Решение № 10726 от 24.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, чрез адв.Т. Радуцов, срещу Решение 7364/08.12.2021 г., постановено по адм. дело 3659/2021 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-62/05.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/214 от 27.01.2017 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване (ПО), с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на И. Иванов. В касационната жалба са наведени възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила-касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение по оспорването по чл.193 от ГПК, нито е посочил в диспозитива на решението, че признава документите за неистински по реда на чл.194, ал.3 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. В условията на алтернативност, делото да се върна за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София- град, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д. Петрова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-62/05.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/214 от 27.01.2017 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Иванов, на основание чл. 68, ал.1 и чл.69б от КСО, поради липса на изискуемия стаж при условията на първа категория труд, поради липса на навършена възраст 63 г. и 10 м. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж на И. Иванов, тъй като не е зачел представените удостоверителни документи, издадени от ЖПЗ Георги Димитров - София и ДФ Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт. Спорният момент касае стажа за времето от 01.06.1979 г. - 01.10.1979 г. на длъжност изтърсвач на форми в леярен цех; от 01.11.1982 г. - 09.01.1983 г. на длъжност работник по почистване на отливки в леярски цех; от 01.10.1990 г. -31.12.1991 г. на длъжност работник по почистване на отливки в леярски цех в Железопътен завод Георги Димитров - София, както и времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1997 г. на длъжност оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех в ДФ Строймашинженеринг - СМИСтроймашремонт. В обжалвания административен акт са изложени подробни съображения относно нередовността на УП-30, изх.ХІV-10 от 06.01.1992 г., който е заверен с печат ДСО БДЖ - ЖПЗ Георги Димитров - София. Държавно стопанско обединение Български държавни железници е образувано с ПМС 27 от 20.11.1970 г. за образуване на Държавни стопански обединения. С Разпореждане на Министерски съвет 125 от 16.07.1976 г. за утвърждаване на Генерална схема за управление на Националния транспортен комплекс е образувано Стопанско обединение Български държавни железници - гр. София, на основата на ДСО БДЖ. При тези данни е направен извод, че издаденият през 1992 г. образец УП - 30 XIV - 10 от 06.01.1992 г. е нередовен, тъй като е използван печат с абривиатура ДСО БДЖ, която е отразявала формата на стопанския субект до 1976 г. Административният орган е приел за относима към доказателствената стойност на документите и съществуващата разлика между наименованието на предприятието, вписано като издател на образеца- Железопътен завод- София, и наименованието на предприятието, с чийто печат същият е подпечатан - ДСО БДЖ - ЖЗП Г. Димитров - София, като е посочено, че това разминаване е недопустимо при правилно и законосъобразно издаден документ. Първоинстанционният съд е възприел доводите в административните актове, вкл. и относно представените документи, с които се удостоверява стаж, положен при ДФ Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт. Представеният образец УП - 30 34 - 3 от 26.01.1998 г. и Образец УП - 2 34 - 2 от 26.01.1998 г.г., издадени от този работодател и ТК 303 от 12.12.1979 г., съдържаща запис от него, които документи се явяват нередовни от външна страна докумен, поради което е разколебана тяхната материална доказателствена сила. Констатирано е несъответствие между наименованието на работодателя ДФ Строймашинжинеринг - СМИ Строймашремонт, посочен в положения щемпел като издател на обр. УП - 3, обр. УП - 2 и ТК 303 от 12.12.1979 г., в която е заверен процесния стаж и изписаното им на работодателя в заверителния печат ДФ Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт. Съдът е счел, че органът е прав в изводите си, че тези разминавания се констатират във всички представени от жалбоподателя за процесния стаж документи, поради което това не може да се приеме за техническа грешка. В останалата част, фактическата обстановка настоящият състав на ВАС счита за правилно установена, поради което не смята за нужно да я преповтаря. По повод възражението на касатора относно откритото производство по чл.193 ГПК, вр. с чл.144 АПК за оспорване истинността на писмени документи, следва да се отбележи, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като действително първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение, като не е длъжен да постановява и изричен диспозитив в решението, а единствено да развие съображения в мотивите на решението, което е и сторил. Освен това съдържанието на документите не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в тях с обективната действителност се преценява от съда свободно и съобразно всички доказателства по делото. Доколкото оспорването по чл. 193 и сл. ГПК има характер на инцидентен установителен иск, то изискването за интерес от въвеждането му в спор по делото е въпрос по допустимостта, а не по основателността му, поради което документите са ценени като доказателства в относимост с останалия доказателствен материал. Съдебната практика нееднократно е изтъквала, че съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до такова нарушение. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта, и на производството, като е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. Съгласно чл. 68, ал.1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца от мъжете. С изменението през 1990 г. в ПКТП (отм.) и е създадена т.4а. буква и, като изменението влиза в сила от 30.06.1990 г., а в удостоверението, за което се твърди, че е издадено от ДФ "Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт, е посочено, че положеният труд за всички отразени в него периоди следва да бъде зачетен от първа категория на посоченото основание. Предвид факта, че до 30.06.1990 г., точка 4а, б. и в ПКТП (отм.) не съществува, то е налице несъответствие на съдържанието на издаденото удостоверение с нормативната уредба. По този начин правилно служителите на НОИ и съдът са приели, че е оборена доказателствената сила на издадения образец УП-30, което обосновава извода за антидатирането му. Верни са и изводите относно нередовността на положените печати при заверяването на спорния трудов стаж, тъй като съгласно чл. 4 от приложимия Указ за печатите, формата и съдържанието на обикновените печати и щемпели се установява от учрежденията, предприятията и организациите, които ги използват, т.е. печатът следва да отразява актуалната правноорганизационна форма на предприятието, тъй като последното, именно в това си правно битие, го използва и е нелогично да се подпечатват документи с печати, в които са вписани правноорганизационни форми, които вече не съществуват в правния мир. В този смисъл, по силата на закона, предприятието следва да изготви печат съобразно новата си правноорганизационна структура и не следва да използва печат, относим до 1976 г., както е в настоящия случай. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. В трудовата книжка с 303/12.12.1979 г., издадена от ДМ Бистрица и тази с 0978/28.06.1978 г., издадена от СМЕК Бобов дол са налице редица несъответствия относно посочените периоди, печатите и др., които не съответстват на останалия събран доказателствен материал и тяхната доказателствена сила е сериозно разколебана. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителния стаж на И. Иванов в посочените периоди. В същия смисъл е практика на Върховния административен съд по сходни казуси: Решение 11012 от 02.11.2021 г. по адм. дело 6585/2021 г., Решение 13152/22.12.2021 г. по адм. дело 8525/2021 г., Решение 4803/18.05.2022 г. по адм. дело 749/2022 г., Решение 6727/06.07.2022 г. по адм. дело 1246/2022 г. и др., всички по описа на ВАС, шесто отделение. Следва да се отбележи, че в мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробно аргументирани съображения, от които могат да бъдат направени изводи, идентични с тези на административния орган за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от И. Иванов. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния ответник, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се дължат разноски от касатора в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,