Решение № 13051 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Универсал" ООД, гр. Любимец, чрез процесуален представител, срещу решение 5362/23.05.2025 г. по адм. дело 1167/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо (УП) с изх. 02 -260- 2600/875#21 от 21.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта на намаленията по СЕПП в размер на 57 393, 11 лева и по ЗДП в размер на 17211,50 лева. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, присъждане на разноски. Касационният жалбоподател прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следния въпрос : "Следва ли разпоредбите на чл.32,пар.2 и чл.4, т.1, б. "ii" от Регламент (ЕС) 1307/2013, както и чл.62, чл.72, пар.2 б."а" и "г", и чл.2, пар.2, б. "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален административен акт, какъвто е заповед РД 09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, който категорично изключва възможността за подпомагане на опожарени площи, включително в случаите на доказано форсмажорно обстоятелство (непреодолима сила), докато правото на Съюза допуска такива обстоятелства да изключват отговорността на земеделския производител и да запазват правото му на подпомагане?" Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по искането за преюдициално запитване и по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваното решение е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за извършените намаления, които подробно са възпроизведени в съдебното решение. Липсва твърдяното в жалбата основание за прогласяванена нищожност на УП, тъй като липсва противоречие между него и влязлото в сила решение, с което предходното УП е частично отменено и преписката върната за ново произнасяне, при което да се изложат мотиви. Не е налице допуснато нарушение на административно - процесуалните правила и УП кореспондира с приложимото материално право. С него е отказано подпомагане за частите от два парцела, които са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. одобрен със заповед РД 09-155/23 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, поради което правилно на основание чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП е отказано подпомагане за тези части от двата парцела поради опожаряване. В случая не са налагани допълнителни санкции по смисъла на чл.19, параграф 2, изр. второ от делегиран регламент 640/2014 г., поради което не следва да се обсъжда дали е налице форсмажорно обстоятелство, тъй като този въпрос не е относим към отказа за подпомагане, а само към евентуални допълнителни санкции. Липсват основания за отправяне на искано преюдициално запитване, тъй като отказът за подпомагане в случая е последица от наличието на стабилен административен акт на друг орган - заповед РД 09-155/23 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. Заповедта не е била обжалван от "Универсал" ООД в сроковете за обжалване. В настоящето производство, образувано по оспорване срещу УП, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ относно частичен отказ за подпомагане по СЕПП и ЗДП, липсва възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол на законосъобразността на заповедта на министъра, тъй като това е акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК, като дружеството не го е обжалвало в засягащите го части. Предвид изложеното формулираният от дружеството въпрос няма значение за правилното решаване на делото, тъй като изцяло е свързан с действителността и законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните, които не могат да бъдат предмет на контрол в настоящето производство. Предвид изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. Решението е правилно. Правилно АС е посочил, че липсва противоречие между оспореното УП и влязлото в сила съдебно решение. Излагането на мотиви, че спорните площи от двата парцела са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е напълно достатъчно за да се приеме, че УП е мотивирано, съгласно задължителните указания по влязлото в сила решение. Съгласно чл.43, ал.2, т. 6(отм.) ЗПЗП в приложимата редакция към 2020 г. невключването на спорните площи от двата парцела в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е достатъчно основание за отказ за подпомагане, без да се обсъждат причините за невключването. Това е така, защото издателят на УП е длъжен да се съобрази със стабилните административни актове на министъра на земеделието и храните, за които е имало възможност за самостоятелен съдебен контрол, но същата е пропусната от земеделския производител или жалбата му е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Впрочем мотиви в същия смисъл се съдържат и в съдебното решение 8067/27.06.2024 по адм. дело 4070/2024 г. на ВАС, пето отделение, на което се позовава касатора. В това решение на страница 7 изрично е посочено, че "по делото няма данни и не се твърди дружеството да е оспорило заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния СС Площи, допустими за подпомагане. Опожарените площи са временно недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и това е фактическото и правно основание да се квалифицират като наддекларирани от ДФЗ." и "При положение, че заповедта не е оспорена и в съответствие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП административният орган законосъобразно е отказал оторизация и финансовото подпомагане за процесните земеделските площи, които не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020." В производството пред АС по настоящето дело са приети доказателства, изпратени от министъра на земеделието и храните, от които категорично се установява, че "Универсал" ООД не е оспорил заповедта за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. в сроковете за обжалването й и спорните площи от двата парцела са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ДФЗ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение