдружението частна жалба против прекратителната част на съдебния акт, в която изрично се твърди, че е подадена жалба против мълчалив отказ на органа, а следователно и против изричния такъв, последвал до произнасянето на съда. Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на директора на ОДМВР - Варна да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в решение № 19/14.12.2011 г., да предостави по заявлението на Чолаков и на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията с вх. № ЗДОИ-15/30.11.2011 г. информация за конкретни разпореждания на полицейските органи във връзка с осъществяване на правомощията им по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (т. 1 и т. 2 от заявлението), разяснения по тези разпореждания (т. 3 - 6 от заявлението), както и да отговори на въпроси за тълкуването на понятията "частна" и "публична" държавна собственост относно конкретен имот, за фактическите констатации на полицейски служители във връзка с означение на границите на имотите по Алея първа, направени на 27.10.2011 г. и допуснатите на тези граници нарушения, както и да изрази хипотетично становище във връзка с тези констатации (т. 7 - 11 от заявлението), е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона. Според цитирания текст и по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България, създава се и се съхранява от държавните органи и техните териториални звена и която дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая в заявлението на жалбоподателите са поставени въпроси, свързани с конкретни действия на полицейските органи във връзка с изпълнение на правомощията им в конкретна ситуация и се иска коментар, мнение и оценка на органа по тълкуването на закона и за хипотетични или действителни ситуации, свързани с реакцията на полицейските служители, които предстои да бъдат съставени по повод искането. Поради това правилно от страна на съдебния състав е преценено, че исканата информация не е обществена и отказът на органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е законосъобразен. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбите, съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. С оглед изводите, че поставените в заявлението въпроси не представляват искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, доводите на касационните жалбоподатели за надделяващ обществен интерес са неоснователни, тъй като хипотезата на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ може да се приложи само за информация, която е обществена по смисъла на закона. Освен това, както личи от заявлението, исканите сведения са свързани със сигнали, подадени от заявителите до прокуратурата, поради което достъпът до данните следва да се осъществява по реда НПК, а редът на ЗДОИ е неприложим (чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Това е още едно съображение в подкрепа на извода за законосъобразност на постановения отказ, както и за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Касационният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на текста на подаденото заявление правилно е преценено, че исканата информация няма обществен характер и тъй като е свързана със сигнали на заявителите до прокуратурата достъпът до нея следва да се осъществява по друг ред. На тази база са направени изводите за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбите. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след преценка и анализ на всички събрани доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, а съдебният акт е подробно мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводите на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Разгледана по същество, подадената от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията частна жалба също е неоснователна. С оглед изричното произнасяне на органа по подаденото заявление, правилно е преценено, че мълчалив отказ не е формиран, а съдът следва да се произнесе по последвалия изричен (арг. от чл. 172, ал. 3 от АПК). Заявление с вх. № ЗДОИ-15/30.11.2011 г. е подадено от Юлиян Чолаков като физическо лице и като представител на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, поради което отказът на административния орган, обективиран в решение № 19/14.12.2011 г. отговаря на въпросите, поставени от двамата заявители. Обстоятелството, че в решението е посочено само името на Чолаков не води до обратния извод, тъй като юридическите лица извършват действия чрез своите органи, а в случая сдружението с нестопанска цел се представлява от Чолаков (удостоверение по ф. д. № 252/2007 г. на Варненския окръжен съд). Обстоятелството, че решението на административния орган е съобщено само на Чолаков също не обоснова извод за липса на изрично произнасяне по заявлението на сдружението поради вече посочените причини, свързани с представителната власт на Чолаков, а и поради факта, че съобщаването следва произнасянето на органа и има за цел да уведоми адресата за взетото от органа решение. Ето защо липсата на уведомяване не променя характера на постановения акт, още повече, че последният може да бъде съобщен на страната и от съда съгласно чл. 162, ал. 1 от АПК. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касационните жалбоподатели основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,